Кой иска това?

Тази ли гора искат да отсекат?  Който го иска,  нека първо да помисли добре.
Не е трудно да  се отсече едно дърво Трудно расте.

Пролетно -дъждовно

Вървя по меката пътека

застлана сякаш от памук.

В пръста под мен  с борови игли,

краката ми се движат леко

и без усилие отскачат в  тоз тунел  

от светлина и въздух лек.

Окъпана от пролетния дъжд  гората

млъкна изведнъж.

И в тази тишина съзрях ключовете  от портите на Господ.

Увиснали ей там, изведнъж,

на клон зелен, отрупан  от бодли.

И сякаш казваха ми -

“Дръж , вземи ни и райските врати с нас отключи”

Отминах ги.

Оставих ги за друг.

За мене раят  беше тук.

В таз гора, на меката пътека,

застлана сякаш от памук.

На концерт

Природата е жива. Диша и пърха с крилца. Усещам я, като мина покрай някой храст, цвете или бодил. Спирам. Заслушвам се и я чувам. Гласът е слаб, едва доловим. Но го чувам. Променя се само, когато се скрие слънцето. Тогава сякаш всичко заспива за кратко и чака новите слънчеви лъчи да го огреят. Звуците са различни. От слабо жужене, до галещия ухото лек стон на вятъра. Всичко е обгърнато от светлина и топлина. Нищо не смущава този концерт. Дори и прищракването на моя апарат. Синхронът на звуците ме омайва и се чуствам част от един голям и величествен оркестър.

Липсва само диригент.

Но тук той просто не е нужен.

Хубава си.......

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост,

твойте буки и дъбове,

твойте шуми гъсти

и цветята, и водите,

агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,

и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

като куршум пада

на сърцето, което е

всякогаш готово

да поплаче, кога види

в природата ново,

кога види как пролетта

старостта изпраща

и под студът, и под снегьт

живот се захваща.

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее,

Пролетен релакс

Мислите ми се търкалят по пътя. Чувам ги, както чувам и шляпането на гумите по неравната настилка. Блъскат се неуморно и отчетливо. Само, когато колата попадне в някоя ( не)очаквана дупка за миг спират и после отново тръгват на първа в главата ми. Природата още не се е събудила. Опитва се. Бавно, но невъзвратимо. Забелязвам само най-рано цъфналите джанки. Леко напъпили и срамежливо отворили цвета си. Тук, там виждам и някой розов цвят на ранна ябълка. Найлонови торбички се носят във въздуха повдигнати от лекия вятър. Мислите ми са черно-бели, но постепенно се оцветяват и нашарват предпролетно. Става ми леко и уютно. Толкова, че постепенно преставам да мисля и сякаш се отделям от пътя и започвам да се издигам. Кротка и притихнала съм. Човекът до мен кара добре. Моли ме да говоря. Правя го с нежелание, защото не искам да се отделя от това лежерно и космическо състояние. Искам да продължа да оцветявам мислите и настроението си, докато ги направя да изглеждат като картина на Моне. Ярки и контрастни. Цветни и леки. Успокояващи и отпуснати. Желани и релаксиращи. Водата в басейна прави това възможно. Лежа по гръб и се отпускам. Мисля си, че отдавна не съм се чуствала така спокойна. Сякаш водата измива от тялото ми всички тревоги, напрегнатост и неудачи, които са ме завладяли от известно време. Сега забелязвам, че плочките в басейна са много ярко сини. Цветът ми напомня точно картина на някой импресионист. Въздейства ми въпреки, че ми изглежда малко пресилено контрастна и ярка. Това, обаче ме доближава до природата и до това съвършенство, което искам да докосна. Имам нужда от този цвят, от неговата яркост и наситеност. Даже и на моменти да ми се струва, че нищо не се случва тук и сега.

Всъщност, нали точно това искам.

Да избягам от реалноста.

Как едно 12 годишно дете накара света да замлъкне

Този клип е записан през 1992г. Момичето се казва Севърн Сузуки. Явно е, че през всичките тези години света не си е взел поука от тези думи и от цялата истина, казана от момичето.Явно е също така, че природата е доста милостива по отношение на нас, хората, за да не ни види сметката.
Или това ще се случи?
Скоро.

Искам да съм там

Искам да почувствам водата. Искам да почувствам слънцето. Искам да почувствам пясъка.
Искам да се слея с тази красота. Така ще бъда отново себе си. Някой ден.