Празни мисли на един празен човек

понеделник, 26 август 2013 г.

София диша 2013

Моменти от закриването на "София диша - 2013" на столичния бул.Витоша.

сряда, 31 юли 2013 г.

С де(путати)ца на море или лятото на един лумпен

понеделник, 29 юли 2013 г.

За силата да изразяваш свободно волята си или как ни връзват червените връзки

За пореден път от Позитано показаха как внушават единомислие и покорство на членовете се. На събора на Бузлуджа избирателите им се появиха с червени връзки и обагриха цялата поляна. Може би така са искали да ги забележат и от Космоса. Но, не би! Извънземните явно са гледали в дуга посока. Естествено пионерските символи им бяха вързани напълно “доброволно”. Никой не се е съпротивлявал. Досущ както едно време. Интересно е какво са искали да ни покажат с това напълно безмислено и налудничаво действие? Дали свободната си воля или това, че вярват на ръководството си и биха приели всяко едно негово решение, кавото и да е то?Дори и това, че вече са се отказали да строят комунизма, щото са навлезли в развитото капиталистическо общество. Поне някои от тях. Не знам. Видно е само, че с тази масова проява едни искат да внушат на нацията, че са много, че са силни, че са обединени и че са червени. И освен това, че съвсем” спонтанно” и “неорганизирано” са дошли на поляната на Бузлуджа. Стана ясн , че избралите Позитано вече съвсем открито одобряват връзката на своите ръководители с явни олигархични кръгове. Разделната линия минава мужду жъртите павета, сутрешното кафе, пилоните на НДК и червените връзки. Едни пият кафе доброволно, докато други допускат да им връзват връзки и да стягат възела, ако изразиш по-свободно и различно мнение. Съвсем обяснимо е, че червения електорат предпочита безплатните кебапчета пред други ободряващи напитки (по здравословни причини). Не е изключено след кафето , протестиращите пред Народното събрания да продължат протеста си ‘’на шкембе чорба с много чесън’’. Мирисът на черната напитка и посланиято, което предава, може да са били недостатъчно силни за народните „любимци”, но ароматът на чесъна и шкембето няма как да не бъдат усетени.

Въпрос на вкус.

петък, 26 юли 2013 г.

Поредно сутрешно "на кафе" пред Парламента

Импровизирана пресконференция на площад Народно събрание по повод побоя над протестиращи на 23-ти юли, 2013г.

Различното лице на протеста.

неделя, 21 юли 2013 г.

Някои мисли за промяната

Българинът се умори. То не бяха обещания през последните двайсет и три години,то не бяха лъжи. С тях израсна цяло едно поколения, което вече не мисли по същия начин както родителите си едно време. Младите не искат да чакат и да дават шанс. Те искат всичко да се случи бързо и сега.И са прави. Колко години трябваше да минат, за да проумеем, че всички които ни управляваха досега използваха власта за свои лични облаги и се облагодетелстваха от нея. В прекия смисъл. За тия години показахме,че не сме дорасли за свобода и демокрация. Доказахме го с мълчанието си и търпението си. Търпението не е злато, а съгласие. Съгласие с порочния модел на управление и власт на политическата мафия. Днес децата ни показаха,че нещата трябва и може да се променят. С протести, с чуваемост. Показаха ни, че шансът е на страната на хората от улицата и власта трябва да се съобразява с тях. Задкулисно се опитват да ни манипулирт като разделят хората на тия от жълтите павета и тия от пилоните на НДК. Стари и изпитани методи. Разделяй и владей! Младите хора и креативните им идеи показват,че времето е друго и им се дава нов шанс за промяна. И няма да позволят на никой да им ги отнеме и да определя бъдещето им. Не и този път.

събота, 13 юли 2013 г.

Различната улица

Промяната е налице. Хората не са същите. Улиците не са същите. И протеста не е същия. Не се бунтуваме срещу която и да е партия. Протестираме срещу ОТВРАТИТЕЛНИТЕ. И това ни обединява.

вторник, 9 юли 2013 г.

Кафе "на колела" пред Парламента

Поредна сутрин на кафе....този път "на колела".

вторник, 2 юли 2013 г.

Пореден ден на протести

"Тежко и горко на главата
щом не оправя краката"

Радой Ралин

сряда, 26 юни 2013 г.

Лятото на нашето недоволство.....и още нещо

Някои си помислиха, че вечно ще стоят на власт и ще доят народа. Някои подцениха хората на улицата, за кратко наричани ИЗБИРАТЕЛИ. А, дали е така.... кой ще ни каже? Кадрите сами говорят. За това ще се въздържа от коментари.

сряда, 12 юни 2013 г.

На две колела

Колелото е на голяма почит в Германия. На две колела се придвижват всички, които не бързат и за които колата е за по-дълги разстояния. Тъй като градския транспорт в Германия е скъп, колелото е удобната алтернатива. Същото е и в съседна Холандия. Удобно, екологично и здравословно. Перфектна маркировка и липса на дупки. Напомня ми за милата родна картинка.

неделя, 28 април 2013 г.

Танцуващи, но не с вълци

:Много радостна и цветна гледка бяха младите танцови групи в центъра на София. Интернационални групи се разкършиха пред радостните погледи на минувачите.Браво!

четвъртък, 4 април 2013 г.

За бога,братя, не забравяйте!

Хубав израз.Навява носталгия за едни други времена. За съжаление "братята" вече няма с какво да купуват. No money! За 24 години едни други братя им взеха всичко.Братя по оръжие. Не по идеи. Идеите ги оставиха в момента, в който се качиха на пиадестала на власта. И от който не слязоха през всичките тези години. Винаги съм мислила, че не е възможно човек да бъде излъган повече от един път. Просто защото си взима поука. Явно съм грешала. Допуснахме толкова много пъти да ни лъжат, че заприличахме на мазохисти. Правилото проба-грешка в случая не важеше. Иначе досега да сме се оправили. Вместо това се оставихме да ни оправят. И то доста добре. През този почти четвърт век се влюбихме в мъчителите си. И продължихме да ги избираме,избираме. Или те нас? Казват, че всеки народ си заслужава правителството и управниците. Вероятно е така. Но също така е вярно, че и власта има нужда от нас. Даже и само за избори. Вероятно сега треперят и се чудят с какви лъжи да омаят бедните избиратели. Или не се чудят? Просто ще повторят предишните. Дано, обаче хората да нямат къса памет и да ги накажат.Да опровергаят Стокхолмския синдром. Дано, дано, ама надали!

понеделник, 4 март 2013 г.

Стани, стани юнак балкански....

България се събуди. Събуди се от своя 23 годишен сън и показа гневът и недоволството си. Народът или улицата, както някои наричат протестиращите, се обяви съвсем справедливо против монополите и бездействието на тези в Парламента. Бездействие, което докара хората до глад и невъзможност за спокоен живот. Лозунгите бяха от изпълними до крайно нереални и налудничави. Но над всичко се открояваше надеждата, че справедливост ще има и че виновните ще понесат отговорност .Искам да вярвам, че това ще се случи.Искам повече да не допускаме да ни омайват със сладки приказки и обещания. И гарант за това да са хората, които излязоха на протест.