петък, 21 август 2009 г.

Боговете сигурно са полудели

И аз така си помислих след като чух, че българската православна църква призовава за бойкот на концерта на Мадона. Много разголена се появявала на коцертите и казала, че сексът бил нейната религия. Леле, ужас! Това било недопустимо за праведните християни. Анатема! Няма да се учудя ако решат и да я отлъчат.Не, че на нея ще и пука от това, ама така и се пада.Нашата църква явно забрави как по соцвреме когато дойдеше Коледа и Великден пускаха по телевизията най-добрите концерти и филми, та дано младите не отидат на църква.Ето тогава църквата мълчеше угоднически.А сега пак мълчи, явно невиждаща оскъдното облекло на чалгга певиците и че първо трябва да оправят своят морал и после този на Мадона.Със забрани обаче не става.Защото доста години ни забраняваха това и онова.Казваха ни как да се обличаме и каква музика да слушаме. И да бъдем като Павел Морозов.
Църквата поиска да вкара грешницата Мадона обратно в кошарата.И призова да се бойкотира концерта и.Забравили са обаче, че сега хората имат право на мнение и избор.И никой няма да застане на амбразурата.
Прости им господи.
Те не знаят какво правят.

вторник, 11 август 2009 г.

Венециански репортажи-4.Мостовете на Венеция



Звучи малко като заглавие на известен роман. Приликата обаче е само привидна. Мостовете на Венеция са толкова популярни както и каналите и площадите на този град-приказка. Когато човек се разхожда из града преминава по около 400 моста, които пресичат каналите. На всеки един от тях има струпани хора, които се наслаждават на гондолите, преминаващи отдолу. Често явление е да видите някой певец, развличащ возещите се. Песента му се носи над водата и от зяпачите се понасят гръмки ръкопляскания. Имах чувството, че се намирам на концерт, а мостовете са балконите на тази опера на открито. Гондолиерите стоят до някой мост и ви канят да се качите.Най-интересно ми се видя разминаването на гондолите по тесните канали. Няма никаква опасност някой да блъсне с друга лодка. Майсторствато на гондолиерите е голямо, независимо от това дали карат по Канале Гранде или по малките и тесни канали. Често за да се разминат се налага едната лодка да се доближи до сградата и оттам гондолиерът с ловко и леко подпиране да я отблъсне от стената.



Мостовете пресичат града като паяжина. Не видях два еднакви. Може да се случи да се въртите в кръг наоколо, но няма опасност да се загубите. Табелите Per San Marco u Per Rialto са навсякъде.Тези знакови места са ориентир за всички туристи.
Най-известните мостове са "Риалто" и "Мостът на въздишките".
И двата са страшно красиви и човек не може да спести възхищението си.Въпреки че,под "Риалто" има открити сергии и навалицата е доста голяма.При посещението ни "Мостът на въздишките" беше в ремонт, който се оказа,че е чак до 2010 год.Все пак и отвън можахме да се насладим на прекрасната архитектура.Пред него снимките на туристите не секват дори и вечер.





Казваме довиждане на Венеция, на каналите, на мостовете, на тълпите туристи и на безбройните Ristorante.
Защото ще се върнем пак.

четвъртък, 6 август 2009 г.

Венециански репортажи- 3.Площад Сан Марко

Добре дошли в най-голямата гостна на Европа.Така шеговито е определян най-големият площад във Венеция- Сан Марко.В сегашният си вид е оформен през 12-ти век по случай срещата на папа Александър III с император Барбадоса. На площада се намират най-важните административни сгради на Венеция- Дворецът на дожите,катедралата Сан Марко,камбанарията и сградите на новите и старите прокурации.Плащадът е пълен постоянно с туристи. Често на него се оформя и сцена, където се изнасят концерти.
За да влезе в катедралата човек трябва да почака на доста голяма опашка.Но чакането си струва. От върха на катедралата се открива прекрасна гледка.


Катедралата отвътре не е нищо особено и не може да се сравнява с пищността на нашите църкви.За да се качите на терасата ще трябва да изкачите доста стръмни стълби и като стигнете най-горе ще ви поискат 4 Евро.Хитро, нали?!Но така е в цяла Венеция. Плаща се навсякъде и за всичко.Все пак гледката, която се открива и защеметяваща.





В края на площада е т.нар."пиацета"-малък площад.Там се издигат две колони и на едната се намера символът на Венеция -крилатия лъв.Говори се, че венецианците избягват ва минават под колоните, заради многото обесени там.


На площадът се намират и две от най-известните кофенета във Венеция- "Флориан" и "Куадри" - любими на лорд Байрон и Стендал.Докато си пиете кафето ви свири и оркестър. Така че, да преглътнете по-лесно сумата от 5 Евро за едно кафе.С музика.Не знам защо, но тези оркестри много ми напомниха на Титаник.Може би защото и Венеция подобно на големия кораб потъва.Бавно, но неизбежно.И когато на площад Сан Марко не остане нито един гълъб, това ще значи само едно- прекрасната Венеция е под водата.Тъжно.






Управата на града е забранила да се хранят гълъбите на площада, заради многото вреди които нанасят на сградите.

Последователи