Днешните събития пред Парламента ме накараха да се замисля за това какъв пример даваме на децата си? Преди 24 години седяхме също така пред Народното събрание и викахме, че който не скача е червен. Сега студентите подеха нов вик- "Който скача е студент". Явно прозрели,че червени са всички независимо в коя партия членуват. Нас успяха да ни излъжат. Не искам това да се повтори с нашите деца. И тези, които трябва да емигрират не са младите, а народните избранници. Напред,деца ! С вас сме.
Когато тръгвах за Германия се притеснявах,че времето ще бъде лошо и дъждовно. Оказа се,че съм сбъркала в прогнозата. Есента беше приятна, а имаше и дни с по-високи температури. Въобще, страхотно за разходки и снимане.Новото за мен беше, че пътувах с влак. Железницата в тази страна се движи съвсем навреме. Вагоните са чисти и не е претъпкано. Вътре има табло, на което можете да видите коя спирка наближава, както и от коя страна се отварят вратите. Пероните са обозначени ясно. Има автомати за билети, но ако ви е трудно да се оправите с тях не е проблем - използвайте райзе бюрото. Когато си купите билет от там ви издават и лист с обозначените спирки на влака, времето ,за което ще пристигнете, както и евентуалната смяна на влака. Всичко е разчетено и разграфено все едно ползвате GPS. Това, разбира се, на ми попречи да сбъркам спирката и да сляза на друга гара, но идването на следващ влак ни ооткара на правилното място. Железницата е най-добрия начин да посетите и някой друг град. Така пестите време и нерви за паркирането,което се оказа голям проблем в Германия и съседната й Холандия. По-късно разбрах, че може с билет от 30 евро да обиколиш цяла Германия, като слизаш и се качваш от влак на влак. Прекрасно, нали! Но това ще го оставя за някой следващ път.
От известно време гледам с интерес Джейми Оливър и неговата Food Revolution. Възхищавам се на енергията на този млад човек и неговото желание да повлияе на английската система за хранене в училищата. Изумлението ,ми ,когато наблюдавах епизодите бе породено от начина, по който децата, малки и по-големи, приемаха предлаганата им прясна, органична храна. С отвращение. Цупеха се на картофеното пюре- направено от пресни картофи, а не от някаква неясна смес. Тези деца ядяха с удоволствие само пържени картофи, нагетс, бургери и други полуфабрикати, състава, на които не е много ясен. Невъзможна беше да ги накарат да хапнат органично пиле, зеленчуци и плодове. Пиеха подсладено прясно мляко, в което захарта беше в много големи количества. Задачата на кухненския персонал се свеждаше само до притопляне на полуфабрикатите и сервирането им. Джейми положи големи усилия за да накара тия деца да хапнат и опитат неговата здравословна храна, а не само бургерите на Макдоналдс.
Като резултат от това ядене децата страдаха от запечен стомах и други стомашни болести. Рискът от рак на дебелото черво бе реален.
Казвам това, защото сме свикнали да виждаме само негативното в нашата мила страна. В едно нещо, обаче ги бием англичаните. И това е, че в нашите училища децата ядат супа, ястие и десерт. Знаят и обичат плодовете и зеленчуците. И заслуга за това има не Джейми Оливър, а родителите и училището. Разбира се, всичко започва от семейството и е обяснимо, че ако детето се храни правилно в къщи, то ще приема с удоволствие прясната, органична храна, където и да му я поднесат. Знам, че няма да откажем лесно децата от Макдоналдс, но поне трябва да намалим до минимум храненето там. Има и още една причина да сме една или две крачки пред английските деца. И това са бабите. Много семейства разчитат на бабите за отглеждането на децата. Естествено, бабите готвят. И то много вкусно. Нищо не може да се сравни със супичката на баба и нейната вкусна манджа.
Едно от нещата, по които си приличат всички деца е дългото стоене пред компютрите. Болест на технологичното време, в което живеем.Тук можем да се сравним с английските деца.
В това мисля, че и Джейми няма да може да помогне.
Но за храната на нашите деца сме отговорни само ние.
За пореден пътот
Позитано показаха каквнушават
единомислие и покорство на членовете се. На събора на Бузлуджаизбирателите им се появиха с червени
връзкии обагриха цялата поляна.
Можеби така са искали да ги забележат и
от Космоса. Но, не би! Извънземните явно са гледали в дуга посока. Естествено пионерските символи им бяха вързани напълно “доброволно”. Никой не се е съпротивлявал. Досущ както едно време. Интересно е какво са
искали да ни покажат с това напълно безмислено и налудничаво действие? Дали свободната си воля илитова, че вярват на ръководството си и биха
приели всяко едно негово решение, кавото и да е то?Дори и това, че вече са се отказали да строят комунизма, щото са навлезли в развитото капиталистическо общество. Поне някои от тях. Не знам. Видно е само, че с
тази масова проява едни искат да внушат на нацията, че са много, че са силни,
че са обединени и че са червени. И освен
това, че съвсем”
спонтанно” и “неорганизирано” са дошли на
поляната на Бузлуджа. Стана ясн , че избралите Позитано вече съвсем открито одобряват
връзката на своите ръководители с явни олигархични кръгове. Разделната линия минава мужду жъртите павета, сутрешното кафе,
пилоните на НДК и червените връзки. Едни пият кафе доброволно, докато други
допускат да им връзват връзки и да стягат възела, ако изразиш по-свободнои различномнение. Съвсем обяснимо е, че червения електорат предпочита
безплатните кебапчета пред други ободряващи напитки (по здравословни причини).
