Едно време, когато бях дете нямаше Дядо Коледа. Имаше Дядо Мраз. Той носеше подаръците. Страхотни подаръци. И винаги идваха по най-невероятен начин. Това под елхата бе много изтъркано и не се практикуваше. Спомням си, че или намирах пакета на балкона или бе закачен на прозореца, но отвън. Никога не съм се съмнявала в съществуването на Дядо Мраз. Това продължи до тогава, докато не видях една вечер баща си да връзва кутия на розетката на комина. И край. Дотам с вярата. След като вече и аз имах дете, вярвах заради него. Но сега пък се появи и Дядо Коледа. Стават двама. А, сега де!? Настъпи объркване. Кой е истинския?И в кой да вярваме? Започнах да обяснявам, че единия идва на Коледа, а другия на Нова Година. Дядо Коледа раздава на послушните деца, а Дядо Мраз на непослушните. Така подаръци ще има за всеки от сърце. Това обаче усложни нещата. Във финансов смисъл. Щом има двама дядовци трябва да има и два подаръка. Защото всяко едно дете през годината е било и послушно и непослушно. Заедно с празничната кутия осъзнах, че подарявам на детето си нещо много важно- ВЯРА. А когато имаш на кого да дадеш от това толкова ценно усещане се чувстваш наистина като магьосник. Или по-точно като Дядо Коледа на квадрат. Да повярваш в чудесата и да накараш още някой да повярва в тях. Това е смисълът. И всеки да получава това, което е мечтал. Сбъдването на една мечта поражда друга. Това поддържа стремежа и вярата в постигането и.А вие вярвате ли в Дядо Коледа?
