Въпрос на едно пораснало дете

-Мамо, защо човек се ражда, щом трябва един ден да умре ?- този въпрос изстреля моята пораснала дъщеря. Питането й ме завари неподготвена. Не знаех какво да отговоря и затова изломотих някакви шаблони и готови фрази. Не знам дали остана доволна от отговора? Аз, не! На другия ден, след като мислите ми малко се поизчистиха от тежкия момент, който понесохме, бях готова с отговора.

Сутрин трябва да видиш слънцето,

а вечер луната.

Лятото трябва да помиришеш цветята.

Да се повъргаляш в тревата.

Когато пораснеш да чуеш училищен звън

и с приятели да играеш навън.

Да усетиш морския бриз и топлия вятър.

Дупето ти да се напълни с пясък.

Да се напиеш в Малката Текила с трясък.

Зимен студ бузките ти да загрее

и дъхът ти с въздуха да слее.

Тепърва хубавото предстои.

Да чуеш детски плач и ти.

Да сменяш пелени и да не спиш дори.

Да те ядосва някой малък змей.

Да пита туй, онуй, защо и как?

Тогава ти, пораснало дете, какво ще отговориш,а?

Сега пък питам аз?