Ден като ден.
Съвсем обикновен.
Но за теб е той рожден.
Отпиваш от вино пенливо.
Следват думи, малко сълзи и отново смях.
Не знам защо преследват те отново мисли,
за живот изгубен в грях и страх.
За отровени надежди.
За измяната, дори.
Предателство към теб самата.
и твоите несбъднати мечти.
Не се терзай.
Отпий отново и отново.
И сълзите си избърши
Че догодина пак те чакат
тез недовършени лъжи.
В живот и здраве ти ги посрещни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар