Венециански репортажи-2.Островите във венецианската лагуна

Единственият начин да избягате от летните горещини във Венеция е като отидете до някой от островите,разположени във венецианската лагуна.Хващате вапорето LN {Linea Nort}и се отправяте на път.За да стигнете до о-в Лидо ви трябват около 40 минути.Островът е известен с хубавия си плаж и китни хотелчета.Няма да видите високи и наблъскани един до друг бетонни постройки.На плажа липсват и чадъри. Вместо тях има малки кабинки с шезлонги.




Движението във лагуната е доста оживено.Освен вапорето може да видите и бързи моторни лодки.Просто това е единствания начин за местните и за туристите да се придвижат мужду островите.Едно вапорето, на два етажа може да побере до 750 пътника.


От Лидо се отправяме към о-в Мурано.Известен е с произведенията от стъкло.Там виждаме майсторите да леят фигурки и да оформят предмети пред група туристи-зяпачи.После последните се втурват към градчето, за да накупят сувенири.Приятно занимание за някои.За мен остава снимането. Обожавам припкането по такива места и намирането на незабележими за другите детайли, които да запечатам с камерата си.Тук не намирам затруднение в това.




Разполагаме с много малко време - около един час, което обаче ни стига да обиколим острова. Успяваме да хванем поредното вапорето, което ни отвежда в цветния свят на мечтите - о.Бурано.Предварително бях чела за острова, но картинката надмина очакванията ми.Все едно бях в някаква приказка и зад някой ъгъл щеше за се покаже магьосника с вълшебната пръчка. С тая вълиебна пръчка, с която беше нашарил тези къщи.




Има обаче няколко версии, за това че всяка къща е боядисана в различен цвят.Едната е, че в миналото рибарите от селището са искали да виждат отдалече своята къща когато се прибират от риболов.Друга е, че всяка фамилия от острова е искала да има отделен цвят на къщата, за да се отличава от другата.Не знам кое от тези неща е вярно, но на мен всичко ми изглеждаше като от приказка и през цялото време имах чувството, че така чаканият магьосник ще се покаже зад някой ъгъл. Е, така и не го видях.






Денят е към края си и хращаме поредното вапорето, за да се върнем във Венеция.Прекосяваме лагуната за пореден път.Морето е напълно спокойно и няма опасност да хванете морска болест.Пред погледа се разкрива чудна, нереална гледка на силуета на Венеция и залязващото слънце.Сякаш попадаш в чудния свят на мечтите си.Свят на прекрасен сън,от който не ти се иска да се събудиш.

Венециански репортажи -1. Море, канали, гондоли и пица

Когато стъпих за първи път в слънчева Венеция никога не предполагах, че само след пет дни няма да искам да си тръгна.И щях да се влюбя за цял живот в този прекрасен град.


Първите впечатления заваляха още щом слязох от автобуса и се прекачих на вапоретото.Това водно рейсче е единствения начин да се стигне до града.А оттам вече е лесно- пеша и пресичайки над 400-те моста.Тълпите от туристи пъплят като мравки по тесните улички. И въпреки това никой не бърза и не бута другите.Във Венеция можете да чуете всякаква реч- китайска,руска, гръцка,индийска и английска.


Колоните от туристи кръстосват кривите улички и кокетните магазини.Ако огладнеете можете да се спрете пред закусвалните за бързо хранене или пред някое ресторантче, където ще ви предложат морски деликатеси, пица или паста.Менюто на ресторантите е предвидливо сложено отпред заедно с цените на ястията.


Атракциита на града няма съмнение са гондолите и гондолиерите.Облечени в традиционни панталони,моряшки фланелки и сламени шапки с панделки те управляват превозните си средства с голяма лекота и финес.Всички гондоли са пригодени за петима пътника и са обзаведени със столове за по-голямо удобство.Често може да чуете и изпълнение на италианска ария или народна песен носеща се от гондолата.Това е допълнителна атракция както за возещите се,така и за хората спрели се на някой от мостовете.Лакатушите по тесните улици и се опасявате да не се загубите.Няма такава възможност. По сградите се виждат предвидливо нанесени надписи PER RIALTO и PER SAN MARCO, моста Риалто и площад Сан Марко- две от големите атракции за туристите.Моста Риалто е разположен на Canale Grande и е най-големия от трите моста пресичащи канала.




Тълпите от туристи там не секват.Снимките също.От там се насочвате към площада Сан Марко.На него можете да видите изисканите кафенета, в които са отсядали Стендал, Флобер и Хемингуей.Разбира се цената на едно кафе там не е както в Мак Доналдс.За сметка на това обаче може да се насладите на изпълнението на някой от оркестрите пред кафенето.И то напълно безплатно.



На площада е разположена прочутата базилика Сан Марко.За да я посетите обаче трябва да се наредите на една доста дълга опашка. Чакането не е много и си заслужава, заради прекрасната гледка от терасата.Насочваме се по крайбрежната алея, за да видим прочутия мост на въздишките. За мое най-голямо съжаление той беше в ремонт и бе така опакован, че максимално да ме затрудни при снимането.От там се открива прекрасна гледка към най-широката част на канала. Гондолите са наредени една до друга в очакване на клиенти.Дори и през нощта.

Как брадвата се стовари върху триглавата ламя

Пази се от гнева на търпеливите. Казал го е народът.Този гняв се отрази и на сегашните избори за парламент.Не може да се заиграваш със страха на хората и с техните надежди.Да размахваш някакви си там брадви и пенсионери.Воден от максимата,че една лъжа повтаряна многократно става истина, Дмитриевич за пореден път наговори куп неистини. Като това, че управлението им било много успешно, ама ние не сме го знаели още.Щели сме да го разберем, ама по-късно.Че новите управляващи няма да се справят.Тука може да има предвид заложените капани и клопки за новото правителство.Че гласуването за Борисов ще доведе Костов на власт.Ех, Серго, Серго! Да не искаш ГЕРБ да се коалира с твоята партия?!Както каза президента.По точно нареди.Още една недомислица.А колкото до управлението на държавата, то се видя че ти един трамвай не можеш да каращ, камо ли една държава да управляваш.И причината за това е,че дърпаш ръчката само на ляво.И въртиш само в кръг.От това кръгово движение на народа му се зави свят. Това го накара и да извади брадвата. Същата тая брадва, който беше подготвил за друг.И да я стовари по твоята и по главата на партията ти.Силата на удара изненада даже и самите гласоподаватели.И друг път да знаеш,че който гроб копае другиму, сам пада в него.
Пак народна поговорка.

Изборен туризъм в Дания

Това е заснето в Копенхаген на днешните избори. Рейс от Швеция е изсипал около 50 български турци за гласуването на парламентарните избори.Познайте за кого са гласували?

Препечатано от в. "Дневник"

Следващият материал е от анализи на в. "Дневник".Публикувам го без промени и съкращения.


