Празни мисли на един празен човек

Амнезията като лек, а не като болестно състояние

2012-01-28T07:34:00.000-08:00

"Амнезия (на гръцки Ἀμνησία) е състояние в което паметта е увредена. По-просто казано амнезията представлява загуба на памет. Причините за амнезия биват органични и функционални. Органичните причини включват удар, травма или зараза на мозъка, или използването на наркотици. Функционалните причини са психологически фактори като защитните сили на организма."

Това е написано в Уикипедия относно амнезията. Като го прочетох и ми светна пред очите. Направо ми засия. Сетих се за един дето не може да си спомни нищо, когато го извикаха пред съда и се правеше на треснат. Много е удобно това заболяване. Направо действа като противоударен щит. Обгръща те и не дава на противника да проникне в кухата му глава. Не знам само как се лекува такова състояние? Лечението зависи от болния. Може и да не пожелае да се излекува и да продължава да затъва в миналото си. Защото има и един друг ефект. Болния не може да си представи бъдещето. Времето за него е спряло. А може би и за нас. Помня как как някога беше наше.Мислехме, че и благата и парите ще ни затрупат. Но затрупаха едни други хора. Така ние си останахме само с времето.

Тик-так, тик-так...........

Ще си спомним ли някога.....нещо.....някой.....?
Може би, но не сега...

Ледено одеяло

2012-01-25T06:44:00.000-08:00

Снежинкитебавно се трупат навън

постилатни бяла завивка за сън.

В пухкавата пяна се къпе врабче ,

помислилоснега за топла вана.

Не знамдали премръзнало е днес,

не знамдали се е наяло,

но явно скеф завива се със зимното си, ледено одеяло.

И както ескимос от северните ширини

се крие в бялото иглу,

врабчетосъс снега покри замръзналото, мокро тяло.

По(д)слушани думи

2012-01-11T07:32:00.000-08:00

Топлото януарско слънце ме подмами. Това му е работата на зимното време- да мами. И да ни кара като мюрета да излизаме на светло и да се излагаме на измамната му топлина, от която бузите стават червени и студени. По "Графа" оживлението беше пълно. От всякъде се носеше миризма на банички и пица на парче. Забързани и не толкова бързащи люде дъфчеха и преглъщаха в движение.Хапка-крачка, хапка-крачка.... Получих обилно слюнкоотделяне и влязох в Доната. Исках да се постопля и да отдъхна на едно кафе. То кафетата станаха повече от едно. Причината за това се оказаха две дами на пределна възраст (около и може би над 80г.). И по-точно разговорът, който водеха. Едната бабка разпалено обясняваше на другата за това какво са намерили военните при разкопките до Царичина. Как се появявали редовете в тетрадката на екстрасенса Логинова и за какво се отнасяло написаното. С вещината на експерт възрастната дама сравняваше написаното в Библията с предполагаемото "ни мъж, ни жена", което трябвало да намерят в края на тунела. Само че, тунелът така и не бе разкопан напълно. Обясняваше подробно глави от църковната книга, в които Исай роди Аврам, тоест и там се описва еднополово същество. Цитатите се сипеха върху главата ми един след друг и бях принудена да си взема още едно кафе. Мислех си, че ако не сменят темата може да получа предозиране с кофеин и да получа удар. Но, не! Темата бе заместена с врачки, гадателки, болни колена, артритни стави и илачи против хипертония и висок холестерол.. Ура! Бях спасена. Парамедицината взе връх над паранормалното. Приказките бяха консервирани и затворени, така както консервираха тунела при Царичина.

Бях доволна от подслушаното. Сега можех пак да се покажа на щипещото зимно слънце и да проветря главата си. Бабетата останаха в кафето за още приказки.

La vita e bella!

Януарско слънце

2012-01-05T03:22:00.000-08:00

Януари е. Макар да е още доста рано, започвам да мисля за пролетта. Подвежда ме надничащото през маранята слънце. Не е топло, но все пак усещам топлина в тялото си. Това ми е достатъчно, за да хвана апарата и да изляза навън. Светлината се оказа прекрасна- топла и цветна. Януарски снимки, но с пролетно настроение.

Коледно настроение

2011-12-30T03:03:00.000-08:00

Бъдете живи, бъдете здрави. И в новата година да забравим за всички мъки и тъги.
На хубавото настроение да се насладим и във вино да се потопим.

.....и малко встрани от Ню Йорк

2011-12-14T01:30:00.000-08:00

Декорът тук е на Афганистан или на някоя друга страна от този регион. Автентичноста е пълна. Контрастът мужду сателитната чиния и камуфлажната мрежа напомня малко за стандарта в нашите ромски гета.
Пазарът е почти разрушен след поредната бомбардировка.....
........ а на земята лежат трупове
Прекрасен декор за бой и военни действия.....но в една спокойна страна.
Липсват само Чък Норис и Терминатора......но и те ще дойдат.

Ню Йорк на 20 минути от София

2011-12-06T01:42:00.000-08:00

Може би ще кажете, че това е невъзможно?! Оказа се обаче, че в киното няма невъзможни неща. Декорите на няколко улици в Ню Йорк се намират в Бояна и се използват за снимки на доста от продукциите, които се снимат у нас. Всичко е направено доста професионално и автентично.

Цветове

2011-11-07T02:06:00.001-08:00

Кой е нарисувал това?

Сиромашко лято

2011-10-03T05:00:00.000-07:00

За мен това е най-хубавото време на годината. Топлите лъчи на слънцето не парят, а само леко те докосват. Наближаването на есента започва да оцветява шарено природата. Всичко това предразполага да нарамя раницата с фотоапарата и да тръгна следвайки слънцето. Така и направих. Ето какво заснех на моста на влюбените до НДК.

Какви чудеса могат да се сътворят с Google Translate

2011-09-16T07:06:00.001-07:00

Това получих на електронната си поща. Предлагам да го прочетете внимателно. И не се смейте! Много хора са били измамени по тоя начин.

От Dr.David Силва
Harlesden, North West
Лондон

Скъпи приятели.

Аз съм Dr.David Силва от Harlesden, Северозападен Лондон, тук в Англия. Аз работя за USB Инвестиционна Банка клон Лондон. Пиша ти от моя офис, който ще бъде от огромна полза и за двете ни. В моя отдел, член на групата Изпълнителен комитет и главен риск (Велика Лондон Регионална служба), аз открих изоставена сумата от £ 15 милиона великият британски лири стерлинги (петнадесет милиона Големите британски лири) в сметката, която принадлежи на един от нашите чуждестранни клиенти на покойния г-н Стийв Алън, който за съжаление загубили живота си при автомобилна катастрофа, включително жена си и само дъщеря.
Изборът на контакт с теб е възбуден от географски характер на мястото, където живеете, особено поради чувствителността на тази сделка. Банката служители са чакали за някой от роднините да дойдат-нагоре за това твърдение, но никой не е направил, че. Аз лично са били неуспешни в намирането на роднините за 4 години, сега, аз търся вашето съгласие да ви представи като най-близките роднини / Уил бенефициер за починалия на този фонд, така че приходите от тази сметка на стойност £ 15 милиона паунда ще бъде прехвърлят в банковата си сметка като най-близките роднини до края на г-н Стийв Алън.
Това ще бъдат изразходвани или споделя в тези проценти, 60% за мен и 40% за вас. Имам осигурени всички необходими правни документи, които ще бъдат използвани за резервно копие на това твърдение ще се падат. Всичко, което трябва да направите, е да се попълнят имената ви до документите и узаконявам него в съда тук, за да ви докаже като законните бенефициента на фонда.
Всичко, което изисква сега е вашият честен сътрудничество, поверителност и доверие да се даде възможност ни вижда тази сделка чрез. Аз ви гарантирам, че това ще бъде изпълнено в рамките на правен режим, който ще ви предпази от всяко нарушение на закона. Искам да се разбере, че съм работил в тази банка, за 17 години и съм бил в състояние да осигури всички правни документи, за да ви позволи да наследи този фонд
Моля, дайте ми следното: тъй като ние имаме няколко дни да тече през него това е много СПЕШНО моля.

1. Пълно име
2. Вашият Директен мобилен номер
3. Вие сте Контакти Адрес
4. Дата на раждане
Като отиде през методическо търсене, реших да се свържем с вас с надеждата, че ще намерите тази сделка интересно. Моля за Вашето потвърждение на това съобщение и се посочва интереса ви, ще ви предостави повече информация. Се стремим да ми кажете вашето решение възможно най-скоро.

С най-добри пожелания,
Давид Силва
Мобилен: +447011147967

Отблизо

2011-09-13T01:42:00.000-07:00

Куполът на храм-паметника" Ал. Невски" се издига гордо и величествено към небето.
Близък поглед към арките и прозорците.

Eх, лято, лято......

2011-09-01T00:15:00.000-07:00

На концерт

2011-08-10T01:07:00.000-07:00

Природата е жива. Диша и пърха с крилца. Усещам я, като мина покрай някой храст, цвете или бодил. Спирам. Заслушвам се и я чувам. Гласът е слаб, едва доловим. Но го чувам. Променя се само, когато се скрие слънцето. Тогава сякаш всичко заспива за кратко и чака новите слънчеви лъчи да го огреят. Звуците са различни. От слабо жужене, до галещия ухото лек стон на вятъра. Всичко е обгърнато от светлина и топлина. Нищо не смущава този концерт. Дори и прищракването на моя апарат. Синхронът на звуците ме омайва и се чуствам част от един голям и величествен оркестър.

Липсва само диригент.

Но тук той просто не е нужен.

Обичам те, Созопол!

2011-07-18T02:39:00.000-07:00

Няма съмнение, че Созопол е един от най-красивите и най-старите градове по българското черноморско крайбрежие. На мястото на сегашния град е основана елинска колония и получава името на бог Аполон, който е закрилник на колониите. През последните години Созопол се разрастна много, но ако се разхождате в старата част ще усетите по-добре атмосферата на града. Тесните и понякога едва пропускащи улици привличат много хора. Най-добре, обаче, се чустват хората на изкуството. И има защо. През времето, което прекарах там не можах да се наситя на гледките, радкриващи се от тесните тераси и процепи между къщите. От всяка една пролука се очертаваше един много красив и различен поглед към морето. Часовете минаваха, а аз продължавах да ходя и не усещах нито умората, нито жегата. Натисках затвора на апарата си без да мисля за това колко кадъра са ми останали (предимството на цифровата фотография) и продължавах да търся детайли и невидими за обикновенните хора неща, които да запечатам. Възрастни лелки седяха пред портите и продаваха смокиново сладко, непритеснени даже от голямата жега. Картини, художествено изработени рамки и керамични изделия украсяваха сергиите. Красота! Наслада за сетивата!

Обичам те, Созопол!

8-14 07. 2011г.

Нека да е лято.......

2011-07-15T22:55:00.000-07:00

Само да е лято.....
В ушите да звучи само плясък на вълни.....
Лицето да се огрява от сутрешните лъчи.....
И малка лодка да ни чака на брега....заедно с нашите спомени.

Тишината била цветна, знаете ли?

