сряда, 7 март 2012 г.

Прочетено от пожълтелите страници


"Жените са огромна сила, когато те са организирани, политически съзнателни и активни"
"Нашето прогресивно отечественофронтовско семейство трябва да се основава на :
- равноправието на жената и мъжа
- взаимно уважение между жената и мъжа
- мзаимната морална помощ между съпруга и съпругата
- дружната грижа за отглеждането и възпитанието на детето
-на съвместната работа за осъществяването програмата на Отечествения фронт

Трябва да се  установи здраво, културно отношение към жената катоп към жена-човек, жена-другар, жена-майка на нашите деца-  най-гелемия капитал на народа"

неделя, 19 февруари 2012 г.

Леден сън





Замръзнали  улици,
висулки  навред.
Поемам от въздуха
капчици  лед.
С пресъхнали устни отпивам  
водната  мъгла.
И надежда  събирам
и чакам пролетта .


19.02.2012
Размръзваща се София

вторник, 14 февруари 2012 г.

На виното с любов



Свещта на масата гори.
Две чаши.
Наоколо искри.
Дали от виното  или
от любовта,
главата ми се залюля.
Поредна глътка  устните отпиват,
възторжено очите те следят.
И  в тоз  пенлив поток  те отразяват
 и моята любов
 и моя стар порок.

14.02.2012
Снеж(и)на и замръзнала  София

събота, 28 януари 2012 г.

Амнезията като лек, а не като болестно състояние

"Амнезия (на гръцки Ἀμνησία) е състояние в което паметта е увредена. По-просто казано амнезията представлява загуба на памет. Причините за амнезия биват органични и функционални. Органичните причини включват удар, травма или зараза на мозъка, или използването на наркотици. Функционалните причини са психологически фактори като защитните сили на организма."
Това е написано в Уикипедия относно амнезията. Като го прочетох и ми светна пред очите. Направо ми засия. Сетих се за един дето не може да си спомни нищо, когато го извикаха пред съда и се правеше на треснат. Много е удобно това заболяване. Направо действа като противоударен щит. Обгръща те и не дава на противника да проникне в кухата му глава. Не знам само как се лекува такова състояние? Лечението зависи от болния. Може и да не пожелае да се излекува и да продължава да затъва в миналото си. Защото  има и един друг ефект. Болния не може да си представи бъдещето. Времето за него е спряло. А може би и за нас. Помня как  как някога беше  наше.Мислехме, че и благата и парите ще ни затрупат. Но затрупаха едни други хора. Така ние си останахме само с времето. 
Тик-так, тик-так...........
Ще си спомним ли някога.....нещо.....някой.....?
Може би, но не сега...

сряда, 25 януари 2012 г.

Ледено одеяло




Снежинките бавно се трупат навън
постилат ни бяла завивка  за сън.
В пухкавата  пяна  се къпе врабче ,
помислило снега за топла вана.
Не знам дали премръзнало е днес,
не знам дали  се е наяло,
но явно с кеф завива се със зимното си, ледено  одеяло.
И както ескимос  от северните ширини
се крие в бялото  иглу,
врабчето със снега покри замръзналото, мокро  тяло.

сряда, 11 януари 2012 г.

По(д)слушани думи



Топлото януарско слънце ме подмами. Това му е работата на зимното време- да мами. И да ни кара като мюрета да излизаме на светло и да се излагаме  на  измамната му  топлина, от която бузите стават червени и студени. По "Графа" оживлението беше пълно. От всякъде се носеше миризма на банички и пица на парче. Забързани и не толкова  бързащи  люде  дъфчеха и преглъщаха в движение.Хапка-крачка, хапка-крачка.... Получих обилно слюнкоотделяне  и влязох в Доната. Исках да се постопля и да  отдъхна на едно кафе. То кафетата станаха повече от едно. Причината за това се оказаха две дами на пределна възраст (около и може би над 80г.). И по-точно разговорът, който водеха. Едната бабка разпалено обясняваше на другата за това какво са намерили военните при разкопките до Царичина. Как се появявали редовете в тетрадката на екстрасенса  Логинова и за какво се отнасяло написаното. С вещината на експерт възрастната  дама  сравняваше написаното в Библията с предполагаемото "ни мъж, ни жена", което трябвало да намерят в края на тунела. Само че, тунелът така и не бе разкопан  напълно. Обясняваше подробно глави от църковната книга, в които Исай роди Аврам,  тоест и там се описва еднополово същество. Цитатите се сипеха върху главата ми един след друг и бях принудена да си взема още едно кафе. Мислех си, че ако не сменят темата може да получа предозиране с кофеин и да получа удар. Но, не! Темата бе заместена с врачки, гадателки, болни колена, артритни стави и илачи против хипертония и висок холестерол.. Ура! Бях спасена. Парамедицината взе връх над паранормалното. Приказките бяха консервирани и затворени, така както консервираха тунела при Царичина.
Бях доволна от подслушаното. Сега можех пак да се покажа на щипещото зимно слънце и да проветря  главата си. Бабетата останаха в кафето за още приказки. 
 La vita e bella!

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Януарско слънце

Януари е. Макар да е още доста рано, започвам  да мисля за пролетта. Подвежда ме надничащото през маранята слънце. Не е топло, но все пак усещам топлина в тялото си. Това ми е достатъчно, за да хвана апарата и да изляза навън. Светлината се оказа прекрасна- топла и цветна. Януарски снимки, но с пролетно настроение.





петък, 30 декември 2011 г.

Коледно настроение



Бъдете живи, бъдете здрави. И в новата година да забравим за всички мъки и тъги.
На хубавото настроение да се насладим и във вино да се потопим.


сряда, 14 декември 2011 г.

.....и малко встрани от Ню Йорк

Декорът тук е на Афганистан или на някоя друга страна от този регион. Автентичноста е пълна. Контрастът мужду сателитната чиния и камуфлажната мрежа напомня малко за стандарта в нашите ромски гета.
Пазарът е почти разрушен след поредната бомбардировка.....
........ а на земята лежат трупове
Прекрасен декор за бой и военни действия.....но в една спокойна страна.
Липсват само Чък Норис и Терминатора......но и те ще дойдат.

вторник, 6 декември 2011 г.

Ню Йорк на 20 минути от София

Може би ще кажете, че това е невъзможно?! Оказа се обаче, че в киното няма невъзможни неща. Декорите на няколко улици в Ню Йорк се намират в Бояна и се използват за снимки на доста от продукциите, които се снимат у нас. Всичко е направено доста професионално и автентично.
















понеделник, 3 октомври 2011 г.

Сиромашко лято

За мен това е най-хубавото време на годината. Топлите лъчи на слънцето не парят, а само леко те докосват. Наближаването на есента започва да оцветява шарено природата. Всичко това предразполага да нарамя раницата с фотоапарата и да тръгна следвайки слънцето. Така и направих. Ето какво заснех на моста на влюбените до НДК.





петък, 16 септември 2011 г.

Какви чудеса могат да се сътворят с Google Translate

Това получих на електронната си поща. Предлагам да го прочетете внимателно. И не се смейте! Много хора са били измамени по тоя начин.

От Dr.David Силва
Harlesden, North West
Лондон

Скъпи приятели.

Аз съм Dr.David Силва от Harlesden, Северозападен Лондон, тук в Англия. Аз работя за USB Инвестиционна Банка клон Лондон. Пиша ти от моя офис, който ще бъде от огромна полза и за двете ни. В моя отдел, член на групата Изпълнителен комитет и главен риск (Велика Лондон Регионална служба), аз открих изоставена сумата от £ 15 милиона великият британски лири стерлинги (петнадесет милиона Големите британски лири) в сметката, която принадлежи на един от нашите чуждестранни клиенти на покойния г-н Стийв Алън, който за съжаление загубили живота си при автомобилна катастрофа, включително жена си и само дъщеря.
Изборът на контакт с теб е възбуден от географски характер на мястото, където живеете, особено поради чувствителността на тази сделка. Банката служители са чакали за някой от роднините да дойдат-нагоре за това твърдение, но никой не е направил, че. Аз лично са били неуспешни в намирането на роднините за 4 години, сега, аз търся вашето съгласие да ви представи като най-близките роднини / Уил бенефициер за починалия на този фонд, така че приходите от тази сметка на стойност £ 15 милиона паунда ще бъде прехвърлят в банковата си сметка като най-близките роднини до края на г-н Стийв Алън.
Това ще бъдат изразходвани или споделя в тези проценти, 60% за мен и 40% за вас. Имам осигурени всички необходими правни документи, които ще бъдат използвани за резервно копие на това твърдение ще се падат. Всичко, което трябва да направите, е да се попълнят имената ви до документите и узаконявам него в съда тук, за да ви докаже като законните бенефициента на фонда.
Всичко, което изисква сега е вашият честен сътрудничество, поверителност и доверие да се даде възможност ни вижда тази сделка чрез. Аз ви гарантирам, че това ще бъде изпълнено в рамките на правен режим, който ще ви предпази от всяко нарушение на закона. Искам да се разбере, че съм работил в тази банка, за 17 години и съм бил в състояние да осигури всички правни документи, за да ви позволи да наследи този фонд
Моля, дайте ми следното: тъй като ние имаме няколко дни да тече през него това е много СПЕШНО моля.
1. Пълно име
2. Вашият Директен мобилен номер
3. Вие сте Контакти Адрес
4. Дата на раждане
Като отиде през методическо търсене, реших да се свържем с вас с надеждата, че ще намерите тази сделка интересно. Моля за Вашето потвърждение на това съобщение и се посочва интереса ви, ще ви предостави повече информация. Се стремим да ми кажете вашето решение възможно най-скоро.

С най-добри пожелания,
Давид Силва
Мобилен: +447011147967

вторник, 13 септември 2011 г.

Отблизо



Куполът на храм-паметника" Ал. Невски" се издига гордо и величествено към небето.
Близък поглед към арките и прозорците.

сряда, 10 август 2011 г.

На концерт

Природата е жива. Диша и пърха с крилца. Усещам я, като мина покрай някой храст, цвете или бодил. Спирам. Заслушвам се и я чувам. Гласът е слаб, едва доловим. Но го чувам. Променя се само, когато се скрие слънцето. Тогава сякаш всичко заспива за кратко и чака новите слънчеви лъчи да го огреят. Звуците са различни. От слабо жужене, до галещия ухото лек стон на вятъра. Всичко е обгърнато от светлина и топлина. Нищо не смущава този концерт. Дори и прищракването на моя апарат. Синхронът на звуците ме омайва и се чуствам част от един голям и величествен оркестър.
Липсва само диригент.
Но тук той просто не е нужен.






понеделник, 18 юли 2011 г.

Обичам те, Созопол!

Няма съмнение, че Созопол е един от най-красивите и най-старите градове по българското черноморско крайбрежие. На мястото на сегашния град е основана елинска колония и получава името на бог Аполон, който е закрилник на колониите. През последните години Созопол се разрастна много, но ако се разхождате в старата част ще усетите по-добре атмосферата на града. Тесните и понякога едва пропускащи улици привличат много хора. Най-добре, обаче, се чустват хората на изкуството. И има защо. През времето, което прекарах там не можах да се наситя на гледките, радкриващи се от тесните тераси и процепи между къщите. От всяка една пролука се очертаваше един много красив и различен поглед към морето. Часовете минаваха, а аз продължавах да ходя и не усещах нито умората, нито жегата. Натисках затвора на апарата си без да мисля за това колко кадъра са ми останали (предимството на цифровата фотография) и продължавах да търся детайли и невидими за обикновенните хора неща, които да запечатам. Възрастни лелки седяха пред портите и продаваха смокиново сладко, непритеснени даже от голямата жега. Картини, художествено изработени рамки и керамични изделия украсяваха сергиите. Красота! Наслада за сетивата!
Обичам те, Созопол!
8-14 07. 2011г.









петък, 15 юли 2011 г.

Нека да е лято.......

Само да е лято.....
В ушите да звучи само плясък на вълни.....
Лицето да се огрява от сутрешните лъчи.....
И малка лодка да ни чака на брега....заедно с нашите спомени.



Последователи