Станишев - №1 в наглостта

От Бойко Пенчев, "Литературен вестник"

Много шумотевица се вдигна покрай последните фриволни изказвания на Ахмед Доган. Всъщност Доган просто съчетава полезното с приятното - от една страна, си позволява разкоша да е откровен, а от друга, върши поне три неща - сплотява депесарските редици, инжектира гласове към псевдонационалистите и отклонява вниманието от стратегическия партньор. Няма за какво да му се сърдим. Истината, дори когато боли, е по-полезна от фалша.

Всъщност откровенията на Доган са като свеж полъх сред потопа от лъжи и лицемерия, бълвани от пропагандната машина на БСП. Чест прави на Сергей Станишев, че не е оставил мръсната работа на другите и е категорично №1 в безочието и манипулациите. Като истински лидер и социалист.

Да започнем с една от относително дребните лъжи. Преди два дни във Велико Търново лидерът на БСП загрижено споделя, че неговите опоненти избягвали публичните дебати. (По информация от в. "Монитор".) Той искал да се говори по същество за проблемите на държавата, а те се криели... Разбира се, всички помним, че още в края на март лидерите на "Синята коалиция" официално поканиха Станишев на дебат, но той високомерно отказа с думите, че не можел да обходи всички партии. "Синята коалиция" била нямала електорално присъствие, за да иска дебат с премиера, поясни след това Антон Кутев. Интересно тогава защо БСП непрекъснато излъчва предизборни клипове с брадви, в които заплашителен глас предупреждава, че "Иван Костов ще го направи отново", а хората получават на имейла си предупредителни писма, подписани от Станишев, в които натрапчиво се повтаря "Костов, Костов, Борисов и Костов, Костов, Иван Костов..."? Не е ли това доста голямо внимание към един политически субект с незначително електорално присъствие? Е, далеч по-лесно е да превърнеш опонента в зловещ персонаж от клип, отколкото да дебатираш очи в очи с него. Слагаш му брадва в ръцете и после на висок глас се възмущаваш, че бяга от дебат и сее конфронтация.

Грандиозната наглост обаче не е в откровените лъжи, а в централното послание на Станишев. А именно - заплахата, че Борисов и Костов готвят "тотална разпродажба на всичко, което е останало собственост на държавата". (Така казал Станишев на предизборна среща във Варна.) Впрочем то не е и вярно, но не това е най-възмутителното. Станишев прибягва към клеймящи "капитализъма" клишета, за да представи БСП като защитник на "бедните". Това е реторика за сплотяване на червените редици, позната от началото на 90-те. Тогава червените стратези заклеймяваха "конфронтацията", за да има време за конверсия на политическата власт на комунистите в икономическа. Само че вече сме 2009 г. Приватизацията, такава или онакава, беше проведена от правителството на ОДС и, слава Богу, защото иначе щяхме още да сме някъде между Беларус и Монголия. Приватизацията е история. Нечестното, облагодетелстващо кръг от избраници преразпределяне на публичен ресурс в наши дни става не чрез приватизация, а чрез корупция в усвояването на еврофондове и бюджетни средства, чрез нагласени търгове и скандални "заменки". Крадат се не предприятия, а парични потоци. Така става ограбването днес и другарите от БСП и ДПС много добре го знаят, защото имаха възможност да го практикуват 4, да не кажем 8 години. Което се вижда и от Брюксел, и от Ройтерс, че даже и от лековерния български избирател. И за да замъгли тази картина, пропагандният отдел на БСП извади от килера плашилото на приватизацията.

Всъщност не е трудно да се види, че цялата предизборна кампания на БСП е построена върху мита "Костов". "Костов" е универсалното обяснение за всички неблагополучия, които ни правят най-бедната и корумпирана държава в Европа. Само че експлоатирайки мита "Костов", БСП внушават негативни нагласи не само към Костов, ДСБ и "Синята коалиция", но и към фундаментални ценности на пазарната икономика, за които уж имаше обществен консенсус. Социалистите например са отговорни за нереформираното здравеопазване с вихреща се фармацевтична мафия, но сега плашат, че Иван Костов щял да приватизира болниците. С подобни похвати се култивират атавистични колективни страхове, ирационални носталгии, които в краткосрочен план могат да носят гласове, но в по-далечно бъдеще не се знае накъде ще избият. С безогледната си негативна кампания БСП сее недоверие към пазарната икономика, а сателитите й "Атака" и РЗС - към демократичните норми и процедури. Едните гъделичкат стаените желания за държавен социализъм, другите - за камионетки и "бързи процедури". Това е опасният реваншизъм - съблазняването на избирателя с въображаеми "благини" от тоталитарното минало. А ако Станишев се чуди защо го освиркват, да отвори речника на буквата "С". Но не на "социализъм". Да отвори на думата "справедливост".



Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Кл. Охридски"

Линк към оригиналната статия.

Щтрихи от един следобяд

Почти шест часа е.Около храм-паметника "Св.Александър Невски" се събират хора за митинга на СДС.Удивена съм от броя им.Очудващо голям. Това ме радва, разбира се.Напомня ми за подобни митинги на сините, когато площадите едвам побираха множеството.Сега пак сам радостна.Настроението на площада се предава и на мен. Има много млади хора. И възрастни.Носят знамена и скандират лозунги, които малко бяхме позабравили.Радва ме и това, че хъса и настроението на хората са се върнали.Това е признак за промяна.В пространството около НДК, обаче цари едно друго настроение. Безгрижие и веселие е обхванало хората, наобиколили брейк-танцъорите.Отвреме на време присветват светкавиците на фотоапаратите.Стъмва се.Градът бавно напуска делничното си настроение и се готви за почивка.Постепенно,като малки светулки започват да проблясват първите нощни светлини.Брейкърите продължават да танцуват в полумрака.Отвисоко градът прилича на лунапарк.Тук там се вижда осветена реклама на някоя по-висока сграда.Улиците се опразват. Светят само витрините на магазините.В далечината гордо се откроява храм-паметника "Св.Александър Невски" огрян от светлината на прожекторите.Изпъкналият му силует се откроява на фона на тъмнината.И ни пожелава лека нощ.

Смешното и грозното около нас

Няколко забавни и не дотам забавни кадри от заобикалящото ни.Дали всички го забелязват?


Ресторант от веригата "Ало,ало"




Колчетата не са проблем за някои.




Да знаеш да чакаш....







Всичко за продан





Удобството преди всичко.

451˚ по Фаренхайт

По някои улици и натоварени кръстовища на София, а вероятно и на други градове в страната, може да видите продавачи на стари книги. Цените варират от 1 до 3,4 лева в зависимост от автора, заглавието и от това колко е запазена книгата. Изданията са предимно преди 1989г. А и малко след това, когато имаше криза за печатарска хартия. Винаги съм се чудила какви хора продават книгите си и какво трябва де е това нещо, което може да те накара да продадеш библиотеката си събирана с години? Навярно си спомняте колко трудно човек можеше да се снабди с търсена книга преди 1989г.? По времето на социализма имаше опашки за всякакви дефицитни стоки -от бебешката Хумана до бананите. Книгите също така бяха дефицитни и доста от най-търсените заглавия се предлагаха под щанда.За да се снабди човек с хубава книга трябваше да има познат книжар или човек, който да работи в печатницата. И все пак доста хора успяха да направят хубави колекции . И сега на някои им се налага да продадат част или цялата си библиотека. И то за цена на книга от 1-2лв. Не е тайна ,че предимно пенсионери се възползват от предложението на търговците да продадат книгите си на тези смешни цени. Вярно е, че времената са трудни и някои хора трудно преживяват с пенсиите си и се надяват така да си помогнат поне малко.Веднъж попитах един такъв търговец от какви хора предимно купува книгите и после ги препродава и какво кара хората да се лишат от събирана толкова години колекция. Отговори ми, че доста от тях са възрастни и трудно преживяват.За един възрастен човек 2лв. на ден са много пари. Той трябва да избира да се нахрани или да гладува.А една жена казала, че никой от внуците не чете и затова решила да се раздели с доста книги.Жалко е да се чуе такава констатация, но това е истината. Вече не е проблем да се снабдите с добра книга. Цените не са от най-ниските и може да се замислите дали да си я купите или да отидете с тези пари да пиете по-няколко бири с приятел.
Трудно е да повярва човек,че сега в началото на 21 век хората не събират книги, а си говорят за това какъв компютър са си купили и колко гигабайта е твърдия му диск.Трудно е да се повярва и на факта, че библиотеката за някои е само красиво украшение на стената останало от родители или от баба и дядо..По важно е да се намери място за компютъра ,за да има къде да играе детето. А в Интернет има всичко, което му е нужно като информация. Защо ще трябва да чете, като с едно натискане на клавиша ,това което търси е вече на екрана пред него?. И не заема място по лавици и разни шкафове.В Интернет може да посетите всяка една библиотека по света. И то без да напускате дома си.
Разсъждавайки по темата се сетих за книгата на Рей Бредбъри- 451˚ по Фаренхайт. В нея главния герой беше пожарникар и задачата му беше да изгаря всички книги, които някой беше скрил.Книгите носят информация и знания и властите забраняваха притежанието им. Чудя се доколко тази научнофантастична книга би могла да се превърне в действителност? И дали някой хора сега продавайки доброволно книгите се не се превръщат в герои от романа на Бредбъри?
Надявам се ,че не.

Защо гласувам

Денят е неделя.Съвсем обикновенна неделя.Но изборна. Гласуваме за парламент на Европа. Същата тая Европа, към която толкова много се стремяхме. Вървях към изборната секция с дъщеря ми. И гледах излизащите и влизащите от там хора. Повечето бяха все възрастни. Такива като дъщеря ми се брояха на пръсти.И това ме натъжи. Защото си мисля, че именно младите хора трябваше да са тези, които трябва да гласуват. А не да си седят в къщи и да цъкат пред монитора.Защото с цъкане и кликване нищо не става. Трябва да се отиде до урната и да се пусне едно листче.И така да се изгонат тези, които през последните години ни лъжат и заблуждават, че са направили всичко добро в тая държава. А лошото идвало от предишните управления.И от такива които се учат сега да управляват. Аман!Така ще е докато не разберем, че държим съдбата си в нашите ръце. Нещата няма да се променят, ако допускаме цитанското и турско население да отиват под строй,а образованите хора да си седят в къщи и да не отиват до урните. Нямало смисъл.
За мене обаче има смисъл,защото-
-имам право на глас
-не искам после да ме е яд
И най- важното- да дам пример на детето си
Нима тези причини не са достатъчни?

Поредна комунистическа наглост

На бате Бойко му избиха бушоните. Направо побесня човекът от поредната наглост да направят закон за боклука на София.То бива, бива, ама това минава всякасви граници.Др. Грънчаров не знам защо се е съгласил да дойде в Нова телевизия и да се остави да го разпънат на кръст заради този законопроект? Явно, както каза и водещия Милен Цветков, никой друг не е приел да разговаря на тази тема. И виковете на Борисов обаче не можаха да сломят комунистическата издръжливост на Грънчаров.Не човек, а желязо(както е казал един поет преди враме).Изводът е един - бой по врага. И то с техните начини и средства. Трябва да e ясно, че комунист от добро не разбира. От демокрация също.И за каква толерантна предизборна кампания говорим? Не минава и ден без да чуем от екрана поредната изцепка на Сергей. И поредният му анти ПР. Защото е ясно, че така той прави лоша пропаганда на напртията си.
Браво Серго!Дерзай все така.Накрая Борисов може и да ти благодари, че си му помогнал да вземе властта.И от СТАНИшеф да станеш на СЕДНИшеф.

Oда на радостта

Оръзна ми да ме учат на демокрация хора, които и понятие си нямат от това
Омръзна ми да ме харесват и ухажват на всеки четири години. Искам това да става всеки ден.
Омръзна ми да ми казват кой е престъпник и кой не е.Те са добре известни.
Омръзна ми да си играят на стражари и апаши.В тая игра винаги лошите да печелят.
И да съм честна ми омръзна. Не знам защо?
И да съм вярваща.Избиха ми вярата от ума, а сега искат да ми я набият.
И да съм бедна ми омръзна. А казват, че бедността не е порок.
Омръзна ми да ми да пускам SMS-и да бъда десета. Искам поне един път да съм първа.
Омръзна ми да ми дават кебапчета и да ми казват за кого да гласувам. Ставам вегетарианка.
И да мразя ми омръзна.Не че няма кого.
И да обичам ми омръзна. Води към пристрастяване.
Омръзна ми да ми казват в кой контейнер да си изхвърлям боклука. И така няма кой да го вдигне.
Вече ми омръзна да псувам политиците. Множат се.
И киселото мляко вече не го обичам. Ям йогурт и активия
В края на крайщата взех да не се поглеждам в огледалото.
Че току виж и сама съм си омръзнала

На война, като на война

Отварям си блога и какво да видя- в горния край се мъдри банерче "Анти-Костов". Изненада!Банерът е поставен от компанията за Интернет реклами AdSense. Е, вярно е, че аз съм разрешила да поставят различни реклами на блога ми, но тази е много политически ангажирана и не отговаря на убежденията ми. Даже направо е против тях. И не се отнася за ракламиране на някаква стока или пътуване в чужбина, а за клеветническа кампания. Порових се в Интернет и видях, че такива банери на някаква структура наречена "Нова зора" са се появили доста в мрежата. Не знам дали това е с разрешение на собствениците или не? В моя случай не беше с мое знание и разрешение.
Някои другари доста се стараят напоследък да популяризират кампанията- "Оплюй Костов". И явно е ,че в старанието си допускат грешки. И най-голямата е, че правят добра предизборна агитация за партията на Костов. Явно е,че тоя човек е доста опасен и много пречи , за да се използват всички средства за неговото отстраняване от политиката.А кога пречи един човек? Когато е прав. Чудя се откъде тая никому неизвестна структура има толкова пари, че да си позволи такава масирана Итнернет кампания?
Оставам на вас да се сетите за отговора.