2011-07-02T23:58:00.000-07:00

Денят е мрачен. Облаците изведнъж се струпват на едно място и дъждът се изсипва като из ведро. Това ме натъжава, но съвсем за кратко. Едва сме излезли на караулката на пътя за Кремиковци и слънцето отново се ококорва. Отначало срамежливо, после по смело наднича изпод облаците. Манастирът е съвсем близо до селото. Толкова е близо, че чак не мога да повярвам такава тиха и спокойна обител да се намира до такова студено и сиво място. Липсва пушекът от комините.Отстъпил е на разбитите останки от сгради и стърчащи колони и железа. Всичко ми напомня за едно сиво минало и се чуствам като в декор от някой научно-фантастичен филм.След няколко завоя сивият дим и е заменен от красивата гледка към София и Витоша. Тихо и цветно е вътре. Много цветно. Добре поддържана църква и двор. Отпускам се на една от пейките и се опитвам да не мисля за нищо. Получава се. В съзнанието ми е само тишината и боядисаните в унисон с цветята пейки.

Жълто спокойствие.

Искам развод с Ники Кънчев. Може, ама друг път!

2011-06-21T07:59:00.000-07:00

"Може би за 54г. не си спечелил нито лев без усилия? Сега късметът ти се усмихна. Дай верен отговор сега и на мига може да спечелиш 10000лв."

Това съобщение получих на мобилния си телефон. Такъв SMS са получили и доста мои познати. Питам се откъде от MTel знаят кога съм родена? Не са ли тайна тези данни и имат ли право да ги разпространяват? И къде е комисията за защита на личните данни и защо не се самосизира по случая?

Много въпроси. Отговор, обаче няма. Утре може адресът ми да попадне у някого и той да разполага с него и да ми звъни на вратата час по час. Да ме залива с тъпи въпроси и да очаква "верни" отговори, носещи на някой пари. Или може и самия "г-н Стани богат" да ми се изтресе пред вратата. Кой знае?!

Лунно затъмнение и вот на недоверие - 15.06.2011г.

2011-06-18T00:39:00.000-07:00

Лято е. Юни. Горещо е. Въздухът трепти и лекия ветрец разнася праха по софийските улици. Седмицата е белязана от наближаващия вот на недоверие към правителството. И от едно друго събитие, но не политическо, а астрономическо- пълно Лунно затъмнение. На пръв поглед няма връзка между двете неща. Едното е на Земята, а другото далеч в Космоса. Обаче според мен не е така. Има връзка. Явно не случайно датата на политическото затъмнение избрана така, че да съвпадне с астрономическото. И докато Лунното затъмнение няма цел, а е само следствие от движението на Луната и Земята спрямо Слънцето, то вота на недоверие има за цел да замъгли съзнанието ни и да притъпи чисто човешката ни бдителност. С две думи- отвличане на вниманието. Разликата между двете събития е не само в целта, но и във времето. Лунното затъмнение продължи 1.40ч. Сянката на Земята закри Луната за определено време , докато черната дупка пред паметника на" Цар Освободител" закриваше със сянката си всичко- от празни думи, до закани и попържни и то в продължение на дни и години. И продължава и в момента. Сянката на затъмненото съзнание не се отместваше с години. Докога? Никой не може да каже, понеже глупостта е безкрайна. Докато съпоставям двете неща правя снимка на една диря в небето. На пръв поглед прилича на диря от самолет, но не се разнася в продължение на тридесет минути. С какво ли ни пръскат от небето? Вероятно с препарат за промиване на мозъци и изчистване на съзнанието от всякакви въпроси относно целта на това пръскане. Аерозолни престъпления? Може би. Истината е някъде там. Искам да вярвам!

Края на една седмица

2011-06-11T00:42:00.000-07:00

Тази седмица много се затрудних при отбелязването на важните събития. Не защото нямаше, а защото не можах да отделя важното от не толкова важното. И за всичко това бе виновна Е. coli

Пустата му ешерихия, така не можаха да установят от къде идва. Ту в краставиците, ту пък в друго нещо. Най-сетне (засега) намериха ,че идва от кълновете. Видя се как работи глобализацията и как западните служби се лутат и маят в търсене на виновника за заразата. Това с кълновете е доста успокояващо за нас българите. Известно е, че те не присъстват много често на трапезата ни. За щастие! Друго е положението при китайските ресторанти. И така българи, преустановете яденето на кълнове и възстановете шопската салата, в която напоследък бяхме принудени да не слагаме краставици. Добре, че не сме заменяли краставицата с кълнове.

Като видях по телевизията на една от сесиите на европейския парламент как един от ораторите размахваше краставица се сетих за един кадър с Никита Хрушчов и неговата обувка. Приликата е случайна.

Наближават избори. Засега две в едно, а може би скоро три в едно. Гледам имената, които се кандидатират за кмет на София и съм направо изумена. Прошко ли да избера или Кадиев? Първото име ми навява едни други мисли, а второто пък възражда едни други спомени. Направо съм раздвоена. Дано не стана и разтроена?!

Минорното ми настроение се подобри от новината, за завърналите се от плен български пилоти.

На 9-ти юни ставаме свидетели на необикновено бърза промяна на времето, прераснала в буря. Снимката е от София рано сутринта:

Съгласих се с израза за промяна на настроението като времето. Съмненията ми за HAARP се възродиха отново.

Края на седмицата ме изненада с новината, че английските служби засекли и задържали голямо количество радиоактивни сушени гъби от България. Установило се, че гъбите са от преди 25 години и са заразени от Чернобилската авария. Не е за вярване как са съхранявани толкова време и дали не са пускани от тях на пазара?

Седмични (по)мисли- 30.05-03.06. 2011

2011-06-01T02:06:00.000-07:00

Стана тя, каквато стана! Родната ни журналистика го закъса. Едни се борят за имоти, а други за пари. Все тая, май?

Блъсков осъден за имотите на СБЖ, дължи 280 хил. евро, гонят го от събрание с освиркване

е-vestniк

Знам едно, че Блъсков колкото повече го гониш, толкова по-нахален става. Какво е виновен човекът? Има имоти, защото някой му ги е дал. Кой и как е друг въпрос.

А Васа Ганчева си иска пари, за да пише хвалебствия за предаването на Иван и Андрей, което явно много е закъсало. Ние обикновените хора чакаме вярна и точна информация. Явно няма да я дочакаме от правилните хора в държавата. Ама каква държава,бе? Какви 5 лева?

Информацията се оказа кът. Знаете какво става, когато липсва. Идва ред на дезинформацията. И после на анархията. Някой каза преди време, че анархията е майка на реда.

В същия този вестник Николай Колев- Босия се съсипва да оправдава Васа.

Къде бяхте, негодници? – Николай Колев-Босия до медиите по повод Васа Ганчева

Не била само тя, вика, имало и други като нея. И цитира разни писачи и говорещи братя по (оръжие) перо. Тоест казва, че всички са маскари. Браво на Босия. Нападението е най-добрата защита. Не знам само защо му викат "Босия"?

Ако има класация за най-изненадваща новина, класирам тази за решението на Германия да спре строежа и работата на атомните си централи. Браво на немците. А нашият министър Трайчо Трайков казва, че това е възможно само ако България се засели с немци. Може! Не възразявам. Как бяхме заселени с руснаци цели 45 години? И от това само ползи имахме. Морето ни беше пълно с лагеруващи русначета. Ресторантите също. Рускините идваха тук да си търсят партньори за брак. Аз даже си пишех с едно съветстко другарче. Ех, спомени, спомени. Сега ще видим. Или няма да видим?

Ето какво става по света, а ние се занимаваме с някакви си там хиляда лева. Правят ги на въпрос, като че ли жената ще забогатее с тези пари. Няма, няма. (Не) търсете жената, както се казваше в един френски филм. Или песен?

На фона на тази наша журналистика се развеселих, или не съвсем, от писанията и бисерите от матурите по български език и литература:

"Книгите са прозорец към света, но не са врата.

Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастието.

Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.

Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин - както млади, така и стари.

Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.

Благодаря на Кирил и Методий, че са създали азбуката, за да мога днес да чета книги."

Ей, Делчев, Делчев и ти влезе в историята. Ама в коя?

Гледам в четвъртък по сутрешния блог на BTV как Софиянски се точи да става отново кмет. Както знаете, апетитът идва с яденето. Ама това неговото не е апетит, а направо лакомия.

Доказано било от учените, че GSM-ът причинявал тумор на мозъка. Сега си обяснявам защо някои народни избраници говорят така, сякаш им липсва мозък. А то било от много говорене по мобилния телефон. Но пък като се замисля, преди време казаха, че резерпинът дето го пиеше баба ми за кръвното, бил вреден. А лекарите само това изписваха и пациентите им се чувстваха добре. Да живее прогресът! Нищо не е константно. Всичко тече, всичко се променя. На фона на това новината, че ядем доста сол и вода, заедно с пилешкото месо, направо ми изглежда повече от оптимистична.

Като капак на всичко е, че те идват. Кои? Зелените човечета. Кога? На 12 септември 2011г. това се посочва в доклад на аржентински астроном. Видял ги да се крият зад кометата С/2010- Еlenin.

Няма шега. Вече усещам присъствието им.

Калдаръми

2011-05-29T12:30:00.000-07:00

Делник. Тишина. Туристите не са превзели града. Отдалеч се чува косачка на трева. После пак настъпва тишина. Ромол на река. Обикалям пустите калдаръмени улички на Вароша с надеждата да не срещна никой по пътя си. Повечето от старите къщи са превърнати в ресторанти и кафетерии. И хотели. Бизнесът си е бизнес. Влизам в пусти дворове и се изкачвам по дървени стълби. Искам да надникна навсякъде. В църквата е пусто. Отвреме навреме някой влиза да запали свещица. Огънче на надежда. Дали я има?

Витошка стрийт

2011-05-22T01:24:00.001-07:00

Слънчев Гергьовден

2011-05-09T01:34:00.000-07:00

Вървях по каменният път и вдишвах влажния и все още студен въздух. Пролетта не искаше да отстъпи пред лятото. Гората ме погълна и ме скри от света. Чуствах се защитена и покорена от нея. Потокът се беше сврял в ниското дере и тихо се плъзгаше по изгладените камъни. Сякаш му се искаше да излезе нависоко и да покаже силата си. Но дърветата го спираха и му пошепваха с клоните си да не се прави на голям. Потокът ги послуша и продължи тихо да се спуска надолу, надолу. Така както трябваше да се държи едно малко поточе.
Последният завой отминах и манастирските порти достигнах. И тука господарка беше тишината. Отпуснах се и исках да поема колкото можех повече. Да ми стигне за цялата тази глъч, която ме чакаше в града.

Поезия от сърцето - Николай Милчев

2011-04-26T03:32:00.001-07:00

Автор на тези стихотворения е един страхотен поет- Николай Милчев.
Надявам се да го харесате.

МОСТОВЕТЕ НА ГЛОЖЕНЕ

На детството мостовете... Три -
мост каменен, железен мост и въжен.
Стоя на тях... Реката долу ври,
но аз да виждам рибите съм длъжен.

