Танцуващи, но не с вълци

:Много радостна и цветна гледка бяха младите танцови групи в центъра на София. Интернационални групи се разкършиха пред радостните погледи на минувачите.Браво!

Пролетно -дъждовно

Вървя по меката пътека

застлана сякаш от памук.

В пръста под мен  с борови игли,

краката ми се движат леко

и без усилие отскачат в  тоз тунел  

от светлина и въздух лек.

Окъпана от пролетния дъжд  гората

млъкна изведнъж.

И в тази тишина съзрях ключовете  от портите на Господ.

Увиснали ей там, изведнъж,

на клон зелен, отрупан  от бодли.

И сякаш казваха ми -

“Дръж , вземи ни и райските врати с нас отключи”

Отминах ги.

Оставих ги за друг.

За мене раят  беше тук.

В таз гора, на меката пътека,

застлана сякаш от памук.

Пролетен релакс

Мислите ми се търкалят по пътя. Чувам ги, както чувам и шляпането на гумите по неравната настилка. Блъскат се неуморно и отчетливо. Само, когато колата попадне в някоя ( не)очаквана дупка за миг спират и после отново тръгват на първа в главата ми. Природата още не се е събудила. Опитва се. Бавно, но невъзвратимо. Забелязвам само най-рано цъфналите джанки. Леко напъпили и срамежливо отворили цвета си. Тук, там виждам и някой розов цвят на ранна ябълка. Найлонови торбички се носят във въздуха повдигнати от лекия вятър. Мислите ми са черно-бели, но постепенно се оцветяват и нашарват предпролетно. Става ми леко и уютно. Толкова, че постепенно преставам да мисля и сякаш се отделям от пътя и започвам да се издигам. Кротка и притихнала съм. Човекът до мен кара добре. Моли ме да говоря. Правя го с нежелание, защото не искам да се отделя от това лежерно и космическо състояние. Искам да продължа да оцветявам мислите и настроението си, докато ги направя да изглеждат като картина на Моне. Ярки и контрастни. Цветни и леки. Успокояващи и отпуснати. Желани и релаксиращи. Водата в басейна прави това възможно. Лежа по гръб и се отпускам. Мисля си, че отдавна не съм се чуствала така спокойна. Сякаш водата измива от тялото ми всички тревоги, напрегнатост и неудачи, които са ме завладяли от известно време. Сега забелязвам, че плочките в басейна са много ярко сини. Цветът ми напомня точно картина на някой импресионист. Въздейства ми въпреки, че ми изглежда малко пресилено контрастна и ярка. Това, обаче ме доближава до природата и до това съвършенство, което искам да докосна. Имам нужда от този цвят, от неговата яркост и наситеност. Даже и на моменти да ми се струва, че нищо не се случва тук и сега.

Всъщност, нали точно това искам.

Да избягам от реалноста.

Пролетно

Пренареждам душата си.
Като стар гардероб.
На старите си дрехи не искам да съм роб.
Място има. За всеки грях. За тях. За нас.
И за тъгата.
И за радостта,
от грейналото слънце след дъжда.
За щастието от паднала роса.
За мъката от любовта.
За неизказаните думи
и римите дошли незнайно откъде.
Напомнящи изпито вино и изядено мезе.

За всичко ще намеря място.
И мислите ще наредя.
Доброто до лошото.
Сълзите до смеха.
И приятелите до врага.

Спомените ще поставя най-накрая..
Там отляво, май е най добре.

Вече няма накъде.
Тясно стана.

София, 29.04.2010