Новото време и новия Кошлуков

Българинът бил жаден за сеири и скандали. За пикантерии също.Политиците също.Поне това видяхме в снощното откриване на VIP Brother3. Кошлуков VS малък Тошко.Резултатът е 1:0 в полза на Кошлуков. Брилянтно изиграна игра.Перфектна сцена на ярост от страна на Кошлуков и гол във вратата на противника. Само, че противника не е Тошко.Това са партиите съперници на Новото време на изборите.В блога си Иван Бедров изказва мнение, че Кошлуков вместо да бъде в къщата на VIP Brother3 трябва да кове предизборната програма на партията си и да се готви за изборите. Ами, че той точно това прави.По-добър PR и агитация след снощното му изцепване едва ли можеше да има. Перфектно!Браво Емо!Браво Кошлуков! А колкото до загубата на време -до изборите има доста време и двата месеца в къщата само дават предимство на играча.За тия два месеца златната обувка на БГ политиката има предостатъчно време да прави агитация и да убеждава.И да вкарва голове. И то като разполага с безплатно ТВ време.Е, остава и да го направи. От екрана сега може да си говори каквото иска и да прави каквото си поиска.
Чакаме следващият пряк свободен удар.
Публиката е жадна за сеири.
Пардон- за голове!

Музика от сериала 'The L word"

Отпуснете се.Не мислете за нищо.Само слушайте и се наслаждавайте на невероятно добрия саундтрак към филма.



Pink- Long way to happy




Kirsten Price- Magic Tree



The Ting Tings- Shut up and let me go





Prototypes- Je ne te connais pas

"The L word"- сериалът, който ще ви разтърси

Потресаващ.Разтърсващ.Секси.Вълнуващ.Предизвикателен.
Трогателен.Това са малка част от думите,с които мога да характеризирам този сериал.Чак да не му се вярва на човек, че нещо толкова добро е измислено и реализирано.Холивуд, Холивуд, I love you!



Прекрасен сценарий и прекрасна игра на актрисите.Разказът е за група приятелки-лезбийки, които живеят в Лос Анджелис.Техните истории и връзки са предадени така искрено, завладяващо и с голяма доза хумор.Актьорската игра е невероятна.Красотата и сексапила им също.Тук ви представям две от моите любимки - Kate Moennig- Шейн и Leisha Hailey -Алис. Думата е една- НЕВЕРОЯТНИ.










Това, което сериалът ще ви даде: много красиви истории, смях и доста плач.И разбира се много любов.Във всеки един момент. Това искаме в крайна сметка, нали?
Музиката във филма е направо страхотна.Но за това ще пусна отделна тема с много видео.
А колкото до мен, много бих искала да имам такива приятелки.
И още нещо- не е нужно да сте гей, за да харесате филма.
Просто му се насладете.Струва си.

Лъжат ли рекламите

Всички навярно си спомнят една реклама, в която се казваше, че на всеки 60сек.в България се поврежда по една пералня заради натрупване на котлен камък. И всичко това защото не ползвате даден препарат на дадена фирма.Една проста сметка показва, че за съвсем кратко време няма да остане и една неповредена пералня, а сервизите ще са задръстени с клиенти.И ако не искате да перете като баба си, т.е. на ръка, ще трябва да купувате Калгон. Дотук добре. Това е само за една пералня.В края на крайщата решавате да ходите мръсен. Но какво ще кажете ако ви съобщат от екрана на телевизията, че на всеки 30мин. някой в България получава инфаркт.Е, това вече е сериозно.Тук не става дума за някакъв домакински уред, а за ЖИВОТ. И то вашия.Пак проста сметка може да покаже за колко време цялото население ще е покосено от инфаркт.Даже и децата. И причината пак ще е у вас. Защото не сте ползвали рекламираната фармацефтична компания.Значи вие сте си виновни.Хак ви е! Така ви се пада!Обещавате вече да не правите така. И от утре започвате редовно да си купувате препарат против котлен камък за пералната и да пиете от вълшебните хапчета, които ще ви предпазят от инфаркт.
В противен случай може да умрете.
И то мръсен.

WC

Ужас! Срам! Ама каква е тая простотия?Какво е това кенефно изкуство? И тук някой се осра(без извинение).България е представена като кенеф-клекало на входа на Европейския парламент в Брюксел. Всички са възмутени и след протест на българското правителство тоалетната е покрита с платно или нещо подобно. Е, май много се обиждаме.Много докачливи сме станали. А, че сме се осрали навсякъде и цялата тоалетна хартия на света няма да ни стигне да се обършем?!Какво лошо има в тази тоалетна? Като погледнете даже е и по-хигиенична от модерните чинии.Бедата идва от това, че някои се изпускат не точно в дупката, а опръскват цялото пространство наоколо.И после някой друг им бил виновен.
Последния да пусне водата.

Oт глупав, по-глупав......................Д.........ов

Поредната изцепка на министър Димитров-"Кризата не е икономическа, не е финансова, не е природна. Това е политическа криза и компенсациите трябва да имат политически характер", каза Димитров"
Да, политическа е кризата, но е с икономически и социални последици г-н министър.Защото от това пряко е засегната икономиката и населението на цяла една държава.
Докога ще има такива изказвания- недомислени и непремерени?
Какво политическо има в това, че без парно остават детски градини, болници и социални домове, хиляди граждани? Hищо!И компенсациите не трябва да бъдат политически , а парични и морални.
Ако разбира се има морал в това да изключиш парното на деца и възрастни хора.
То в политиката май морал няма?!

Хроника на една предизвестена смърт

Сега след като Русия ни спря газа нека да се запитаме дали това не можеше да се предвиди? Можеше, разбира се. Но просто нямаше кой да направи това. Защото договорът за руския газ е така направен, че да ни прави зависими само от Русия. И никой не се е сетил(или не е поискал), че трябва да има и друг алтерантивен източник на гориво в случай на криза като тази. Защото спорът между Русия и Украйна не е от вчера.Заплахи за спиране е имало поне от две години. И на никой от нашите управляващи не му идва на ум, че това може да се повтори. И така и става. И докато президента ни хвали и прехвалва и казва, че България е постигнала "Голям шлем" като е подписала този договор(цитат от 18.01.2008г.), то народа е получил "Голям шамар" с него.
И всичко това е могло да се предвиди. За да няма тези последици. А те са спиране на топлоподаването за предприятия и битови абонати.И то в най-студения месец на годината.
Решението на проблема е в намирането на други източници на гориво. И то при такива условия, които са изгодни за България.
Защото е ясно, че някой е получил комисионна от подписването на договор с Русия.
И затова сега всички ще стоим на студено.
И ще играем покер.
Само че "Голям шлем" няма да има.
За никой.

Кризата започна

В края на миналата година политиците ни убеждаваха, че кризата у нас няма да е с такива големи размери и няма да дойде бързо до нашата страна. Това обаче не стана.И доказателство е факта за намалените и окончателно спрени доставки на газ от Русия.Идва на ред въросът от къде ще се снабдим с газ за да могат да работят предприятията ни и да се отопляват гражданите?Видя се колко недалновидно е било това и предишното правителство като е сключило договори за доставка на газ САМО с руската страна.Така България няма алтернатива за доставка на синьо гориво. И всичко това си случва насред зима, който отгоре на това се оказва и доста сурова. Ако кризата се задълбочи и притока на газ за топлофикациите спре ще трябва да се увеличи потреблението на ток. А това ще доведе до натоварване на електрическата система до краен предел.Така Българиястана заложник не на икономически, а но политически ежби.И от всичко това страдаме ние. Къде е Румен Овчаров за да обясни сключения от неговото правителство неизгоден договор? Няма го! Но нашите майки и бащи са тук.Нашите деца също.
И искат да им е топло.