Броиш би рибите? - прошепна тъмен глас.
Надвесих се, а пясъкът се смее.
Той е разсипал златната си власт
и в мокрите си люлки се люлее.

На дъното - по-бели от кози -
се бляскаха кореми на скобари.
Замръзнал съм, а времето пълзи
и искам бързея да изпревари.

Змия лежи на каменния мост -
или е смок, или е пепелянка.
Не ме е грижа... и аз скачам бос
в душата на изгубената сянка.

Железен мост, ти беше като дъб -
и чувствах как ръцете ти железни
чешеха вечер слънчевия гръб,
додето в мрака всичко не изчезне.

Събуждам се - пред мен виси въже
и пеят гнили дървени подпори.
Не смее никой да ме пренесе
по въжен мост обесен от умора.

И затова с усмивката на рак
се щипвам по ръката и свирукам.
Реката литва и не зная как
по мостовете да си дойда тука.

ПОТОП

В колибите под Гложенския манастир,
където хората приличат на печурки,
валеше дъжд. И сянка на пастир
изплува от вълните и се гмурна.

Дъждът валеше много векове.
И манастирът като странен кораб
със котва от скали и грехове
очакваше потъналите хора.

На дъното животът беше спрял,
вместо икони, светеха корали.
И аз се питах - как съм оцелял,
какви ли миди бяха ме създали?

А можех лесно - като на шега,
да съм пастир и гъба, и опашка.
И в къщите от пяна и тъга
да не усещам колко ми е страшно.

Не е възможно, няма от къде
в горите да нахлуе океанът.
Но водораслите по моето сърце
цъфтят и ми говорят да остана.

Сега съм сам. Един отчаян кит,
изгубен върху пясъчна лагуна.
Дъждът полека се превръща в мит,
който с хриле ще трябва да целуна.

Хубава си.......

2011-04-14T05:16:00.001-07:00

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост,

твойте буки и дъбове,

твойте шуми гъсти

и цветята, и водите,

агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,

и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

като куршум пада

на сърцето, което е

всякогаш готово

да поплаче, кога види

в природата ново,

кога види как пролетта

старостта изпраща

и под студът, и под снегьт

живот се захваща.

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее,

Пролетен релакс

2011-04-03T02:28:00.000-07:00

Мислите ми се търкалят по пътя. Чувам ги, както чувам и шляпането на гумите по неравната настилка. Блъскат се неуморно и отчетливо. Само, когато колата попадне в някоя ( не)очаквана дупка за миг спират и после отново тръгват на първа в главата ми. Природата още не се е събудила. Опитва се. Бавно, но невъзвратимо. Забелязвам само най-рано цъфналите джанки. Леко напъпили и срамежливо отворили цвета си. Тук, там виждам и някой розов цвят на ранна ябълка. Найлонови торбички се носят във въздуха повдигнати от лекия вятър. Мислите ми са черно-бели, но постепенно се оцветяват и нашарват предпролетно. Става ми леко и уютно. Толкова, че постепенно преставам да мисля и сякаш се отделям от пътя и започвам да се издигам. Кротка и притихнала съм. Човекът до мен кара добре. Моли ме да говоря. Правя го с нежелание, защото не искам да се отделя от това лежерно и космическо състояние. Искам да продължа да оцветявам мислите и настроението си, докато ги направя да изглеждат като картина на Моне. Ярки и контрастни. Цветни и леки. Успокояващи и отпуснати. Желани и релаксиращи. Водата в басейна прави това възможно. Лежа по гръб и се отпускам. Мисля си, че отдавна не съм се чуствала така спокойна. Сякаш водата измива от тялото ми всички тревоги, напрегнатост и неудачи, които са ме завладяли от известно време. Сега забелязвам, че плочките в басейна са много ярко сини. Цветът ми напомня точно картина на някой импресионист. Въздейства ми въпреки, че ми изглежда малко пресилено контрастна и ярка. Това, обаче ме доближава до природата и до това съвършенство, което искам да докосна. Имам нужда от този цвят, от неговата яркост и наситеност. Даже и на моменти да ми се струва, че нищо не се случва тук и сега.

Всъщност, нали точно това искам.

Да избягам от реалноста.

Въпрос на едно пораснало дете

2011-03-22T03:31:00.000-07:00

-Мамо, защо човек се ражда, щом трябва един ден да умре ?- този въпрос изстреля моята пораснала дъщеря. Питането й ме завари неподготвена. Не знаех какво да отговоря и затова изломотих някакви шаблони и готови фрази. Не знам дали остана доволна от отговора? Аз, не! На другия ден, след като мислите ми малко се поизчистиха от тежкия момент, който понесохме, бях готова с отговора.

Сутрин трябва да видиш слънцето,

а вечер луната.

Лятото трябва да помиришеш цветята.

Да се повъргаляш в тревата.

Когато пораснеш да чуеш училищен звън

и с приятели да играеш навън.

Да усетиш морския бриз и топлия вятър.

Дупето ти да се напълни с пясък.

Да се напиеш в Малката Текила с трясък.

Зимен студ бузките ти да загрее

и дъхът ти с въздуха да слее.

Тепърва хубавото предстои.

Да чуеш детски плач и ти.

Да сменяш пелени и да не спиш дори.

Да те ядосва някой малък змей.

Да пита туй, онуй, защо и как?

Тогава ти, пораснало дете, какво ще отговориш,а?

Сега пък питам аз?

Сутрешно кафе

2011-02-13T07:52:00.000-08:00

Протягам ръце, за да стигна небето.

Протягам ръце, за да стигна звездите.

Докосвам така облаче бяло

и с малък подскок го улавям цяло.

Обгръщам го в шепите си малки

скривам го от погледи жалки.

Черно кафе ще направя,

облачето там ще скрия

след това ще го изпия.

Ще се опивам от височината

ще вкусвам красотата

и ще поглъщам белотата.

После ще попитам облачето бяло

дали случайно теб не е довяло?

Снимки в мъглата

2011-01-12T07:42:00.000-08:00

Стъпвам върху мокрите павета и оглеждам сградите наоколо. Градът изгледа запуснат и призрачен в мъглата. Въпреки това снимам. Без светкавица, сякаш се боя, че тя ще прониже гъстата мъгла, лъчът ще се отрази и ще се върне при мен. Валяло е. Мъгла плюс дъжд- прекрасна комбинация. Мокрите павета блестят на светлината. Въздухът е жълт и почти непрозрачен. Прекрасно за разходка. Но решавам друго. С любими хора в "Egur,Egur". Там няма мъгла, а само добро настроение, арменско кьопоолу и разни други вкуснотии.

Следпразнично

2011-01-07T04:18:00.000-08:00

По празници обзема ме прозрение
И хващам се за някое творение
като удавника за своята коса.
Да се измъкна неуспявам,
затъвам в дупката
за своите дела.
След кратко наблюдение, напивам се и пак заспивам
и на убита птица се преструвам
И чакам някой с целувка да ме съживи.
Крилата ми отново да пораснат и да полетя.
Мечтите ми отново да възкръснат
полети с живата вода.
По празници обзема ме недоумение.
Дали вълшебствата са божие творение?

Вярвате ли в Дядо Коледа

2010-12-28T05:04:00.000-08:00

Едно време, когато бях дете нямаше Дядо Коледа. Имаше Дядо Мраз. Той носеше подаръците. Страхотни подаръци. И винаги идваха по най-невероятен начин. Това под елхата бе много изтъркано и не се практикуваше. Спомням си, че или намирах пакета на балкона или бе закачен на прозореца, но отвън. Никога не съм се съмнявала в съществуването на Дядо Мраз. Това продължи до тогава, докато не видях една вечер баща си да връзва кутия на розетката на комина. И край. Дотам с вярата. След като вече и аз имах дете, вярвах заради него. Но сега пък се появи и Дядо Коледа. Стават двама. А, сега де!? Настъпи объркване. Кой е истинския?И в кой да вярваме? Започнах да обяснявам, че единия идва на Коледа, а другия на Нова Година. Дядо Коледа раздава на послушните деца, а Дядо Мраз на непослушните. Така подаръци ще има за всеки от сърце. Това обаче усложни нещата. Във финансов смисъл. Щом има двама дядовци трябва да има и два подаръка. Защото всяко едно дете през годината е било и послушно и непослушно. Заедно с празничната кутия осъзнах, че подарявам на детето си нещо много важно- ВЯРА. А когато имаш на кого да дадеш от това толкова ценно усещане се чувстваш наистина като магьосник. Или по-точно като Дядо Коледа на квадрат. Да повярваш в чудесата и да накараш още някой да повярва в тях. Това е смисълът. И всеки да получава това, което е мечтал. Сбъдването на една мечта поражда друга. Това поддържа стремежа и вярата в постигането и.
А вие вярвате ли в Дядо Коледа?

Честито Рождество Христово!

2010-12-25T03:53:00.000-08:00

Традицията и тази година беше спазена. Бъдни вечер с цялото семейство, а на другия ден и страхотния обяд на Коледа. Разликата от други години беше тази, че си имах помощник в кухнята. Дъщеря ми приготви повечето от нещата- сърми, баница с тиква и питката. А празничните коледни бисквитки станаха наистина страхотни. За мен не остана друго, освен да наблюдавам и да и се радвам. И да се наслаждавам на вечерта.

Приятели мои

2010-12-01T02:13:00.000-08:00

Почина един от любимите ми режисьори- Марио Моничели. Самоубил се, след като научил диагнозата си- рак на простатата. Има филми, които ме развеселяват. Има и такива от които стомахът ми се тресе и подува от смях. Неудържимо. Такива са и филмите на Моничели. По големите от вас ще си спомнят "Армията Бранкалеоне" и трите части на "Приятели мои". По-младите ще трябва да ги гледат. За "Армията Бранкалеоне" ще трябва да отидат в кино Одеон. Само там може все още да се гледа. Другияг го има в нета. А аз ще им се насладя отново и отново. И ще си спомня за някой приятел. Този път може и да поплача.

Днес

2010-11-24T03:53:00.000-08:00

Днес наистина е един щастлив ден за мен. Още сутринта си пожелах нещо и малко след това то се сбъдна. Не си помислих и за един миг, че е съвпадение. Не и след като няколко часа след това една дъга ми се усмихна. Цветна, истинска. Мечтите се сбъдват. Сега остава и тото да пусна.

Там, където Дядо Йоцо гледа

2010-11-21T23:11:00.000-08:00

Има места където дъхът спира. Високи скали, виеща се река, тесни дървени мостчета, синьо небе и един прекрасен слънчев ден. Всичко това намерих в Искърското дефиле и Лакатник. Гарата е съхранила соцатмосфера и мириса на локомотивите, задвижвани с въглища. Гара за двама?Не. Мястото е доста посещавано през почивните дни. Туристи, алпинисти и групи от ученици. Селото и скалите над него са доста оживени в края на седмицата. И въпреки това Лакатник изглежда като замръзнал във времето. Стара, очукана гара. Само пристигащите и тръгващи влакове донасят полъх на живот. И хората. Донякъде.

