Версаче от Димитровград

Събота сутрин. Чаках обаждане и предстоящо пътуване.До Пловдив. Така се бяхме рабрали. Обаждането дойде, но пътуването надмина Пловдив. Оказахме се в Димитровград. За първи път стъпвах там.

Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. - Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!
Пеньо Пенев



Град построен с бригадирския труд на хората от поколението на моите родители. Градът на поета с ватенката- Пеньо Пенев.И не на последно място градът на "Пайнер"
Хареса ми. Чисти улици, паркове и много зеленина. Сградите напомняха на много такива в София от времето на социализма. Каменни фасади и арки под тях.



Изненадата обаче дойде, от прочутия Димитровградски пазар. Уникално място. Пълно с мургави "европейци" и "маркова" стока.





Там може да видите всякава по-известна марка обувки. Дрехи на всеки известен дизайнер в света. Преобладаваше ADIDAS, NIKE,PUMA и разбира се Версаче.Прочутия дизайнер щеше да се изненада много, когато разбереше, че марковите му дрехи се харчеха за невероятните 5-10лв.Обувките вървяха средно за 2-3лв.



О, чудо на чудесата! Невероятно усещане е да стоиш сред толкова маркова стока, която се оказа, че пътува и за Илиянци в София, а и за скъпите магазини по Витошка.Тук цените са фиксирани, но може и да се пазариш. Ако сандалът е малко отлепен може да ти намалят един лев от цената.Чиста далавера. И така доволен и ти и продавача.
На пазар, като на пазар.
Важното е да става алъш-вериша.И търговията да върви.А Версаче? Проблема си е негов.

Празници

Зема е. Криза е. Но по време на празници хората се отпускат. Не всички, разбира се. Защото за да се отпусне човек трябват пари.Струва ми се обаче, че настроението на хората сега не е особено празнично.Пазаруват се предимно хранителни продукти.За подаръци - ако остане нещо.Все пак за да се чувстваме добре на празника ни трябва нещо съвсем просто - обич. Способни ли са повечето хора на това? Да се замислим дали да поднесем на любимите си хора една пържола или да им дадем всичката любов, на която сме способни.Или може би и двете?

Зима е.Криза е. А можем да направим нещата да изглеждат по-добри. Поне да се опитаме.
Весели празници!

451˚ по Фаренхайт

По някои улици и натоварени кръстовища на София, а вероятно и на други градове в страната, може да видите продавачи на стари книги. Цените варират от 1 до 3,4 лева в зависимост от автора, заглавието и от това колко е запазена книгата. Изданията са предимно преди 1989г. А и малко след това, когато имаше криза за печатарска хартия. Винаги съм се чудила какви хора продават книгите си и какво трябва де е това нещо, което може да те накара да продадеш библиотеката си събирана с години? Навярно си спомняте колко трудно човек можеше да се снабди с търсена книга преди 1989г.? По времето на социализма имаше опашки за всякакви дефицитни стоки -от бебешката Хумана до бананите. Книгите също така бяха дефицитни и доста от най-търсените заглавия се предлагаха под щанда.За да се снабди човек с хубава книга трябваше да има познат книжар или човек, който да работи в печатницата. И все пак доста хора успяха да направят хубави колекции . И сега на някои им се налага да продадат част или цялата си библиотека. И то за цена на книга от 1-2лв. Не е тайна ,че предимно пенсионери се възползват от предложението на търговците да продадат книгите си на тези смешни цени. Вярно е, че времената са трудни и някои хора трудно преживяват с пенсиите си и се надяват така да си помогнат поне малко.Веднъж попитах един такъв търговец от какви хора предимно купува книгите и после ги препродава и какво кара хората да се лишат от събирана толкова години колекция. Отговори ми, че доста от тях са възрастни и трудно преживяват.За един възрастен човек 2лв. на ден са много пари. Той трябва да избира да се нахрани или да гладува.А една жена казала, че никой от внуците не чете и затова решила да се раздели с доста книги.Жалко е да се чуе такава констатация, но това е истината. Вече не е проблем да се снабдите с добра книга. Цените не са от най-ниските и може да се замислите дали да си я купите или да отидете с тези пари да пиете по-няколко бири с приятел.
Трудно е да повярва човек,че сега в началото на 21 век хората не събират книги, а си говорят за това какъв компютър са си купили и колко гигабайта е твърдия му диск.Трудно е да се повярва и на факта, че библиотеката за някои е само красиво украшение на стената останало от родители или от баба и дядо..По важно е да се намери място за компютъра ,за да има къде да играе детето. А в Интернет има всичко, което му е нужно като информация. Защо ще трябва да чете, като с едно натискане на клавиша ,това което търси е вече на екрана пред него?. И не заема място по лавици и разни шкафове.В Интернет може да посетите всяка една библиотека по света. И то без да напускате дома си.
Разсъждавайки по темата се сетих за книгата на Рей Бредбъри- 451˚ по Фаренхайт. В нея главния герой беше пожарникар и задачата му беше да изгаря всички книги, които някой беше скрил.Книгите носят информация и знания и властите забраняваха притежанието им. Чудя се доколко тази научнофантастична книга би могла да се превърне в действителност? И дали някой хора сега продавайки доброволно книгите се не се превръщат в герои от романа на Бредбъри?
Надявам се ,че не.