Опасно месо ли?Няма такова, защото сме го изяли.

Пореден гаф с храни, но този път не от България. Ирландия е изнесла в страните от ЕС не знам колко тона месо, в което има диоксин.Браво!И никой не се е усъмнил и никой не е проверил вноса, който идва от тая Европейска страна?Защо? Ами нали е страна членка на ЕС.Това е достатъчно за да се приеме всичко, дори то да не е свинско месо. Може и да е кучешко или камилско.Идва камионът с месо на границата и никой не го проверява. Да види аджеба какво се внася. Генералният директор на НВМС каза, че нямал право да взима проби от месото.Неговите служители проверявали само етикетите на храните. Ха, така. И сега излиза, че сме внесли от това месо с диоксина.Ветеринарите ни успокояват, че няма страшно. Дори да сме яли от него в продължение на три месеца, пак няма страшно.Количествата от месото вече са под възбрана, а също така и колбасите, в които е вложено от него.Само че българинът не вярва на думи. И не ни остава нищо друто освен да се съмняваме и да се молим да не сме поели от опасното вещество.За пореден път се убеждавам, че в тая държава се действа хаотично и в разрез с всички норми.А най-вече нещата се приемат на доверие и някакви там документи.В страната има даже лаборатория, която има сертификат да прави изследвания за наличието на диоксин. Да, ама проби се пращат в Брюксел.Защото е по-близо и по-евтино.
Едно е ясно- няма контрол.И нищо не може да ни успокои.Дори и думите на директора на НВМС, че е готов да изяде една две пържолки от Ирландското месо.
Е, щом иска нека яде.Да му е сладко!
Ние ще продължим да постим.
Поне до Коледа!

Шоуто на Велизар Енчев

Не, драги читатели това не е побългарена версия на прочутото шоу на Лари Кинг.Това, на което станехме свидетели в снощното предаване по телевизия СКАТ си беше чисто наше, българско шоу. Водещият Велизар Енчев беше поканил уволнения от Нова телевизия журналист Георги Коритаров. Дадено беше правото на Коритаров да изкаже своята версия и виждане за това защо беше уволнен. Заедно с него бе и Светла Василева(тя се представи като упълномещено лице на Топлофикация- Правец), която бе гост в едно от последните предавания на Коритаров в сутрешния блок на Нова телевизия. Дотук добре. Страшното стана след като след близо час и половина обяснения и защита от страна на Коритаров, за това че именно Валентин Златев е станал причина за неговото уволнение, в предаването се включи и Кеворк Кеворкян. Почувствал се обиден дето Коритаров четял само части от статията в “Труд”, която известния журналист прибързано(според мене) озаглавил “Рекет”. От екрана започнаха да се сипят такива хули и попържни, че на човек да му стане гадно да слуша. Езикът на г-н Кеворкян беше цветист и пъстър. Не си спомням някога да е използвал такъв език в своето предаване”Всяка Неделя” по БНТ. За разлика от него Коритаров запази самообладание и не се подаде на тона му.
Като слушах това предаване си помислих за миг, че съм попаднала в някакъв зверилник. Помислих си за разликата между добрата жупналистика и това просто да си мислиш, че си велик телевизионер. Човек не може винати да стои на стари лаври и да си мисли,че другите са по-прости от него. А колкото до добрата журналистика си мисля, че Кеворкян първо трябваше да се запознае с тезата на Коритаров и тогава да слага такива квалифициращи и заглавия под статията си. И да се подписва отдолу. Защото подписът на добрия журналист трябва да стои под добра и мотивирана статия.
А не под някаква махленска разговорка.
На такава обаче се превърна предаването по телевизия СКАТ.
А Лари Кинг да гледа и да се учи.

Ура! Избраха го.

Пак го избраха. Ама как кой? Другарят Станишев е новия-стар водач на Кому...пардон, на Социалистическата партия. И резултътът е зашеметяващ- с 97.47%.Почти като при Тато.Само че там такива избори завършваха с 99.99%.Браво другари. Сега след като Сергей доказа, че може да кара трамвай, защо да не му дадеме да покара и партията.Е, вярно е че трамвая беше празен.То и партията не е много пълна. Аме нейсе.Добре се справя човекът.И другарите били много доволни от клипа.Изпълнил си бил мисията и сега много млади хора щели да се влеят в редиците и.В какви редици? Като гледам май една права линия не могат да оформят, а камо ли редици. Мисля си обаче, че най-лошото е когато човек вземе да си вярва на щуротиите и глупостите.И да се взима на сериозно и да мисли, че е велик. Тогава настъпва такова надлъгване, на което и Пинокио би завидял.Нито докладите на Брюксел ги стреснаха, нито отрицанието на собствения им народ.
Е, карайте си трамвая.Само не забравяйте, че той отдавна е за депо.А там ремонта може да продължи доста време.

Забранено за хора със слаби нерви

Направо да умреш от смях.Четете и сами си правете изводите:
"Във връзка с получени сигнали от обезпокоени граждани , че неквалифицирани водачи управляват трамваи, Столична община апелира софиянци да запазят спокойствие. Гарантираме, че в градския транспорт няма опасност пътниците да попаднат в трамваи, управлявани от неподготвен водач като Сергей Станишев. Ватманите в градския транспорт са квалифицирани, преминали са 3- месечен курс на обучение и всички те имат положен изпит и свидетелство за управление. Още преди курса кандидат- водачите полагат психо-тест и представят медицинско свидетелство за здравословно състояние."
Това е отговор на Столичната община във връзка със запитвания на разтревожени граждани, които са видяли клипа с ватмана Сегрей. И има за какво да са разтревожени хората.Оказа се,че другаря Сергей няма дори шофьорска книжка. Като гледат как същия управлява държавата, направо треска ги тресе.А друг е въпроса, че пътниците в тоя трамвай се возят без билет.Гратис. Ама те така са свикнали.Всиичко да им е гратис.То като свикне веднъж човек на това му се услажда и не може да се откаже лесно.Цялата им партия се е накачулила в тоя трамвай и пътува, пътува.Незнайно за къде.Може би към светлото бъдеще.
Само че за хората няма място там. Те се возят направо на стъпалата. А някои въобще и не могат да се качат. Други пък не искат да се качат.Тяхна си работа. Ако искат.Защото това трамвайче уверено върви, ли върви.
Но май от трамвай Желание се е превърнало в трамвай на ужасите.Като в роман на Стивън Кинг.

