От известно време гледам с интерес Джейми Оливър и неговата Food Revolution. Възхищавам се на енергията на този млад човек и неговото желание да повлияе на английската система за хранене в училищата. Изумлението ,ми ,когато наблюдавах епизодите бе породено от начина, по който децата, малки и по-големи, приемаха предлаганата им прясна, органична храна. С отвращение. Цупеха се на картофеното пюре- направено от пресни картофи, а не от някаква неясна смес. Тези деца ядяха с удоволствие само пържени картофи, нагетс, бургери и други полуфабрикати, състава, на които не е много ясен. Невъзможна беше да ги накарат да хапнат органично пиле, зеленчуци и плодове. Пиеха подсладено прясно мляко, в което захарта беше в много големи количества. Задачата на кухненския персонал се свеждаше само до притопляне на полуфабрикатите и сервирането им. Джейми положи големи усилия за да накара тия деца да хапнат и опитат неговата здравословна храна, а не само бургерите на Макдоналдс.
Като резултат от това ядене децата страдаха от запечен стомах и други стомашни болести. Рискът от рак на дебелото черво бе реален.
Казвам това, защото сме свикнали да виждаме само негативното в нашата мила страна. В едно нещо, обаче ги бием англичаните. И това е, че в нашите училища децата ядат супа, ястие и десерт. Знаят и обичат плодовете и зеленчуците. И заслуга за това има не Джейми Оливър, а родителите и училището. Разбира се, всичко започва от семейството и е обяснимо, че ако детето се храни правилно в къщи, то ще приема с удоволствие прясната, органична храна, където и да му я поднесат. Знам, че няма да откажем лесно децата от Макдоналдс, но поне трябва да намалим до минимум храненето там. Има и още една причина да сме една или две крачки пред английските деца. И това са бабите. Много семейства разчитат на бабите за отглеждането на децата. Естествено, бабите готвят. И то много вкусно. Нищо не може да се сравни със супичката на баба и нейната вкусна манджа.
Едно от нещата, по които си приличат всички деца е дългото стоене пред компютрите. Болест на технологичното време, в което живеем.Тук можем да се сравним с английските деца.
В това мисля, че и Джейми няма да може да помогне.
Но за храната на нашите деца сме отговорни само ние.
Като резултат от това ядене децата страдаха от запечен стомах и други стомашни болести. Рискът от рак на дебелото черво бе реален.
Казвам това, защото сме свикнали да виждаме само негативното в нашата мила страна. В едно нещо, обаче ги бием англичаните. И това е, че в нашите училища децата ядат супа, ястие и десерт. Знаят и обичат плодовете и зеленчуците. И заслуга за това има не Джейми Оливър, а родителите и училището. Разбира се, всичко започва от семейството и е обяснимо, че ако детето се храни правилно в къщи, то ще приема с удоволствие прясната, органична храна, където и да му я поднесат. Знам, че няма да откажем лесно децата от Макдоналдс, но поне трябва да намалим до минимум храненето там. Има и още една причина да сме една или две крачки пред английските деца. И това са бабите. Много семейства разчитат на бабите за отглеждането на децата. Естествено, бабите готвят. И то много вкусно. Нищо не може да се сравни със супичката на баба и нейната вкусна манджа.
Едно от нещата, по които си приличат всички деца е дългото стоене пред компютрите. Болест на технологичното време, в което живеем.Тук можем да се сравним с английските деца.
В това мисля, че и Джейми няма да може да помогне.
Но за храната на нашите деца сме отговорни само ние.