Маршрут за уикенда

2010-11-17T23:37:00.000-08:00

Земенския манастир е едно чудесно място за посещение през почивните дни. Намира се на около 70км от София по пътя за Кюстендил. Разположен е близо до гр. Земен в Коньовската планина. Манастира не е действащ и е към НИМ. Сградите са реставрирани и скоро вероятно в тях ще може да се нощува. Църквата и стенописите в нея са от 11-14 век. Уредничката ще ви посрещне любезно и ще ви разкаже за историята и стенописите на манастира и църквата.

Прeди да падне първия сняг

2010-11-14T03:40:00.000-08:00

Есенни шарки в Южния парк на София. Пътеките- цветни шарени черги. Дарветата с листа като коледни играчки. Разноцветно, но и малко тъжно. Идва зима.

Спомен от бъдещето

2010-11-09T06:26:00.000-08:00

Завърших гимназия през 1975г. Тогава не си и помислях за неща като гласност и перестройка. И през ум не ми минаваше. Когато в бившия Съветски съюз умря Брежнев и лидерите на тази страна започнаха да се сменят доста често не можех да осмисля какво става и че това ще доведе до промени и у нас. Даже и когато по времето на Андропов започнаха да правят проверка на документите за самоличност на улицата и да сервират алкохол само след определено време. Не ми беше ясно какво е свобода на словото. Не знаех какво е да си свободен. Не знаех какво е да можеш да правиш каквото поискаш, без с това да накърняваш нечие право. Знаех единствено, че банани има през зимата. Знаех, че има "дефицитни стоки". Знаех, че за до си купиш нова и стойностна книга трябва да имаш връзки. Затова, когато по телевизията казаха, че са свалили Тодор Живков не можах да повярвам. Дъщеря ми се роди пет месеца преди 10-ти ноември 1989г. С нея заедно ходихме на митинги. Тя не можеше да скача и да вика, но аз го правех. И се радвах. Радвах се като дете. Като човек, който дълго време е бил под водата и най- сетне е поел глътка въздух. Поел е така дълбоко, че чак се задавя. Този въздух ми действаше като опиум. Много време мина оттогава. Детето ми порасна. Сега е самостоятелна и може сама да вика. За когото иска. Тя не си спомня за времето на режима на тока и за опашките за кисело мляко. Но аз помня. Помня всичко. И затова сега, когато някй започне да прави ревизия на това време и да казва, че всичко е било напразно, няма да се съглася с него. Вярно е, че доста се окраде. Но също така е вярно, че доста и се направи. Направи се, въпреки кражбите. Въпреки стремежа на някои да натрупа богатство за сметка на масите. Сега доста се омаловажават някои неща. Това е, защото хората имат склонност да забравят какво е било. Забравят за свободата, която са постигнали, защото никога дотогава не са я имали. Да бъдеш свободен не означава да бъдеш сит и нахранен. Духът иска иска различна храна. И явно несвободния човек не може да понесе изведнъж такова изобилие. Стомахът му не понася свободата и си иска бананите през зимата. Моето дете, обаче не помни това време. За щастие. За нея времето тече по друг начин. В нейното време. Сега тя трябва да пее -"Времето е наше, спете спокойно деца". И да мисли за своите деца.
Защото историята не се повтаря.
Освет ако не я четете отзад- напред.

Лятноносталгично

2010-11-01T04:48:00.000-07:00

Мислите ме носят на юг
като полет на птица.

Задъхвам се от спомена за лятото и топлото море.
Не искам да порасна,
а пак да съм дете.
Уви, не е възможно.
Будилника на времето отмерва безотказно.
Дали възможно е да върнем времето.
Дали ще е напразно?

Поздрав от Господ

2010-10-25T01:20:00.000-07:00

Харесвам залеза повече от изгрева. Не знам защо? Може би защото е по-дълъг и остава повече време за наблюдение? И за размисъл. Навярно е това. Загледана в кървавите багри насочвам мислите си в определена посока. И взимам решения. За живота, за хората около мен. За настоящето и бъдещето. Никога за миналото. Може би защото със скриването на слънцето тялото и душата ми се подготвят за идването на новия ден? Красотата на залязващото слънце и озареното небе ме карат да се настройвам позитивно и в очакване. Очакване за нещо ново и прекрасно. Какво ли? Не знам още.
Утрото ще покаже.

Eсен в Ребърково

2010-10-21T03:53:00.000-07:00

Io sono di guardia, qui

2010-10-19T09:27:00.000-07:00

Внимание!Аз съм пазача тук.

И съм много страшен.Имам големи зъби и лапи. Устата ми също е огромна.Хапя, хапя.

И много силно лая.
Бау!

Черепишки манастир- едно кътче от рая

2010-10-16T13:44:00.000-07:00

"Душата ми копней за тишина
Сърцето ми тупти безспир за мир
Зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир"

Змей Горянин

Ден и нощ

2010-09-29T02:08:00.000-07:00

Нощ и ден.
Светлини и сенки.
Контрасти и отражения.
Всичко е събрано в едно завъртане на Земята около Слънцето.

На терен

2010-09-23T04:22:00.000-07:00

Киното е шантава работа. И кинаджиите, също.Интересното е, че в този хаос от артисти,режисьор, осветители и задължително някой(обикновенно това е втория режисьор), който крещи на статистите, се създават шедьоврите.Е, не винаги.Та за статистите ми е думата.Това са тези видими и невидими сенки и фигури по екрана, без които филм не може да има.Тези неуморими "пишман артисти", готови на безброй дубли в името на изкуството.Готови да ги "убият" и после да ги "съживят" безброй пъти.И пак в името на това пусто изкуство, наречено кино. Дубъл след дубъл и те пак са там. И пак са същите. Пременени, оцветени, напляскани с грим, те достойно седят на терена и очакват заповеди.
-Микрофон........Работи
-Камера..........Работи
-Клапа и ........екшън...
Лентата се завърта и действието започв. Минута след минута, час след час. До пълно изнемогване и в очакване на думите на режисьора- "Имаме го". Тогава край,идва почивка за по един сандвич и отново се хвърлягаме в действието. И така до пълно изнемощяване и понякога до припадък.Метър след метър.После пак вик и снимаме отново.Това е то изкуството. Иска жертви.
Има ги в лицето на статиста.

Камиончето за кафе за статистите.

Масовката в очакване.

Носталгия по таварищ Джугашвили в камиона на осветителите.

Камерата и оператора.

Подготовка на главните действащи лица.

И вкусната хапка на статиста.

Гледам и не вярвам на ушите си

2010-09-13T05:06:00.000-07:00

Няколко неща ми направиха впечатление днес докато преглеждах нета. Първото е обява в сайт за търсене и предлагане на работа.Човекът продава дипломи. И за средно и за више образование.Цената мероятно е по споразумение. Коментарът е излишен.

Другата новина е от Vesti.bg
Цитат-
"Овъгленото тяло на крадец на медни кабели от български произход е било открит до железопътна линия край белгийския град Шарльороа, информира белгийското радио Ер Те Бе Еф.

Трупът е открит на електрически стълб край железопътната линия Шарльороа - Маршиен-о-Пон.

До него имало ножици за рязане на кабели."
Край на цитата

В новината са пропуснали да кажат, че крадеца най-вероятно е от ромски произход и е от тия, които Франция иска да депортира. Само че, този се намира в Белгия, която засега не иска да депортира никого.
Засега.

Внимание, пукам гуми

2010-09-11T04:14:00.000-07:00

Не, тук надписът придружен със знак "Паркирането забранено" не е такъв. Тук не пукат гуми. Но думите са достатъчно кпасноречиви, за да разберете какво ще ви се случи ако спрете и недай си боже паркирате пред този дом.

Промяна

2010-08-29T07:37:00.000-07:00

Падат жълтите листа.
Отива си лятото, идва есента.
Природата сменя свойта дрешка,
с малко по-шарена и малко по-тежка.

Ще се оставя в плен на таз палитра нова.
Ще се загърна в сухите листа.
И с цветните си мисли ще заспя.

Версаче от Димитровград

2010-08-26T00:43:00.000-07:00

Събота сутрин. Чаках обаждане и предстоящо пътуване.До Пловдив. Така се бяхме рабрали. Обаждането дойде, но пътуването надмина Пловдив. Оказахме се в Димитровград. За първи път стъпвах там.

Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. - Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!
Пеньо Пенев

Град построен с бригадирския труд на хората от поколението на моите родители. Градът на поета с ватенката- Пеньо Пенев.И не на последно място градът на "Пайнер"
Хареса ми. Чисти улици, паркове и много зеленина. Сградите напомняха на много такива в София от времето на социализма. Каменни фасади и арки под тях.

Изненадата обаче дойде, от прочутия Димитровградски пазар. Уникално място. Пълно с мургави "европейци" и "маркова" стока.

Там може да видите всякава по-известна марка обувки. Дрехи на всеки известен дизайнер в света. Преобладаваше ADIDAS, NIKE,PUMA и разбира се Версаче.Прочутия дизайнер щеше да се изненада много, когато разбереше, че марковите му дрехи се харчеха за невероятните 5-10лв.Обувките вървяха средно за 2-3лв.

О, чудо на чудесата! Невероятно усещане е да стоиш сред толкова маркова стока, която се оказа, че пътува и за Илиянци в София, а и за скъпите магазини по Витошка.Тук цените са фиксирани, но може и да се пазариш. Ако сандалът е малко отлепен може да ти намалят един лев от цената.Чиста далавера. И така доволен и ти и продавача.
На пазар, като на пазар.
Важното е да става алъш-вериша.И търговията да върви.А Версаче? Проблема си е негов.

Германски манастир

2010-08-20T04:27:00.001-07:00

Германския манастир "Св.Иван Рилски" е основан през 10в.Намира се до с.Герман, на 5км от София в Лозенската планина.

В края на 19век манастира е посетен от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които засаждат двете секвои от северната страна. Те стоят и до днес.Счита се, че Св. Иван Рилски е живял в манастира преди да се засели в Рила.

Мястото е много приятно за разходка, а и както се оказа доста прохладно в летните жеги.За съжаление няма място за преспиване, а и за хапване.

Така че, носете си сандвичи. От чешмата в двора тече студена и чиста водa.Следващата ми цел е Лозенския манастир.Дано да успея да го посетя след два неуспешни опита.

Кино, кино......

2010-08-13T02:53:00.000-07:00

Тази седмица гледах два филма- "Aгент Солт" и "Папесата". И двата ми харесаха, въпреки че са от съвсем различен жанр. Анджелина Джоли се беше превъплатила в агент Солт.Много екшън и добре направени сцени.Много и отиват на Джоли такива роли. Другия филм е исторически и разказва за Папеса Йоана.Единствената жена-папа, за живота и и за това как се е домогнала до папския престол. Много добре направена филм.Въздействащ.Продукцията е на Италия, Германия, Англия и Испания и е от 2009г. Горещо го препоръчвам. Филмът с Анджелина Джоли е от 2010г.
Трейлър на Папесата можете да видите тук

И тук кадри от "Solt"

Смях до дупка

2010-08-06T02:40:00.000-07:00

И ние си имаме Индиана Джоунс, и ние сме дали нещо на света.А дали е така, кой ще ни каже???

