Наистина ли стигат 45 години?

Когато дойде 10-ти ноември 1989г. бях на 32г. Тогава се роди и дъщеря ми. Сега тя е на 20г. Нейното детство мина в тия бурни години. Моята младост също. Тя не помни нищо, но аз помня. Много добре. Сега се чудя (понеже ме пита) какво да и кажа за тия години? Чудя се, не защото не искам да и кажа, а защото не знам какво да и кажа. Понеже много неща сега ми се изясниха и от разстоянието на годините видях всичко по друг начин. Ще и кажа за еуфорията от промяната след 45г. комунизъм. За митингите и концертите на СДС. За надеждите. И за илъганите надежди и за голямия банков обир на държавата. За опашките по магазините и за дефицита, който не беше само от продукти от първа необходимост, но и дефицит на честност, на отговарност пред собствения народ. За забогатяването на едни и обедняването на други. За лъжите на една партия и премятането на едни куфарчета. Ако ме попита обаче за това дали съжалявам за нещо, ще кажа не. Не се чувствам излъгана.По скоро се чувствам участик в един филм.Обаче в него ми се отреди ролята на статист.Статиста е важен, понеже без него филма не става. И сега бих постъпила по същия начин.Бих участвала в същия филм. Но сигрно ще искам друга роля.По-главна. Защото идеята в която вярвах е същата.Само хората, на които вярвах вече не са. И ако съм огорчена от нещо, то това са тези, които ловяха риба в мътна вода и се облагодетелстваха и забогатяха за наша сметка. Хората могат да те излъжат. Независимо от коя партия са. И пак бих ходила на митинги и бих викала "БКП е мафия" и "Кой не скача е червен", защото вярвам в това. Вярвам на това, което видях през тези 20г. Вярвам в голямия митинг през 1990г. на СДС на Орлов мост. И в това, което се случи през 1997г. пред Народното събрание. Бях свидетел на барикадата му и страха в очите на социалистите вътре, които пееха възрожденски песни и с това се мъчеха да си дадат кураж. А ги беше страх. Страх ги беше от хората. От тия хора, за чиито гласове се бореха по време на избори. И от тия близо един милион души, които изгониха в чужбина. Защото им трябваха и тяхните гласове. И техните пари.
Много от вас сигурно се питат защо бе нужно всичко това? И защо трябваше да минат толкова години, за да проумеем някои очевидни неща. Слепи ли сме били? Не, не сме. Просто ни е трябвало повече време. За да отрезнеем след еуфорията и да свалим очилата. Ония с 3-те диобтъра късогледство. Защото искахме всичко да мине мирно, без екцесии. Тиха революция, така да се каже.Но такава няма.
Има само псевдо революция.

Ужилването

Свидетели сме на поредната измама, която социалистите си спретнаха на последния конгрес на партията.Измама в гласуването определи новия партиен съвет. Всички хора на Станишевич бяха избрани с голямо мнозинство. Измамата обаче станала явна и подразнила много от конгресмените. Раздавали се едни листчета, на които пишело кой да бъде избран и кой не. Позор. Срам. Ама не. Тия дето са се възмутили от цялото това ужилване явно са от по-младите членове на партията столетница.Или са забравили за играта "Тука има, тука нема". Иначе не мога да си обясня защо се възмущават. Може би защото сега на някои дават листчета, а преди са давали едни куфарчета с едни пари. Така де. Къде е правдата тука? Такива приоми и хватки са характерни и често срещани в историята на Благоевата партия. Например в предното народно събрание Танчето Дончева жестикулираше с едни флумастри като началник гара. Червено, зелено,червено, зелено. И законът е приет. С голям шлем. Сега пък им давали едни листчета. Голяма работа. Много докачливи станаха от тая партия. А това нямаше да стане ако едни комплотаджии и отцепници не искаха да свалят Станишевич от поста му на лидер. Явно част от четиридесетте разбойника искаха да отлюспят Али Баба. И да отворят сами пещерата. То не че е останало нещо вътре, ама знае ли човек. Проверката е висша форма на доверие. Даже и към бивши другари комунисти. Бивши ли казах? Грешка на езика. Няма бивши комунисти, както няма и бивш негър. Време е обаче за смяна на местата.
Долу Али Баба и четиридесте разбойника.
Да живее бандата на Оушън 5.
Статистите пазете тишина.
Камера.
Работи.
Клапа.
Екшън.

09.09.2009

Няма де ви честитя тоя ден. Защото не го считам за празник. И като такъв не знам какво да честитя.Дали това, че една партия с помощта на чужда армия е дошла на власт? Или това, че вече 20 години не е на власт? Или поне така си мисли народът. Защото на всички е ясно, че 100-годишната партия управлява страната не 45г., а цели 60г.Даже спорът за това, дали да се махнат паметниците на съветската армия ми изглеждат безсмислени.Именно за това, защото с махането им няма да променим влиянието на съветския "брат". С окупацията на страната ни на 09.09.1944г. Съветския съюз превзе територията България. И даде власта в ръцете на комунистите. Превзе ни с аргумента на силата и оръжието. Сега, 60години по-късно същата тая съветска държава се мъчи да ни превземе с помощта на газа и енергийните ресурси. И сега има верни съюзници в България, които помагат това да се случи. С голями усилия и по силата на световните събития все пак успяхме да се освободим от силата на оръжието и принудата да ни управлява един порочен строй. Строяхме развитото социалистическо общество, но не успяхме да го построим. И слава богу.Но дали сега ще успеем да се освободим от енергийните окови на Русия? Времето ще покаже. И нашата готовност да търсим други алтернативи за газ.
Ето защо не мога да ви честитя тоя ден.
От тая дата единствено могат да са доволни решилите да сключат граждански брак именно днес. Те са тези, които намират в този ден единствено уникалното повторение на числата. И искат това да им донесе щастие.
Дай боже!

Как брадвата се стовари върху триглавата ламя

Пази се от гнева на търпеливите. Казал го е народът.Този гняв се отрази и на сегашните избори за парламент.Не може да се заиграваш със страха на хората и с техните надежди.Да размахваш някакви си там брадви и пенсионери.Воден от максимата,че една лъжа повтаряна многократно става истина, Дмитриевич за пореден път наговори куп неистини. Като това, че управлението им било много успешно, ама ние не сме го знаели още.Щели сме да го разберем, ама по-късно.Че новите управляващи няма да се справят.Тука може да има предвид заложените капани и клопки за новото правителство.Че гласуването за Борисов ще доведе Костов на власт.Ех, Серго, Серго! Да не искаш ГЕРБ да се коалира с твоята партия?!Както каза президента.По точно нареди.Още една недомислица.А колкото до управлението на държавата, то се видя че ти един трамвай не можеш да каращ, камо ли една държава да управляваш.И причината за това е,че дърпаш ръчката само на ляво.И въртиш само в кръг.От това кръгово движение на народа му се зави свят. Това го накара и да извади брадвата. Същата тая брадва, който беше подготвил за друг.И да я стовари по твоята и по главата на партията ти.Силата на удара изненада даже и самите гласоподаватели.И друг път да знаеш,че който гроб копае другиму, сам пада в него.
Пак народна поговорка.