Трамвай желание- предизборен клип на БСП

Като видях това клипче направо не можах да повярвам. Гледам, гледам и не вярвам на ушите си.Един другар кара трамвай,а друг другар го гони.Другар до другар, мила моя майно льо....! Настигна го малко инфарктно.Тоя клип направо ме подлуди. Като гледам това си мисля, че ПР-ите на БСП работят направо за опозицията. Иначе такова нещо не може да се роди в ничия глава.Направо шедьовър.Откъде са намерили тоя трамвай-реликва?И той като цялата им партия явно е изваден от нафталина. А колкото до това, че вътре имаше един единствен пътник- нормално. То тая партия може да събере само един трамвай с поддържници.А водача (ватмана) кара с лявата ръка. Като истински водач на лява партия. С лявата ръка, ама кара на дясно. И лъже електората си, че ги води към светли бъднини.
"Нас червеното знаме роди ни....".....ех, Серго, Серго.Eй, другари, опомнете се! Кой ли ви вярва вече? Даже и вие самите не си вярвате.Само за едно можем да бъдем сигурни. Те са на всеки километър.
А на кой сме НИЕ?

Крилце или кълка

Спомняте ли си филма “Крилце или кълка”? В него главният герой (Луи дьо Фюнес) правеше проверка на заведенията и ги класираше съобразно менюто и обслужването. Повод да се сетя за това ми даде едно посещение в реномиран ресторант в центъра на София. Скъпо заведение, в което келнерът ти седи над главата и ако види, че си свършил с питието или нещо друго веднага ти го долива. Та във въпросното заведение се наложи да ползвам тоалетната. И тогава настъпи ръзочарование- там нямаше вода. Представете си около 100 гости, на които ще се наложи поне веднъж пред вечерта да посетят мястото за личви вужди?! Но това не беше най- страшното. Представих си как се справят в кухнята при липсата на вода. Къде си мият ръцете след приготвянето на храната? Като капак на това дойде и факта ,че част от моето семейство получи стомашно разтройство на другия ден. Явно , че и храната не беша на висота. Но не в ценово отношение. Ако героят на Луи дьо Фюнес беше дошъл в този ресторант щеше да му даде нулева оценка. Защото критерий за категорията на заведението трябва да бъде не само ястието и обслужването , а и хигиената в ресторанта.
В далеч по-евтини и народни заведения съм се сблъсквала с по-добри условия.Даже на едно две места имаше поставен бутон-звънец, с който да извикате сервитьора, а не да викате и да вдигате ръка. А тоалетните бяха в изряден вид. Все пак трябва да се има предвид,че в цената е включена и хигиената в тоалетните и това дали има сапун и тоалетна хартия. Българинът доста свикна да се храни по заведения, да провежда делови срещи там или просто да се среща с приятели. Изборът е доста голям. Мисля си, че ако има издадена такава брошура, в която да е описано всяко едно заведение заедно с доброто и лошото, което предлага, собствениците на такива ресторанти ще се замислят повече. И ще започнат да се конкурират повече.
А всичко това е в наш интерес. Ние консумираме и ние плащаме. А ако ни хареса идваме отново.

Носталгично за социализма

Сега установих, че ми е мъчно за социализма. Мъчно ми е за опашките за банани, за петъчния руски (пардон, съветски) филм, за бурканчетата с кисело мляко, за надписите в парковете -"Не газете тревата", за манифестациите на площада, за партийните секретари и най-вече за откритите партийни събрания. И за доста други неща ми е мъчно. За това, че не мога вече да гледам в службата си образите на политбюро на ЦК. Че не мога да слушам речите на др. Тодор Живков и че няма от къде да си купя томовете му. Липсват ми есенните опашки за зеленчуци и мириса на огън и печени чушки в дворовете. Носталгия ме е налегнала и за съветското кино. И особено за филма "Ленин във Финландия". А за кафето Инка да не говоря! Направо умирам за него.
Но за това пък сега мога да гледам лъва на Метро Голдуим Майер колкото си поискам. Мога да си седя в стаята с изключено парно и да си гледам на плоския екран най-плоските филми. Ако не ми спрат тока, който не съм платила. Ако ли това не стане мога да изляза и да се повозя на колата си. Която съм спряла от движение (заради скъпия бензин). Или пък мога да отида на почивка на море. Казват, че сега било евтино. Е, студено е малко, но какво от това. Ще се обличам повече с дрехите Second hand (втора употреба). Хем са евтини, хем топлят. Нещо от рода три в едно. И ще гледам да не хвана пневмония. Че нямам здравна осигуровка и ако се разболея няма кой да ми помогне. Не че и на тия дето имат ще им помогне някой.
Абе, Господ да ни е на помощ!!!

Американски избори и българска действителност

Америка гласува. И то така, както ние не сме виждали скоро.Пред изборните секции се бяха извили такива опашки, каквито не сме виждали от социалистическо време. И то нашите не бяха за избори, а за банани и други дефицитни стоки. Отива обикновенния американец да гласува, защото знае, че гласът му ще бъде чут и ще има значение. Че никой няма да му налага за кой да гласува и няма да му предлагат пари за гласа му. Америка поиска промяна и я получи. Това е демокрацията. Има на какво да се учим. Има и от кого да се учим. Само че при нас няма желаещи за промяна. Не отдавна видях надпис на една стена, който гласеше- "Изборите не променят нищо.Ако го правеха щяха да ги забранят"
Това се наби в главата на българина и много трудно ще го накарат да мисли различно. За това се постараха политиците и различните партии. Постараха се да внушат на избирателя, че какъвто и избор да направи това няма да има значение. И най-вече се постараха да внушат на българина, че всички са маскари. И докато това не се оправи няма да виждаме такива опашки пред избирателните бюра, както в Америка. Ще си стоим в къщи или ще ходим за гъби. И после ще се тюхкаме и ще се чудим защо нещата не вървят у нас.
Ето за това!?

Что делает товарищ Станишев?

И така две дена ни проглушиха ушите с това как другаря Сергей Дмитриевич е висял в един кабинков лифт. Висял си той и мислел, че управлява държавата. А охраната се щурала отдолу и се чудела как да го свали? Не е лесна работа това да висиш 40мин., нали? А замисля ли се др.Станишев какво му е на народа? Той, горкичкият виси вече толкова време и нищо не казва. Българинът виси даже в безтегловност. И така се оправя с живота. Виси с електроенергията.Виси с топлофикацията.Виси със сивата икономика.Виси с боклука и с данъците. Е, не е лесно.Но пък се свиква. И ако един ден престане да виси и падне на земята ще се чувства много по-зле. Защото падането от високо е лошо. А така си висиш и не мислиш за тия дето са на ниското. Гледаш си напред и нагоре и не ти пука. А тия долу да се оправят както знаят.
И така досвиданя товарищ Станишев! До откриването на следвашия лифт!

Да гледаш как земята се приближава...