"Година 2012. В Созопол, за да посреща прииждащите от цял свят поклонници, е открито най-голямото летище в света, по-голямо от това в Мека, от самия Созопол и новия му квартал Бургас. Хората се извозват с автобуси в посока Стара Загора, тъй като там е краят на опашката от чакащ да зърнат надписа, написан в V-ти век върху т.нар. транспортен реликварий: "Дар от Йоан Кръстител за Бойко Борисов, Премиер Единствен на Българския народ, възкресител на Отеца, Сина и Светия Дух!" Всеки понеделник и първи петък от месеца желаещите могат да закупят с намаление от останалите в наличност кости на светията, като черепите вървят "два на цената на един". Поклонниците от Созопол се радват и на нова придобивка - възможността да пътуват с 30 минути по-бързо до Старосел по новата магистрала Йерусалим-Созопол-Старосел. Автомобилите, с които се разхождат, са произведени в Ловеч и се задвижват с газ от Трите Големи български находища. Посещавайки българското Мачу Пикчу, имат редкия шанс да видят бедрена кост и кътник от единствения европейски индианец. Той е емигрирал в България през далечната 2000 пр.н.е. предусещайки политико-икономическата криза на Америка и гоненията на конкистадорите. Негови преки потомци населяват Факултета, София - доказано е със съпоставителни ДНК анализи и писмени източници, открити от професор Б.Димитров. В новооткрития близо до Мачу Старосел Пикчу мол, "ДаМол", туристите могат да се насладят на кюфтета от истинска кайма, прокарвай ги с айрян от истинско мляко, надоено от истински доячки. От книжарница "Веселин Маринов", кръстена на великия български бард с и без китара, чужденците могат да си закупят новото луксозно издание на "Винету" с твърди корици. Всеки петък от 12:00 до 13:30 тяхното копие от книгата може да бъде подписано лично от Премиера на РБ Бойко Борисов. В новооткритата спортна зала "Мачу Старосел" всяка събота-неделя се провеждат мачлета между Г-н Борисов (от една страна) и сборна команда от 15-те най-добрите нападатели в света (от друга страна). Г-н Борисов обикновено побеждава на нула, а най-голямо шоу за зрителите е, когато сборната команда успее да отбележи гол. Парите от демо мачлетата отиват директно за подобряване на сомалийската инфраструктура и разширяване на Сомалийския залив, през който изнасяме втечнена газ за Катар и Азърбайджан. И т.н."

Из нета

Кино, кино......

2010-08-06T01:46:00.000-07:00

Тази седмица гледах "Knight and day" с Том Круз и Камерън Диаз.Филмът е екшън и то от тия дето сме ги гледали доста. Честно- не ме впечатли. На моменти даже Камерън Диаз така преиграваше, че ми се искаше да спра да гледам. Том Круз се беше въплатил в героя, който играе най добре- доброто ченге обвинено несправедливо. Е, накрая истината възтържествува. Все пак, приятно гледане ако имате свободно време :)

До Араповски манастир

2010-07-30T05:46:00.000-07:00

Араповският манастир е основом през 1856г. от йеромонах Софроний. Намира се на 8 км от Асеновград. Това е единствения манастир построен в равнината и единствен издигнат през турското робство.

Красиво подреден и поддържан.

Помислено е и за домашните обитатели.....

Цветята са навсякъде. Прелест!

Какво гледах тази седмица

2010-07-29T23:53:00.000-07:00

Два филма правени през 1971г. и през 2009г. "Roma bene"- "Рим на аристократите" на Карло Лидзани и "Всичко ни е наред" на Кърк Джоунс. В италианската класика от 1971г. ще видите Франко Фабрици, Нино Манфреди, Филип Льороа, Вирна Лизи. Бях гледала филма много отдавна. Сега отново ми хареса много.
В американския филм играе Робърт де Ниро и това май е само достойнството на филма. Иначе сценарият е доста познат и предугадим.

Слънчево затъмнение на края на света

2010-07-27T05:37:00.000-07:00

Възхитителни кадри от слънчевото затъмнение на 11юли 2010г. Мястото е Великденски остров в Тихи океан. Последното затъмнение на острова е било през 591г., тоест преди 1419г.

Същото природно явление наблюдавано от Андите.

Под тепетата

2010-07-24T00:22:00.000-07:00

Разходката из стария Пловдив винаги ме е зареждала с енергия и добро настроение.

Времето тук сякаш не съществува.Попадаш в друг, по-спокоен и необременен свят.

Наслаждавам се на всичко това, докато вървя по калдаръмените улици.

Високи дувари и обагрени къщи. Наслада за очите.

Мъча се да усетя духа и настроението на онова време.Дали ще успея?

Кино, кино

2010-07-23T02:27:00.000-07:00

Отново френски филм. Фани Ардан, Жерар Депардьо и Емануел Берт във филма "Натали". Прекрасно наглед семейство.Щастлив брак. Но в един момент съпругата разбира, че мъжът и има любовница.Нещата, обаче не са така както изглеждат.Краят изненадва.

Време за кино

2010-07-15T08:38:00.000-07:00

Велико френско кино. Прекрасен Филип Ноаре.Днес коментара ми е за филма
"Отворете, полиция"
От трите части на филма изгледах само две, но това ми даде достатъчво основания за задоволство. Много приятен сценарий и отлична игра на актьорите. А за Филип Ноаре какво да кажа? Ами това просто е Филип Ноаре. Страхотен!Първата част е заснета през 1984г., а втората през 1990г. Третата част е от 2003г.

Из улиците на София

2010-07-11T02:04:00.000-07:00

Нощна стража. Рембранд няма нищо общо.

Закриха безплатния басейн пред НДК. Срам и позор!

Време за кино

2010-07-09T00:18:00.000-07:00

Всеки петък в блога ще пиша за кино. Ще ви показвам какво съм гледала през седмицата и ще научите моето мнение за филма.Няма да ви препоръчвам нищо.Няма да правя критика на нищо.Само ще споделям.А вие сами ще решите дали да гледате или не. Няма да има подбор по известност на актьорите и по години на снимане. Ще има както по-стари, така и по-нови филми.
И така започвам....

Филм- "Заедно, това е"
Това е филм от 2007г. Режисьор е Клод Бери. В ролите ще видите Одри Тоту, Гийом Кане, Лоран Стокер, Франсоа Бертен и др.
Много се радвам, когато видя една обикновенна човешка история представена просто и вълнуващо.Когато гледам филми като този имам чувството, че съм на улицата и историята се развива пред очите ми. Струва ми се, че въпреки гледам кино на монитора, участвам в действието.Актьорите са натурално искрени и ме спечелиха. Определено харесвам филми като този.

July Morning

2010-07-01T01:10:00.000-07:00

Чудесна утрин. Днес е July Morning.Посрещаме слънцето с надежда.Надежда, която имахме вчера и ще имаме и утре. Това никой не може да ни го отнеме.

Снимки: Ели Симеонова и Нина Симеонова

Виртуални прозорци

2010-06-29T03:25:00.000-07:00

Омръзна ли ви гледката през вашите прозорци? Има решение на това.Избирате вие.

Лично

2010-06-24T06:40:00.000-07:00

Ден като ден.
Съвсем обикновен.
Но за теб е той рожден.

Отпиваш от вино пенливо.
Следват думи, малко сълзи и отново смях.
Не знам защо преследват те отново мисли,
за живот изгубен в грях и страх.

За отровени надежди.
За измяната, дори.
Предателство към теб самата.
и твоите несбъднати мечти.

Не се терзай.
Отпий отново и отново.
И сълзите си избърши
Че догодина пак те чакат
тез недовършени лъжи.

В живот и здраве ти ги посрещни!

С джапанки на Черни връх- мисията възможна

2010-06-15T03:00:00.000-07:00

Нима е възможно да се покори Черни връх с джапанки? Оказа се, че няма невъзможни неща. Стига да поискаш да се спасиш от горещините на София и да поемеш от прохладата на планината. На върха температурите бяха поне с десет градуса по-ниски. А супата от леща и страхотния човек до теб правят денят още по-прекрасен.

Най-доброто stop motion

2010-05-28T04:57:00.000-07:00

Страхотно направено.Въздействащо и силно.

Pen story

2010-05-28T04:43:00.000-07:00

Два уникални според мен клипа, които показват, че фотографията не е само натискане на бутончето.
Ето първия-

И втория-

Вие решете кой е по добър!

Днес и сега

2010-05-19T02:08:00.001-07:00

Днес ми се иска да ти кажа нещо хубаво.

Да ти кажа колко прекрасен е животът, въпреки че понякога е трудно да си го припомниш.

Да ти кажа, че всеки миг си струва, хубав или лош, и че нито едно усилие не е напразно.

Днес ми се иска да те хвана за раменете и да те разстърся, да те накарам да се огледаш, не, не наоколо, вътре в теб.

Днес ми се иска да си спомниш, че всичко, което ти трябва, за да бъдеш щастлив, си е вътре в теб. Че не работата, къщата , човекът до теб или дори децата ти са това, което те кара да се радваш на живота.

ТИ си този, който избира дали да е щастлив или не. ТИ си този, който избира за какво да е щастлив.

Зная колко е лесно на думи. Но и зная, че понякога усилието да промениш нещо струва точно толкова, колкото самата промяна.

Днес ми се иска да успееш да видиш нещата така, сякаш ги виждаш за първи път. Да се почувстваш отново като малко дете, за което светът е нов, безкраен и пълен с възможности. Да дишаш с пълни гърди и да се смееш на глас.

Днес ми се иска да ти кажа, че животът ти се случва точно в този момент, докато четеш тези редове, докато прекарваш ръка през косата си или отпиваш от чашата с кафе.

Не го пропускай, моля те. И се опитай да бъдеш щастлива.

Спонтанно

2010-05-03T03:49:00.000-07:00

Седя в тъмна стая.
Никой няма.
Покой.
Очакване.
Забрава.
Заравям се в спомени стари.
Купища със снимки черно-бели.
Захвърлени и пожълтели.
От страх не отръскани от нафталина.
Нерециклирани, неекологични.
Събудени внезапно. Невротични.
Ревящи за кардиолог.
Кой ще ми помогне без рецепта.

Само бог.

Пролетно

2010-04-30T00:20:00.000-07:00

Пренареждам душата си.
Като стар гардероб.
На старите си дрехи не искам да съм роб.
Място има. За всеки грях. За тях. За нас.
И за тъгата.
И за радостта,
от грейналото слънце след дъжда.
За щастието от паднала роса.
За мъката от любовта.
За неизказаните думи
и римите дошли незнайно откъде.
Напомнящи изпито вино и изядено мезе.

За всичко ще намеря място.
И мислите ще наредя.
Доброто до лошото.
Сълзите до смеха.
И приятелите до врага.

Спомените ще поставя най-накрая..
Там отляво, май е най добре.

Вече няма накъде.
Тясно стана.

София, 29.04.2010

Празноду(и)мки

2010-04-28T04:57:00.000-07:00

Ден като ден, ама не. Събудих се и като видях коя дата е ми стана лошо. Лелееее.....! Пак ли тая дата е дошла? Всяка година идва, мам.. а и! И това го казах сънена. Сънена мога да изрека големи глупости. Щото като се замисля, добре че идва. Иначе сега щяхте да казвате –“Добър човек беше. Бог да я прости” И щяхте да сте прави. Прощаваш, прощаваш и накрая- бог да те прости. Е, ама свършиха баламите. И аз както ония дето от понеделник отказват цигарите си казах, че от ТОЯ ДЕН спирам да прощавам. Каквото било, било. Който простен, простен. За другите няма да има прошка. Всички под ножа, тоест под думите, де. Ще назовавам всичко направо, без недоизказки и недое...вки. Пък, който се обиди си е за негова сметка. Дано да няма много обидени. То си е за тяхна сметка. Като не искат да чуят истината, да се обиждат. Или ако искат да я чуят, да не се обиждат. И всичкото това прозрение на ТИЯ години. Сега разбрах, защо хората казват, че не е късно да проумееш някои неща и да направиш всички, които са ти яли душичката на пестил.. Все пак на ТИЯ години. Ама какво им е на годините? Нищо. На мен се притеснявам да не ми стане нещо. Или вече не е останало какво да ми става. Не. Това последното да не се чете. Иначе, ако нищо не ти става, не ставаш за нищо. Тука се получи малко сложно за проумяване, но ако го прочетете няколко пъти ще разберете. Не е зле човек да се изразява малко сложно и с думи помпозни. Та да го помислят за по-образован и по-важен. Нищо, че като се погледне в огледалото ще види същата тая маймуна, дето се мисли за много умна. Само че, на малко повече години. Добре, че са годините , та да може да проумеем, че си оставаме същите примати. Защо човек поумнява само като минат години, или не? Иначе вятър го вее на.... каквото си иска.
Само с чувството не знам какво ще правя. Не с отрицателното. С крайно положителното. На тия години.С онова дето те кара да не спиш и да изглеждаш като някакъв изчезнал вид от природата, напълно непознат на науката.Кретенски. И то на влюбен кретен. Е, за това сега се замислям (леле, това отдавна не ми се беше случвало). Защото е по-добре да изглеждаш като идиот само в собствените си очи. Но когато това стане и в очите на другите и започнат да забелязват тъпия ти и празен, воднист и размътен поглед, става лошо.Един вид ставаш център на внимание и подозрение. Направо ти иде да се пренесеш в клетката на някои макак и да си се гледате проникващо. И щастието ще е пълно, понеже още някой ще те гледа така идиотски и ще си кажеш- “Гледай го пък тоя тъпунгер какво гледа.Като истинска маймуна. Сигурно е влюбен.” Ама това ще е за другия. На теб какво ти пука?
Та, такива мисли на такъв ден. Какво му е на деня? Нищо. На мислите също.
Добре е, че ги има.
Мен също.
ЧРД!

Аз преживях социализма

2010-04-23T00:07:00.000-07:00

Спомняте си ги, нали? Малки, картонени чудовища на пътя.Готови да прегазят всеки спрял автомобил и каруца на пътя.Но не загряваха на Витиня и стигаха там закъдето тръгнеха. Е, малко бавно, но сигурно. Опасността беше само за тия дето бяха зад това чудо на соцтехниката, бълващ от ауспуха дим колкото вулкана в Исладия, с непроизносимо име. Истински динозавър на инжинерната мисъл. За съжаление изчезнали, но не и забравени.
Дали така ще стане и с киселото мляко?
Да се готвят безвкусните гумени домати и огромните репи.
И тях ще преживея.

Led Zeppelin най-великата група в Англия

2010-04-19T02:07:00.000-07:00

Led Zeppelin e обявена за най-великата група на Англия, а парчето "Stairway To Heaven" за най-любимо на британците за всички времена.
Ето и пълния списък,от който избираха жителите на острова:

1. Led Zeppelin - Stairway To Heaven

2. The Who - Won't Get Fooled Again

3. Queen - Bohemian Rhapsody

4. Led Zeppelin - Whole Lotta love

5. Deep Purple - Smoke On The Water

6. The Who - Baba O' Reilly

7. Led Zeppelin - Rock n ' Roll

8. Free - All Right Now

9. The Beatles - Revolution

10. The Rolling Stones - Gimme Shelter

Забележете, че в класацията има цели три парчета на Led Zeppelin.
Браво Англия!

Как едно 12 годишно дете накара света да замлъкне

2010-04-13T01:53:00.000-07:00

Този клип е записан през 1992г. Момичето се казва Севърн Сузуки. Явно е, че през всичките тези години света не си е взел поука от тези думи и от цялата истина, казана от момичето.Явно е също така, че природата е доста милостива по отношение на нас, хората, за да не ни види сметката.
Или това ще се случи?
Скоро.

Искам да съм там

2010-04-06T01:59:00.000-07:00

Искам да почувствам водата. Искам да почувствам слънцето. Искам да почувствам пясъка.
Искам да се слея с тази красота. Така ще бъда отново себе си. Някой ден.

It's a beautiful day

2010-04-03T10:17:00.000-07:00

Какво му трябва на човек? Един прекрасен ден и .....

Някой, който много обича до себе си.............

И после пак.....
Разходка в един топъл и слънчев следобяд

Всичко е много просто. Живота също.
Любов, красота и хармония.

Кажи ми коя е кръвната ти група, за да ти кажа какъв си

2010-03-27T07:47:00.000-07:00

Кръвна група А - хармония

Характер
Вие притежавате най-чувствителния и сантиментален най-творческия, най-селективния, но и най-ранимия. Излъчвате като слънцето и живеете в съгласие с невидимото, мистериозното, космическото.
Разцъфвате в хармония с околните и със света. Чувствителни, нежни, дори сантиментални, винаги се водите от симпатията си: подобно на мимоза се затваряте, ако ви тревожат. Предпочитате деликатността пред агресивността на булдозера.

Отношения
Обичате всичко около вас да е в равновесие. Често сте беззащитни и се възстановявате по-бавно от други. Понякога физическите и психическите ви реакции са забавени. По-скоро сте затворени, срамежливи и резервирани, но можете да изпаднете в истинска ярост, ако ви предизвикат. Постоянно търсите идеала и изпитвате дълбока потребност да разсъждавате и медитирате. Съзерцателната ви натура отбягва екшъна и не се стреми към успех на всяка цена. Независими и непокорни, притежавате вродено чувство за справедливост. Вие сте съвестни, дори перфекционисти. Имате нужда от разбиране, за да се доверите, да дарите приятелството и любовта си. Щом отсъства хармонията, се затваряте в себе си, бунтувате се или бягате. Обичате интимния си свят и умеете да го пазите. Кръгът ви от близки приятели е ограничен и добре подбран. Не се интересувате от парите, дори проявявате небрежно отношение към тях. Предпочитате да стоите зад кулисите и да дърпате конците, отколкото да се излагате на светлината на прожекторите.

Професия
В дискусия или спор събирате различни гледни точки и носите аргументи от девет кладенеца. От вас става добър съдия, адвокат, дипломат или лекар. Ако близките ви имат проблем, веднага се притичвате: едновременно изпълнявате ролята на бърза помощ, пожарна и доверено лице. Вие сте творческа личност и мразите натиска. Както и йерархията: обичате да работите независимо от другите и на свобода. Но интегрирате ли се веднъж в екип, сте способни на чудеса. Разполагате с доста козове - чувствителност, въображение и творчески натюрел. Най-силното ви оръжие е интуицията.

Здраве
Лесно губите равновесие и съпротивителни сили, а това се отразява на здравето ви. Следете нивото на холестерола си. Пазете се от язва и инфаркт. Научете се да се владеете и да релаксирате.

Кръвна група О - мелодия

Характер
Вечно щастливи, с най-добре адаптиран темперамент към житейските обстоятелства. Обичате да печелите пари и да ги харчите с размах. Борбени, прагматични, амбициозни, съблазнителни и оптимисти: вие сте родени звезди. С този темперамент не ви остава нищо друго, освен да се наслаждавате на живота без угризения.

Отношения
Тъй като сте възприемчиви най-вече към мелодията, т. е. самоизразяването и себеутвърждаването, обичате да се борите с предизвикателствата и с удоволствие се носите по вълните на живота. Справяте се страхотно с контактите и комуникацията, но не се чувствате добре на сянка и в изолация. Общественият живот, особено на шумни и публични места, е вашата страст, докато провинцията и самотата ви изпълват със скука и униние. Дълбоко вкорененият оптимизъм ви кара да вярвате, че съдбата винаги е с вас - подобно на американците и италианците, които са най-мелодичните хора на света. Обичате да излизате, да съблазнявате, да покорявате. Не е за чудене, че сред вашата група се срещат чай-голям брой политици, журналисти, с две думи - звезди от всички калибри.
Професия
Всичко, което създава контакти, комуникация, обмен и дава възможност за действие, слава, успех и богатство. Мелодичните искат да успеят на всяка цена, дори и по провокиращ и сензационен начин... Те са във всички области, където можеш да блестиш и да печелиш много пари: търговия, право, политика, журналистика, кино, телевизия. Най-силното ви оръжие е общуването. Имате много приятели и познати, които манипулирате бързо и умело според нуждите си.

Здраве
Твърде динамични и винаги на педал, внимавайте с нервите, стомаха и бъбреците. Не сте податливи към инфаркти и имате шанса да живеете сто години.

Кръвна група В - ритъм

Характер
Темпераментът ви е много чувствителен към обкръжението. В очите на другите изглеждате непоколебими. С цялостен и егоцентричен темперамент следвате свой собствен ритъм. Прозорливи, упорити и настойчиви, обичате реда, организацията и плановете.

Отношения
Притежавате най-стабилния темперамент. Следвате пътя на съдбата си, директно атакувате хората и проблемите и някои ви смятат за брутални и нетактични. Обичате реда и организацията, но не притежавате усет към адаптацията и дипломацията. По-скоро сте тесен специалист в делата си. Приемате без проблеми йерархията, властта, дори повторяемостта и еднообразието. Мразите импровизациите. Верни и последователни сте в чувствата и поведението си. Тъй като търсите преди всичко комфорта, реда и сигурността, не е лесно да пречупят волята ви. Адаптирате се с неудоволствие и насила, и то само след дълги размисли.
Професия
Хората от група В често се отдават на кариера в областта на технологията, биологията, фармацията, електрониката, инженерните науки, както и във финансите и бизнеса. Вие сте блестящи мениджъри, военни, полицаи, техници. В изкуството успявате в областите, изискващи техника, като живопис, скулптура, балет. Оръжията ви: прозорливост, упоритост, организаторски умения, стабилност. С вас всичко изглежда просто, дори прекалено просто за вкуса на хората, които очакват повече гъвкавост и адаптивност. Но според вас адаптацията е компромис... Притежавате независим и консервативен характер. Освен това темпераментът ви е пробивен и борчески.

