Венециански репортажи-4.Мостовете на Венеция

Звучи малко като заглавие на известен роман. Приликата обаче е само привидна. Мостовете на Венеция са толкова популярни както и каналите и площадите на този град-приказка. Когато човек се разхожда из града преминава по около 400 моста, които пресичат каналите. На всеки един от тях има струпани хора, които се наслаждават на гондолите, преминаващи отдолу. Често явление е да видите някой певец, развличащ возещите се. Песента му се носи над водата и от зяпачите се понасят гръмки ръкопляскания. Имах чувството, че се намирам на концерт, а мостовете са балконите на тази опера на открито. Гондолиерите стоят до някой мост и ви канят да се качите.Най-интересно ми се видя разминаването на гондолите по тесните канали. Няма никаква опасност някой да блъсне с друга лодка. Майсторствато на гондолиерите е голямо, независимо от това дали карат по Канале Гранде или по малките и тесни канали. Често за да се разминат се налага едната лодка да се доближи до сградата и оттам гондолиерът с ловко и леко подпиране да я отблъсне от стената.



Мостовете пресичат града като паяжина. Не видях два еднакви. Може да се случи да се въртите в кръг наоколо, но няма опасност да се загубите. Табелите Per San Marco u Per Rialto са навсякъде.Тези знакови места са ориентир за всички туристи.
Най-известните мостове са "Риалто" и "Мостът на въздишките".
И двата са страшно красиви и човек не може да спести възхищението си.Въпреки че,под "Риалто" има открити сергии и навалицата е доста голяма.При посещението ни "Мостът на въздишките" беше в ремонт, който се оказа,че е чак до 2010 год.Все пак и отвън можахме да се насладим на прекрасната архитектура.Пред него снимките на туристите не секват дори и вечер.





Казваме довиждане на Венеция, на каналите, на мостовете, на тълпите туристи и на безбройните Ristorante.
Защото ще се върнем пак.

Венециански репортажи -1. Море, канали, гондоли и пица

Когато стъпих за първи път в слънчева Венеция никога не предполагах, че само след пет дни няма да искам да си тръгна.И щях да се влюбя за цял живот в този прекрасен град.


Първите впечатления заваляха още щом слязох от автобуса и се прекачих на вапоретото.Това водно рейсче е единствения начин да се стигне до града.А оттам вече е лесно- пеша и пресичайки над 400-те моста.Тълпите от туристи пъплят като мравки по тесните улички. И въпреки това никой не бърза и не бута другите.Във Венеция можете да чуете всякаква реч- китайска,руска, гръцка,индийска и английска.


Колоните от туристи кръстосват кривите улички и кокетните магазини.Ако огладнеете можете да се спрете пред закусвалните за бързо хранене или пред някое ресторантче, където ще ви предложат морски деликатеси, пица или паста.Менюто на ресторантите е предвидливо сложено отпред заедно с цените на ястията.


Атракциита на града няма съмнение са гондолите и гондолиерите.Облечени в традиционни панталони,моряшки фланелки и сламени шапки с панделки те управляват превозните си средства с голяма лекота и финес.Всички гондоли са пригодени за петима пътника и са обзаведени със столове за по-голямо удобство.Често може да чуете и изпълнение на италианска ария или народна песен носеща се от гондолата.Това е допълнителна атракция както за возещите се,така и за хората спрели се на някой от мостовете.Лакатушите по тесните улици и се опасявате да не се загубите.Няма такава възможност. По сградите се виждат предвидливо нанесени надписи PER RIALTO и PER SAN MARCO, моста Риалто и площад Сан Марко- две от големите атракции за туристите.Моста Риалто е разположен на Canale Grande и е най-големия от трите моста пресичащи канала.




Тълпите от туристи там не секват.Снимките също.От там се насочвате към площада Сан Марко.На него можете да видите изисканите кафенета, в които са отсядали Стендал, Флобер и Хемингуей.Разбира се цената на едно кафе там не е както в Мак Доналдс.За сметка на това обаче може да се насладите на изпълнението на някой от оркестрите пред кафенето.И то напълно безплатно.



На площада е разположена прочутата базилика Сан Марко.За да я посетите обаче трябва да се наредите на една доста дълга опашка. Чакането не е много и си заслужава, заради прекрасната гледка от терасата.Насочваме се по крайбрежната алея, за да видим прочутия мост на въздишките. За мое най-голямо съжаление той беше в ремонт и бе така опакован, че максимално да ме затрудни при снимането.От там се открива прекрасна гледка към най-широката част на канала. Гондолите са наредени една до друга в очакване на клиенти.Дори и през нощта.