На мама детето :)

Затаете дъх : България

Любими клипове от "Клуб НЛО"

До Лакатник и назад

Пътуването с влак от София до Лакатник се оказа доста екстреммно изживяване. Времето в началото на пролетта се оказа приятно за едно такова пътуване. Изненадите започнаха още в началото. При касите на гарата се беше струпала тълпа от хора. Всички бяха вперили очи в информационното табло. Оказа се, че чакат да се композира влакът.Купихме си билети и също се загледахме в таблото.Изведнъж излезе номера на коловоза и тълпата хукна. И то не точно хукна , а се втурна с бясна скорост.. Ако имах хронометър може би щях да засека някой световен рекорд. Това бяха предимно възрастни хора- виладжии от околните села .И разбира се другата част от тълпата бяха алпинистите. За тях скалите на Лакатник са тренировъчен полигон.Безпокойството ме обхвана още в началото на пътя.С потеглянето влакът започна да издава такива звуци, от които настръхнах.Имах чувството, че всеки момент ще се разпадне и разцепи на две.Опитах се да не мисля да това и зареях погледа си навън. Да, ама нищо не видях. Прозорците бяха толково мръсни, че закриваха гледката отвън. Останалите пътници бяха заети с разговори за овощки и разсади и не обръщаха внимание на звуци и гледки . Алпинистите пък си разправяха разни стари случки и играеха на карти.И ето неусетно пристигнахме на гара Лакатник. Красивата природа и хубавото време ме накараха да мисля по-позитивно и да забравя скърцащите вагони.Природата в тази част на Стара планина и Искърското дефиле са невероятни. Реката описва завой точно покрай селото, което е заело хълма над нея. Къщите са накацали една над друга и отдолу се виждат само покривите им. Отправижме се към пещерата Темната дупка и оттам към платото над скалите. Изкачването откри невероятна картина .Реката и пътя се виеха един до друг и описваха една дъга. Над тях се проточваше железопътната линия и сякаш се мъчеше да се събере с тях.По-нагоре алпинисти катереха скалите. На билото разкрилата се гледка направо поразяваше. Застанал там човек се чувстваше толкова малък и нищожен пред това творение на Майката Природа.И тогава се сетих за Дядо Вазов и за неговия “Дядо Йоцо гледа”. Даже бях сигурна, че старецът седи на някоя скала и още съцерзава пролома. Може би още не е видял това, което е искал да види.

Любими албуми

Блогърско-меломанска инициатива/игра идваща от блога на Майк Рам. Всеки участник трябва да:

- цитира тази публикация
- цитира този, който го е посочил, блогът на Ели
- изброява 7-те си любими албума, може и повече или по-малко, като споделя и нещо повече за тях или за избора си
- посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото


На първо място поставям разбира се The Beatles. Много е трудно да избера само един или два албума, защото цялата им музике е велика. Но все пак ето моят избор- The White Album от 1968г. и Let It Be. от 1970г.





На второ място- Bee Gees - Saturday Night Fever - 1977г.
Изборът тук също е много труден. Цялото им творчество е белязано от класически хитове, от кжитж е трудно да избереш само един. Все пак се спирам на този албум и заради филмът със същото заглавие, който много ми харесва.








Трети - ABBA. Е тук вече зациклих. Изборът направо е невъзможен. Но за да играя по правилата ето две предложения - Waterloo 1974 и Arrival от 1976г.

















Четвърто място за Dire Straits - Brothers in Arms
















Пето място за U2 UT18 Singles - 16th Album- 2006








На шесто позиция моята класация поставям Deep Purple- The Very Best. Велики са.Трудно може да се избере само един албум. Но все пак - The Collection. С парчета като Smoke on the water и Black Night това остава за мен най доброто.










И на седмо място любимеца ми Sting -Fields of Gold - 1984- 1994

Жената от дъното на салона

Наскоро показаха филмът на Теди Москов “Преводачката на черно-бели филми”, по сателитния канал TV Bulgaria. Прекрасно направен филм за преводачката Нели Червенушева. Не можах предваритерно да се сетя за кой става дума докато не чух гласа на тази жена. Тя превеждаше симултантно в бившото филмотечно кино Дружба (сега Одеон) в продължение на 40 години. И то в една стаичка 1.30 на 1.50. Този глас няма да го забравя никога. Защото в това кино прекарвах доста време, когато бягахме от час или имахме свободен. Не ходехме в компютърни клубове (просто такива нямаше) или кафенета, а отивахме на кино. И представете си, се редяхме на опашка за билети.

Филмът разказва за пътуването на Нели Железарова до Италия и срещата и с режисьорите Еторе Скола и Марио Моничели. Нели е превеждала през цялата си трудова кариера филмите на тези двама колоси на италианското и световно кино. И представете си- никога не е посещавала Италия. Никога не е посещавала страната и местата, където са снимани филмите, които е превеждала. И досега си спомням гласа и идващ от малката стаичка в киносалона . Страфотен глас, страхотен тембър, запомнящ се Страхотни чувствени преводи , направени от една истинска професионалистка.

Жестът и попадението на режисьора Теди Москов бяха изумителни. Поподнал бе точно в десятката. Вълнението на тази жена , която се разхождаше по Римските улици бе неописуемо. Очите и се напълват със сълзи, когато отива до фонтана Ди Треви и в съзнанието и изниква сцената с Марчело Мастрояни от филмът на Фелини. И заплаква. Само тогава.

Срещата и с Марио Моничели бе в неговия дом. “Авторът на Армията на Бранкалеоне”, “Сплендит”, “Амаркорд”, “Приятели мои” бе изумен ,когато се възхищава на прекрасния и италиански език и я пита дали е живяла в Италия. “Никога”- отвръща Нели.

На края на филма посетиха езерото Лаго ди Комо. Там нашия поет Пенчо Слевейков бе прекарал последните мигове от живота си. На това място откриват, че се продават стихосбирките на поета преведени на български и италиански. Много трогателно за нас българите. Самата Нели намира преводите на тези произведения за прекрасно направени.

Затрогваща история и прекрасно направен филм, който ще се помни.

Монолог в кафене

Беше привечер. Имах среща пред едно заведение. Тъй като имаше достатъчно време реших да изпия чаша вино и да почакам на топло.В заведението нямаше много хора.За някои може би бе още рано, а други вероятно почиваха след Новогодишните празници и не им беше до пиене. На бара имаше един човек.Беше млад, около 35-36 годишен. Видях, че пиеше ракия и явно не му се пиеше сам.Попита ме какво ще пия и ме почерпи с чаша вино. Веднага разбрах, че е от тези дето си търсят с кого да завържат разговор. Само те чакат де седнеш и започват. Без покана. Така и стана.

-“Голяма суетня са тези празници, голямо нещо. Да ги питаш тези хора от къде извадиха тези пари? Мен ако питаш не са изпод дюшеците. Скътал е българинът някой и друг лев и сега харчи като луд. А нямали какво да ядат. Е, може и някои да нямат. Ама други се чудат къде да харчат. То сега това не е проблем. Нали направиха Молове. Да ги питаш какво е това Мол, няма да ти кажат. Ама като влезеш вътре си като на панаир.Хора, хора и пазаруват като луди. А най много май купуваха GSM-и. Къде за подаръци, къде за себе си. Защо съм им толкова тия телефони? Ето на, на мен GSM не ми трябва. От както съм без него се родих.Спокойствие. Тишина. И мои приятели се чудят, ама как така нямаш ? Ами нямам. Не ми трябва.Ама не може така, викат те. Ако някой те търси как те намира? Намира ме , казвам. Имам домашен телефон и там ме намира.Мене само за работа ме търсят.Все да вземат нещо. Въпреки, че работя като таксиметров шофьор такова не ми трябва. Само беля с него. Ето, една година бях на море и ме викнаха на работа. Намериха ме по тоя пусти GSM.А хубаво си се печех на плажа. Развалиха ми рахатлъка. И оттогава нямам такова нещо. Даже един приятел ми прерови багажника на колата да се увери, че не го крия там. И не го намери. Просто защото нямам. Наскоро ходих с клиенти до Пловдив. Бяха мъж и жена. Понеже там паркирането е трудно жената казва

– “Ти стой тука, а ние като свършим ще ти звъннем по GSM-а.-Нямам такъв, казвам. А тя не вярва. И ми дава нейния телефон да ми звъннат на него. Ама след малко се звъни и аз вдигам. На телефона – дъщеря и.А аз казвам –Майка ви е заедно с баща ви в Пловдив.Жената като чу ,че дъщера и я е търсила и какво съм казал, изтръпна.Пожълтя направо. Оказа се,че това въобще не са съпруг и съпруга. Голям конфуз се получи. Ето за това не искам да имам такова нещо. Който ме търси ще ме намери на домашния ми телефон. И сега съм спокоен, че никой не ме безпокои по никое време и не ми звъни по нощите. Само един път съжалих, че нямам мобилен телефон. На гости ми идва брат’чеда.Носи ракия. И не може да ме намери. Е, тогава наистина съжалих. Жалко да ракията. Върна си я у дома и ми се разсърди. И аз се разсърдих на себе си.”

GSM-а ми звънна и ме откъсна от монолога на човека до мен. -“Ето виждаш ли, каза той, едно питие на спокойствие не може да изпие човек.”

Май беше прав.

И това е безхаберие

Загражденията са поставени на сградата на БТК на ул. Шандор Петьофи и ул. Люлин планина в София. И то така, че колите спокойно да паркират. Рационално решение. Пострада само една кола. За сега!?

А ако вместо кола имаше хора?

Как се печелят избори

При последните избори за кметове и общински съветници това се видя най-добре в София.Спечели бате Бойко и то без да си дава много зор и да харчи пари за плакати и телевизионни изявления. Защото агитацията в ногова палза я направиха неговите опоненти.Именно те агитираха да него като го плюеха и вадеха компромат след компромат.А човека просто си седеше и ги слушаше. И им гледаше сеира.Защото хората вече не вярват на думи - искат и дела. А Боюко Борисов направи за година и половина неща ,които другите не успяха да направят и за два мандата. И е много ясно, че той се цели не в кметското място, а далеч над него. В премиерското кресло. Даже мисля, че тези избори бяха излишни и трябваше направо да отидем на избори за ново правителство и премиер. Е, иде пролет. Ама трябва да почакаме да мине зимата. Тя ще бъде сурова, мразовита.Първо ще трябва да изядем туршиите и киселото зеле и после да мислим за смяна на водачите. Зимата на нашето недоволство може да прерасне в бунта на нашето задоволство.

Юруш народе на стачките !

Който превари той ще натовари.Сега е момента. Пролетта на недоволството започна със заплаха за стачка на шофьорите. Само заплаха, и то много резултатна. След това дойде ред на учителите.Само че те замълчаха и с това помислиха, че ще стреснат власта. Грешка. Министъра им отговори, че и той може да замълчи. И така ще има да си мълчат цяла година. А сега им казва, че не знае откъде да вземе пари за да повиши заплатите им. Ами от там г-н министре ги вземете, откъдето взехте и за шофьорите. Нали тези учители учат и техните деца. Само че властта не я е страх от учителите. Страх я е от още стачки. От лавината на стачките. Защото много често става така, че когато двама се карат, печели трети. Да видим кой ще е това. А дотогава мълчете. Нали знаете, че мълчанието е злато?

Коритаров Live - с Мартин Заимов

На 20.09. 2007 г. в сутрешният блог по Нова телевизия водещия Георги Коритаров ни срещна с кандидата за кмет на София, Мартин Заимов. С присъщото му чувство на непокизъм Коритаров доста добре лавираше между лаконичните отговори на Заимов. Изтискваше го като лимон. И имаше защо. Като внук на известния в миналото генерал Владимир Заимов, кандидата на СДС се оплете като пиле в калчища. А Коритаров се беше подготвил много добре. На въпрос защо е казал, че дядо му никога не е бил съветски шпионин, Заимов отговори, че знае това от документите с които разmолага семейството му. А Коритаров тука извади две книги, издадени в бившия Съветски съюз, в които черно на бяло пише, че генерал Владимир Заимов е удостоен със званието Герой на Съветския Съюз. -"Значи,че се срамувате от дядо си?"- контира го Коритаров. В отговор на това Мартин Заимов каза- "На кого говорите? На мен ли?" " Човека може и да разбира от финанси(и това е спорно), но явно е ,че не може да се държи достойно пред медиите и не може да реагира на провокиращи въпроси. И иска да става кмет. Пази боже!

Заслужава си да се замислим

Посетих откритата изложба на фотографа Ян Артюс-Бертран при НДК. Поразителни снимки.Показващи неща, които човек може де види само от птичи поглед. Но именно гледната точка на автора те кара да осъзнаеш нещата свързани с природата, нейната уникалност и опазване.. Изключителни кадри и прекрасни места е заснел автора. А мястото на което са изложени е много добре подбрано. Това също така помага за по-доброто възприемане на изложбата. Сигурна съм, че след разглеждането на тази уникална изложба хората ще се отнасят към природата по друг начин.

Матрьошките в българския политически театър

Кой кой е? Кой на кой човек е?Това са въпроси, които хората в България си задават вече близо 18 години. И като че ли отговор няма.И не може да има. Тъй като се оказва, че всеки е човек на някого. И ако днес някои от връзките не са съвсем ясни, то след време лъсват и всичко се изяснява. В началото на прехода тези връзки не бяха така ясно очертани. С течение на времето политическите кукли намериха съратници и се присламчиха в театъра на политиката.Оформиха се в клубове по интереси. В момента политическата верига е станала толкова голяма, че може да опаше цялата страна. Стана ясно, че социалистите (комунистите) са свързани с царистите и с ДПС.Стана ясно, че седесарите са свързани с комунистите (макар да не го признават). Ясно е ,че кмета на София е свързан и с царя и със седесарите и с комунистите. И това ще стане още по-ясно когато спечели изборите в София. А той ще ги спечели именно защото в това ще му помогнат слабите кандидатури и на комунистити, и на десните и на царистите. Умишлено слаби кандидатури. Само едно не е ясно- кой е свързан с народа? Защото докато политиците излизаха на българската сцена както матрьошките излизат една от друга, на народа се подхвърляше торба с лъжи. И хората бъркаха в тази торба с надежда да извадят нещо свясно. Но уви! Всичко което изваждаха бе още някоя политическа матрьошка. И то от онези малките. Не е ясно още кой се крие в матрьошката майка? Поживьом, увидем! Може би в някой друг живот?