Здраве
Често се поддавате на тревоги и рискувате да се вманиачите на тема здраве. Можете да се разболеете истински по въображаеми причини. Лечението ще бъде трудно, тъй като болестта е в мислите ви. Утешете се с факта, че хората от вашата кръвна група почти не страдат от психични заболявания!

Кръвна група АВ - комплектност

Характер
Притежавате най-богатия темперамент - едновременно мелодичен, хармоничен и ритмичен, но и най-сложен откъм противоречия. Искате да бъдете навсякъде и да притежавате всичко. Склонни сте към неудовлетвореност, тревоги и песимизъм.

Отношения
Притежавате най-богатата личност, обединили сте всички възможности, дарби и таланти. Но това създава проблеми, тъй като ви е трудно да направите избор и да се придържате към него. Човек не знае как точно да се отнася с вас, тъй като не може да предвиди реакциите ви. Вие сте вечно недоволни. В един и същ момент можете да представлявате две напълно противоположни състояния. Не обичате да се конфронтирате със себе си и мразите самотата. Адаптирате се добре към всякакви ситуации. Във вашата кръвна група се срещат като атеисти, така и мистици. Можете да бъдете и шампанско, и коктейл “Молотов"!

Професия
Вашата динамична натура процъфтява във всички области. Натюрелът ви тласка към физиката, химия, инженерството, агрономството, екологията, медицината. Чувствате се добре навсякъде, може да живеете и в града, и на село. Предпочитате да сте сред хора, изолацията ви изкарва извън релси. Обичате добрата организация ии съвършените програми. Често натискате рязко газта и сменяте режима, така че изненадвате всички и себе си.

Здраве
Душевните ви рани зарастват бавно. Внимавайте с претоварването. Имате нужда от повече възстановителен сън. Реакциите ви са крайни и понякога граничат със самоизтезание. Тъй като обединявате всички качества и таланти на другите темпераменти, проявявате и всичките им недостатъци. От една кръвна група сте с Бах, Шекспир и Пикасо, така че със сигурност няма да оставите на поколенията единствено здравния си картон!

по материали от мрежата

Вярно ли е

2010-03-11T05:05:00.000-08:00

Много неща изчетох в пресата, но само две ми направиха силно впечатление. Едното е, че след гласуване българина е избрал за най-значимо събитие на 20-ти век българското оперно чудо. Направо не е за вярване. Тези, които избраха чушкопека за най-значимото българско техническо постижение през миналия век, сега се оказва, че са почитатели на Верди и Офенбах.

Значи, печем чушки до обяд. След това хвърляме нещо на прасето, обличаме балната си рокля и отиваме на опера.Нищо че "Хофманови разкази", която Софийската опера сега представя, била много рехаво посетена.Ето че и ние можем да бъдем културни. И ние да се наредим сред елита на Европа.
Напук на завистниците.
Милиардерите в света се били увеличили. Боже, боже! Та нали е криза. Нали световните финанси едва преживяват тези времена. Банкрути на банки, на големи корпорации. И на фона на това много повече милиардери. Вместо от милиардери да станат милионери. Обратно на всякаква логика. Иди сега не вярвай на приказките за световна конспирация. И особено на това, че кризите се предизвикват от шепа хора, които натрупват още повече богатства, докато голяма част от човечеството едва оцелява.
Всичко това надминава по важност дори скандала Дянков-Първанов.
Абе, кой се интересува от тях?

Как се забавляват в Магадан

2010-02-10T04:48:00.000-08:00

Не правете това в къщи!!!

За здравната карта

2010-01-23T06:06:00.000-08:00

Следващата статия е препечатана от в-к Дневник. Смятам, че е важно да се прочете от повече хора, защото има доста неяснота по въпроса. И за тази неяснота допринесоха хора от правителството, по точно здравния министър Божидар Нанев.

Ако искаш нещо хубаво да опротивее на всички, направи го задължително и започни да плашиш с него. Когато преди 10 дни министърът на здравеопазването Божидар Нанев обяви, че от 1 април тези, които не притежават такъв документ, ще бъдат спирани на границата и няма да могат да пътуват в чужбина, хората естествено реагираха гневно.

С новото задължение, вкарано

тихомълком с поправка в Закона за здравното осигуряване

управляващите нарушиха едновременно конституцията, директивата за свободно движение на хора и елементарната човешка етика. И гражданите съвсем логично се притесниха от "поредния държавен рекет", "новия данък под формата на такса", "новата изходна виза", "поредното изтезание" и т.н. (мненията са на читатели от форума на capital.bg). В резултат на всеобщото възмущение управляващите дадоха на заден ход, като председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов обясни, че няма да има наказания за тези, които искат да пътуват зад граница без карта.

Зам.-председателят на комисията Пламен Цеков пък се оправда, че при приемането на законопроекта е станала грешка и картата неочаквано е станала задължителна. (Е как пък веднъж не стана някоя грешка, която да зарадва гражданите, вместо да им утежнява положението?) А председателят на СДС Мартин Димитров обеща да внесе поправка и притежанието й от задължително да стане препоръчително. Така или иначе засега нищо от това не е факт.

Въпросът обаче е кое накара да се обвърже с безумна санкция непритежаването на електронната карта? По думите на представителите на здравното министерство целта им била единствено да накарат повече хора да си извадят документа, защото по този начин ще могат да ползват безплатна медицинска помощ в ЕС. Те не дадоха обяснение обаче

какво пречи да направят нормална информационна кампания

за ползите от притежаването на европейската здравна карта (която апропо се вади безплатно, след попълване на формуляр от 12 ст.), вместо да се изхвърлят със забрани да се напуска страната. Въпросът, разбира се, е риторичен, ако представителите на здравната комисия са доста далече както от реалния живот, така и от актуалното европейско законодателство.

И ако едната причина да не разясняват добронамерено на обществото за какво служи електронната карта е практикуването по традиция по тези ширини високомерие на сдобилите се с власт, другата причина е съмнителната им компетентност. Дразнещо в случая е, че единственото клише, което се подмята в публичното пространство за здравната карта, е, че осигурява "безплатна спешна и неотложна помощ на българите във всяка страна от Европейския съюз".

А конкретността се изчерпва с описанието, че "обхватът на медицинската помощ, определена като спешна и неотложна, включва както внезапни, така и хронични заболявания, които са възникнали преди или при пътуването в съответната държава". И толкова. Останалото пациентът трябва сам да разучи.

Когато преди година и половина тръгнах за Германия, никой от българската здравна каса не можа да ми обясни мога ли с картата да отида при който и да е личен лекар и да му поискам безплатна помощ, ако детето ми започне да кашля или вдигне температура. След като за 10 месеца цялото ми семейство си оправи зъбите безплатно и посети многократно както личен лекар, така и педиатър, уролог, гастроентеролог, офталмолог, УНГ, както и няколко пъти спешното отделение на една болница, мога да твърдя, че здравната карта е едно

несравнимо по-голямо удобство от здравната застраховка

Лечението на дете в еврозоната е абсолютно безплатно със здравна карта и включва и безплатни лекарства - както от личния лекар, така и от аптеката. Факт, който показва и какво представлява българското здравеопазване. Като притежател на редовна карта възрастният българин ползва прекрасна медицинска помощ в Германия срещу 10 евро такса за всяко тримесечие.

Тя се плаща на първия лекар, когото пациентът посети за съответния период, и издадената квитанция го освобождава от следващи плащания при останалите специалисти. Зъболекарската помощ по същия начин е безплатна за деца и струва 10 евро на тримесечие за възрастен. Става дума, разбира се, не за отстраняване на естетически проблеми, а за нормално зъболечение, което включва и безплатни рентгенови снимки, и то в самия кабинет.

Понеже повечето неща

звучат фантастично за изстрадалия български пациент

е важно да се знае, че посещението на всеки лекарски кабинет започва с попълване на два формуляра. В единия се записват данните от здравната карта (незнайно защо изписани само на кирилица!), а във втория се декларира, че ползвателят не е пристигнал във въпросната държава от ЕС специално за да ползва здравни услуги. При следващи посещения тази формалност вече не се налага.

Ключът към тази непозната за повечето българи картина обаче се крие в платените здравни осигуровки. Защото здравна карта се издава само на осигурени лица, а по българския закон те трябва да са непрекъснати през последните три години. Това е и големият проблем на управляващите - че голяма част от българите не желаят или нямат възможност да се осигуряват. Но вместо да се запитат защо е така, измислиха абсурда със спирането на границата, превръщайки едно полагащо се право в плашило. А може би са искали да избегнат разяснителната кампания тъкмо заради неизбежните аналогии, които тя поражда, кой знае...

Автор: Светлана Георгиева

Недомислици и измислици

2010-01-21T07:24:00.000-08:00

Чета за одисеята на Борис Панкин и борбата му да започне работа като директор на музикалния театър. Ей, тоя човек излезе много упорит. Ама и артистите си ги бива.Не го оставиха да си изкаже концепцията и това си е.И той се отказа. Нека страдат сега и то без заплати. Оказва се, че няма кой да им подпише ведомостите. Нека стоят гладни. Така им се пада. Ха, сега нека пеят.А на Панкин министъра му предложил поста съветник по сценичните въпроси. И той приел. Не се дърпал много. Един вид като компенсация за оперетата. Е, сега на "Царицата на чардаша" и е спукана работата. От поста си на съветник Панкин така ще се развърти и така ще ги посъветва, че ще им такова м...а.

Благоевградчанин откраднал 10кг пържоли от свой приятел. И получил 5 месеца условно и три години изпитателен срок.Как е могъл да направи това и то от свой приятел.
"Стоян си беше купил свинско шкембе и някакви черва, а не пържоли. После кучето ги изяде. Откъде у него 90 лева за 10 кила месо", коментира пред Дарик осъденият Стефан Митов. Той поясни още, че не е ограбил Александров, а е взел торбичката му, оставена на пейка в градинката.
Леле, посегнаха и на пържолите. Пък после иди доказвай, че било шкембе, а не пържоли.

А Путин пък благодарил на нашия министър Мирослав Найденов, че спрял вноса на фалшива водка "Столичная".На 12 януари т. г. при проверка в изба „Бахкус 4” в гр. Каспичан бяха открити 14 500 бутилки водка, джин, бренди и ракия без бандерол и 35 000 празни опаковки тип „кен” за водка „Столичная”. Като ще пием да е само качествено и с произход.Тия от Каспичан какво си мислят. Че не разбираме от алкохол, би?Само така трябва да се действа. В името на българо-съветската дружба. Само чисти питиета.Че току виж последваме пак примера на руснаците и забраним употребата на алкохол и започнем да изкореняваме лозята.Бай Тошо го беше започнал това, но за щастие не го довърши..Имаме такъв опит от близкото минало. Тогава се сервираше алкохол само от 17часа вечерта.Но и това го преживяхме.Просто на обяд не пиехме аперитив. Сега поне ще сме сигурни в качеството на водката.
Ха, наздраве!

