Седя в тъмна стая.
Никой няма.
Покой.
Очакване.
Забрава.
Заравям се в спомени стари.
Купища със снимки черно-бели.
Захвърлени и пожълтели.
От страх не отръскани от нафталина.
Нерециклирани, неекологични.
Събудени внезапно. Невротични.
Ревящи за кардиолог.
Кой ще ми помогне без рецепта.
Само бог.
2 коментара:
Въх, публикувах това в Свежо. Съгласна ли си? Просто ми хареса и исках да го видят и други.
Благодаря :)
Публикуване на коментар