Делник. Тишина. Туристите не са превзели града. Отдалеч се чува косачка на трева. После пак настъпва тишина. Ромол на река. Обикалям пустите калдаръмени улички на Вароша с надеждата да не срещна никой по пътя си. Повечето от старите къщи са превърнати в ресторанти и кафетерии. И хотели. Бизнесът си е бизнес. Влизам в пусти дворове и се изкачвам по дървени стълби. Искам да надникна навсякъде. В църквата е пусто. Отвреме навреме някой влиза да запали свещица. Огънче на надежда. Дали я има?
