неделя, 13 февруари 2011 г.

Сутрешно кафе




Протягам ръце, за да стигна небето.
Протягам ръце, за да стигна звездите.
Докосвам така облаче бяло
и с малък подскок го улавям цяло.
Обгръщам го в шепите си малки
скривам го от погледи жалки.
Черно кафе ще направя,
облачето там ще скрия
след това ще го изпия.
Ще се опивам от височината
ще вкусвам красотата
и ще поглъщам белотата.
После ще попитам облачето бяло
дали случайно теб не е довяло?


Няма коментари:

Последователи