Настроение

2010-01-12T06:29:00.000-08:00

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

Рим- FlashMob

2009-12-28T04:52:00.000-08:00

Коледа е

2009-12-26T04:26:00.000-08:00

Празници

2009-12-23T01:39:00.000-08:00

Зема е. Криза е. Но по време на празници хората се отпускат. Не всички, разбира се. Защото за да се отпусне човек трябват пари.Струва ми се обаче, че настроението на хората сега не е особено празнично.Пазаруват се предимно хранителни продукти.За подаръци - ако остане нещо.Все пак за да се чувстваме добре на празника ни трябва нещо съвсем просто - обич. Способни ли са повечето хора на това? Да се замислим дали да поднесем на любимите си хора една пържола или да им дадем всичката любов, на която сме способни.Или може би и двете?

Зима е.Криза е. А можем да направим нещата да изглеждат по-добри. Поне да се опитаме.
Весели празници!

Представи си

2009-12-08T01:47:00.000-08:00

На 8.12.1980г. си отива от света Джон Ленън. Маниак посяга на живота на една легенда.
В песните си Ленън обичаше да мечтае за един по-добър свят.

Да си спомним за него.

Кажи му аго, да му стане драго

2009-12-02T03:52:00.000-08:00

Доживяхме и това. Стихове във възхвала на Б.Б.Бравос! Благодарната поетеса Венета Бакалова написа това-

„О, достолепни Генерале, поведи ни!

Ний вярваме във твоя свят обет!

От враговете – Де Пе Се (ДПС), пази ни!

Проправяй бъдния ни път напред,

За да застане нашата България

Във Европейския съюз със чест,

Да заблести като небесна лъчезария

Да я приветстват всички! Светла вест!

Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!"

Имаше песен. Сега и стихове.Какво ли предстои? Може би мюзикъл?
А генералът мълчи и се радва на хвалебствията. Явно е приятно да те гъделичкат?

Някои предпочитат Бионсе

2009-11-22T02:07:00.000-08:00

Наистина ли стигат 45 години?

2009-11-07T04:22:00.000-08:00

Когато дойде 10-ти ноември 1989г. бях на 32г. Тогава се роди и дъщеря ми. Сега тя е на 20г. Нейното детство мина в тия бурни години. Моята младост също. Тя не помни нищо, но аз помня. Много добре. Сега се чудя (понеже ме пита) какво да и кажа за тия години? Чудя се, не защото не искам да и кажа, а защото не знам какво да и кажа. Понеже много неща сега ми се изясниха и от разстоянието на годините видях всичко по друг начин. Ще и кажа за еуфорията от промяната след 45г. комунизъм. За митингите и концертите на СДС. За надеждите. И за илъганите надежди и за голямия банков обир на държавата. За опашките по магазините и за дефицита, който не беше само от продукти от първа необходимост, но и дефицит на честност, на отговарност пред собствения народ. За забогатяването на едни и обедняването на други. За лъжите на една партия и премятането на едни куфарчета. Ако ме попита обаче за това дали съжалявам за нещо, ще кажа не. Не се чувствам излъгана.По скоро се чувствам участик в един филм.Обаче в него ми се отреди ролята на статист.Статиста е важен, понеже без него филма не става. И сега бих постъпила по същия начин.Бих участвала в същия филм. Но сигрно ще искам друга роля.По-главна. Защото идеята в която вярвах е същата.Само хората, на които вярвах вече не са. И ако съм огорчена от нещо, то това са тези, които ловяха риба в мътна вода и се облагодетелстваха и забогатяха за наша сметка. Хората могат да те излъжат. Независимо от коя партия са. И пак бих ходила на митинги и бих викала "БКП е мафия" и "Кой не скача е червен", защото вярвам в това. Вярвам на това, което видях през тези 20г. Вярвам в голямия митинг през 1990г. на СДС на Орлов мост. И в това, което се случи през 1997г. пред Народното събрание. Бях свидетел на барикадата му и страха в очите на социалистите вътре, които пееха възрожденски песни и с това се мъчеха да си дадат кураж. А ги беше страх. Страх ги беше от хората. От тия хора, за чиито гласове се бореха по време на избори. И от тия близо един милион души, които изгониха в чужбина. Защото им трябваха и тяхните гласове. И техните пари.
Много от вас сигурно се питат защо бе нужно всичко това? И защо трябваше да минат толкова години, за да проумеем някои очевидни неща. Слепи ли сме били? Не, не сме. Просто ни е трябвало повече време. За да отрезнеем след еуфорията и да свалим очилата. Ония с 3-те диобтъра късогледство. Защото искахме всичко да мине мирно, без екцесии. Тиха революция, така да се каже.Но такава няма.
Има само псевдо революция.

Ужилването

2009-11-03T04:19:00.000-08:00

Свидетели сме на поредната измама, която социалистите си спретнаха на последния конгрес на партията.Измама в гласуването определи новия партиен съвет. Всички хора на Станишевич бяха избрани с голямо мнозинство. Измамата обаче станала явна и подразнила много от конгресмените. Раздавали се едни листчета, на които пишело кой да бъде избран и кой не. Позор. Срам. Ама не. Тия дето са се възмутили от цялото това ужилване явно са от по-младите членове на партията столетница.Или са забравили за играта "Тука има, тука нема". Иначе не мога да си обясня защо се възмущават. Може би защото сега на някои дават листчета, а преди са давали едни куфарчета с едни пари. Така де. Къде е правдата тука? Такива приоми и хватки са характерни и често срещани в историята на Благоевата партия. Например в предното народно събрание Танчето Дончева жестикулираше с едни флумастри като началник гара. Червено, зелено,червено, зелено. И законът е приет. С голям шлем. Сега пък им давали едни листчета. Голяма работа. Много докачливи станаха от тая партия. А това нямаше да стане ако едни комплотаджии и отцепници не искаха да свалят Станишевич от поста му на лидер. Явно част от четиридесетте разбойника искаха да отлюспят Али Баба. И да отворят сами пещерата. То не че е останало нещо вътре, ама знае ли човек. Проверката е висша форма на доверие. Даже и към бивши другари комунисти. Бивши ли казах? Грешка на езика. Няма бивши комунисти, както няма и бивш негър. Време е обаче за смяна на местата.
Долу Али Баба и четиридесте разбойника.
Да живее бандата на Оушън 5.
Статистите пазете тишина.
Камера.
Работи.
Клапа.
Екшън.

Прочетено от пресата

2009-10-30T02:12:00.000-07:00

"До 1-ви ноември- всички съседи в домова книга"

Готвят се глоби за тия дето не са направили събрание в блока където живеят. Ето от къде ще дойдат пари в общините. Глоби и глоби. Това иска българинът.Той от добро не разбира. Само глобата е го оправи. Интересното в случая обаче е друго. В домовата книга трябва да бъдат вписани всички живущи с трите си имена. Всички, дори и домашните любимци. Кучета, котки, змии, гущери, тарантули, игуани и др. подобни твари. Даже ако имате мишка и тя трябва да бъде вписана. С трите си имена по паспорт. Без ЕГН-то. Не е законно да го искат. Само не разбрах дали хлебарките се смятат за домашни любимци, защото те, както е известно, са много домашни, но не са любимци. Както и да е.
От домовите събрания отиваме в селото на Доган. Там с парите отпуснати за канализация са се уредили само 10 къщи. Останалите да живеят в л... пардон, във фекали. Сами се сетете кои са тия къщи. Дали имат нещо общо с родата на Сокола? По скоро НЕ!
Направи ми впечатление и една анкета от днешния брой на Стандарт.

Видя ми се много безсмислена. Първо- не може да зяпочнете бизнес, защото такъв в България няма.
Второ- ще емигрирам.
Къде по дяволите ще емигрирате? Та те емигрантите се връщат по родните места.
Трето- ще сложа парите в банка. И после банката да фалира. Не става.
И за да ви спестя по-нататъшното четене ще кажа, че Ники Кънчев никога няма да ви даде тези пари.Досега на никого не ги е дал. Няма да ги даде и на вас.
А вие си пускайте SMS-и. Просто си пускайте. Така за удоволствие.
Отдавна имам чувството, че пускането на SMS-и е станало национален спорт. За всичко се пускат. Даже няма да се учудя ако гледате "По света и у нас" и от там ви кажат, че ще продължат да ви съобщават новините, само ако пуснете SMS на номер едикой си.
Цената е 2.40 с ДДС.

Николай Бареков се е самозабравил

2009-10-28T01:58:00.000-07:00

Това ще прочетете първо като отворите блога на Ники Бареков. Явно той много се е вживял в ролята си на медиен гуру.Е, все пак се има за нещо човека. Но не е само това. В блогът Бареков не пише от свое име, а от името на БЛОГА. От негово име говори и взима интервютата. Ето, убедете се сами-

Цитат:
"Провокиран от последните политически скандали, блогът потърси и успя да се свърже с Алексей Петров, който тези дни отново е в центъра на вниманието."

И още:
"Ето какво още каза Гамизов пред блога:

Г-н Гамизов, из кои софийски улици се е разхождал докладът на ДАНС, както каза Кокинов?"

Блогът каза, блога запита. Ей, голяма работа е тоя блог.
А къде е човекът? Няма го.
Какво тук значи някаква си личност?
Само за тая "Барекада" не ми стана ясно нещо?!
Бареков за амбразура ли се мисли, или за моряка Матросов?
Ex,Бареков не си човек ти, а си желязо.

Вижте как може да изглежда вашият сватбен ден и......вашия развод

2009-10-19T09:41:00.000-07:00

и след това.................

Пак ще се срещнем след..........години

2009-10-17T10:03:00.000-07:00

Приятни срещи със съученици след почти 35г. Не е за вярване, но е факт. Оказа се, че да се съберем след толкова години не е мисия невъзможна.Е, не можахме да се съберем всички. Но явно тези, които идват на тези крайно приятни питейно-хранителни мероприятия са достатъчни. Спомени, смях и много приятни моменти ме зареждат положително за дълго време след това.
35г. не са малко време. Затова бях учудена, че имаме още какво да си кажем и ни е приятно да бъдем отново заедно.
Надявам се, че това важи и за останалите ми приятели?!
И че освен вчера ще има и утре.

Джипито- денонощен телефон на доверието

2009-10-12T01:21:00.000-07:00

"От 100 до 500 лева глоба ще отнася занапред джипи, което не си вдига телефона, независимо дали е в работно, или в извънработно време. Санкцията ще важи дори ако пациентът го потърси нощем или в почивните дни, а той не пожелае да разговаря с него. Това предвижда проект за изменение в Закона за здравното осигуряване."

Е, това е новина вече. Джипито няма да има оправдание, че е нощ или че е в отпуск. Звъннете ли му ще трябва да ви отговори. Иначе глоба. Можете да си говорите вече с доктора колкото и за каквото искате. Няма ограничение в темите. Можете дори да обсъждате поредната загуба на националния ни отбор по футбол. Или пък да се оплачете от тъщата. Той (тя) е длъжен да ви изслуша. И накрая на разговора може да му споменете, че ви боли кръста. Ама съвсем накрая. За да не развалите хубавата раздумка. И всичко това може да става денонощно. Или в промеждутъка между написването на болничния или рецептата. Въобще на доктора да не му остане викакво време за кафе или за празни приказки.