Не е изключенослед кафето , протестиращите
пред Народното събрания да продължат протеста си ‘’на шкембе чорба
с много чесън’’. Мирисът
на черната напитка и посланиято, което предава, може да са били недостатъчно силни за
народните „любимци”, но
ароматът на чесъна и шкембето няма как да не бъдат усетени.
Българинът се умори. То не бяха обещания през последните двайсет и три години,то не бяха лъжи. С тях израсна цяло едно поколения, което вече не мисли по същия начин както родителите си едно време. Младите не искат да чакат и да дават шанс. Те искат всичко да се случи бързо и сега.И са прави. Колко години трябваше да минат, за да проумеем, че всички които ни управляваха досега използваха власта за свои лични облаги и се облагодетелстваха от нея. В прекия смисъл. За тия години показахме,че не сме дорасли за свобода и демокрация. Доказахме го с мълчанието си и търпението си. Търпението не е злато, а съгласие. Съгласие с порочния модел на управление и власт на политическата мафия. Днес децата ни показаха,че нещата трябва и може да се променят. С протести, с чуваемост. Показаха ни, че шансът е на страната на хората от улицата и власта трябва да се съобразява с тях. Задкулисно се опитват да ни манипулирт като разделят хората на тия от жълтите павета и тия от пилоните на НДК. Стари и изпитани методи. Разделяй и владей! Младите хора и креативните им идеи показват,че времето е друго и им се дава нов шанс за промяна. И няма да позволят на никой да им ги отнеме и да определя бъдещето им. Не и този път.
Промяната е налице. Хората не са същите. Улиците не са същите. И протеста не е същия. Не се бунтуваме срещу която и да е партия. Протестираме срещу ОТВРАТИТЕЛНИТЕ. И това ни обединява.
Някои си помислиха, че вечно ще стоят на власт и ще доят народа. Някои подцениха хората на улицата, за кратко наричани ИЗБИРАТЕЛИ. А, дали е така.... кой ще ни каже? Кадрите сами говорят. За това ще се въздържа от коментари.
Колелото е на голяма почит в Германия. На две колела се придвижват всички, които не бързат и за които колата е за по-дълги разстояния. Тъй като градския транспорт в Германия е скъп, колелото е удобната алтернатива. Същото е и в съседна Холандия. Удобно, екологично и здравословно. Перфектна маркировка и липса на дупки. Напомня ми за милата родна картинка.
:Много радостна и цветна гледка бяха младите танцови групи в центъра на София. Интернационални групи се разкършиха пред радостните погледи на минувачите.Браво!
Хубав израз.Навява носталгия за едни други времена. За съжаление "братята" вече няма с какво да купуват. No money! За 24 години едни други братя им взеха всичко.Братя по оръжие. Не по идеи. Идеите ги оставиха в момента, в който се качиха на пиадестала на власта. И от който не слязоха през всичките тези години. Винаги съм мислила, че не е възможно човек да бъде излъган повече от един път. Просто защото си взима поука. Явно съм грешала. Допуснахме толкова много пъти да ни лъжат, че заприличахме на мазохисти. Правилото проба-грешка в случая не важеше. Иначе досега да сме се оправили. Вместо това се оставихме да ни оправят. И то доста добре. През този почти четвърт век се влюбихме в мъчителите си. И продължихме да ги избираме,избираме. Или те нас? Казват, че всеки народ си заслужава правителството и управниците. Вероятно е така. Но също така е вярно, че и власта има нужда от нас. Даже и само за избори. Вероятно сега треперят и се чудят с какви лъжи да омаят бедните избиратели. Или не се чудят? Просто ще повторят предишните. Дано, обаче хората да нямат къса памет и да ги накажат.Да опровергаят Стокхолмския синдром. Дано, дано, ама надали!
България се събуди. Събуди се от своя 23 годишен сън и показа гневът и недоволството си. Народът или улицата, както някои наричат протестиращите, се обяви съвсем справедливо против монополите и бездействието на тези в Парламента. Бездействие, което докара хората до глад и невъзможност за спокоен живот. Лозунгите бяха от изпълними до крайно нереални и налудничави. Но над всичко се открояваше надеждата, че справедливост ще има и че виновните ще понесат отговорност .Искам да вярвам, че това ще се случи.Искам повече да не допускаме да ни омайват със сладки приказки и обещания. И гарант за това да са хората, които излязоха на протест.
