Вървя по меката пътека
застлана сякаш от памук.
В пръста под мен с борови игли,
краката ми се движат леко
и без усилие отскачат в тоз тунел
от светлина и въздух лек.
Окъпана от пролетния дъжд гората
млъкна изведнъж.
И в тази тишина съзрях ключовете от портите на Господ.
Увиснали ей там, изведнъж,
на клон зелен, отрупан от бодли.
И сякаш казваха ми -
“Дръж , вземи ни и райските врати с нас отключи”
Отминах ги.
Оставих ги за друг.
За мене раят беше тук.
В таз гора, на меката пътека,
застлана сякаш от памук.
