Клисурски манастир "Св.Кирил и Методий"- едно приказно кътче

Клисурският манастир се намира само на 80км северно от София по пътя за Видин, на 5км от град Берковица. Най-прекия път е през прохода Петрохан. Минава се през село Бързия, в което може да отседнете и  да се потопите в минералния басейн. От селото до манастира са 5км прекрасно асфалтиран път.  Може да похапнете прясна риба в заведение, което носи името  "Сталин" . В него също има малък басейн, но водата не е минерална. Мястото е прекрасно и трябва да се посети. Над манастира се извисява връх Тодорини кукли. Спокойствие, тишина.....и пак тишина, която се нарушава единствено от звука на клепалото. Невероятно красива църква с две камбанарии. Нещо, което не се среща другаде.

В манастирът също може да се преспи. Стаите са със самостоятелен санитарен възел. Насладете се на чудната природа около манастира и целия Берковски балкан.

Любими песнички от детски филми

 


 Мина много време от моето детство . По това време имаше само една телеви
 зия и вечер с нетърпение чаках да чуя "Сънчо". Но сега  успях да намеря някои от любимите герои на моето дете, разтящо във века на новите технологии и Интернет.
Дано да ви допаднат и на вас........

Плодчетата
Грижовните мечета
Чип и Дейл
Патешки истории и любимия чичи Скрудж
Ферди мравката
Гумените мечета
Ум, белият делфин
Патето Яки и Чопър
Смехораните

Кой иска това?

Тази ли гора искат да отсекат?  Който го иска,  нека първо да помисли добре.
Не е трудно да  се отсече едно дърво Трудно расте.

В междублоковото пространство....кипи творчествоо

 

Красиво оформените градинки в кварталите оцветяват еднообразните панелени блокове.

Предложение за почивните дни - Гложенски манастир

Гбоженският манастир се намира само на 80 км от София, по автомагистрала Хемус. Стигате Ябланица и се отклонявате за Тетевен. Пътя за коли минава през с.Малък Извор. Иначе от с. Гложене има пътека, но тя е доста стръмна и са необходими около два часа, за да стигнете. През с. Малък Извор пътя е асфалтиран, макар и доста тесен.  Спрете на паркинга преди манастира и вижте каква гледка се открива. Мисля, че това е един от най-красивите манастири в България.

 Манастирът е построен на скала  през 13век. Вътре ще ви посрещне уредничката на музея и йеромонах Нектарий. От тях ще научите интересната история за построяването на манастира и за автентичната икона, която се пази в църквата.

Приятно изживяване!

Пролетно -дъждовно

Вървя по меката пътека

застлана сякаш от памук.

В пръста под мен  с борови игли,

краката ми се движат леко

и без усилие отскачат в  тоз тунел  

от светлина и въздух лек.

Окъпана от пролетния дъжд  гората

млъкна изведнъж.

И в тази тишина съзрях ключовете  от портите на Господ.

Увиснали ей там, изведнъж,

на клон зелен, отрупан  от бодли.

И сякаш казваха ми -

“Дръж , вземи ни и райските врати с нас отключи”

Отминах ги.

Оставих ги за друг.

За мене раят  беше тук.

В таз гора, на меката пътека,

застлана сякаш от памук.

Петъчни истории

След дълго ходене  и оглеждане най-сетне  имам попадение. Почти до Перловската река, на малка улица в софийския квартал Лозенец, църквата и църковния двор грабват вниманието ми. До входа се кипри мини-бензиностанция с една колонка. Разстоянието до църквата е не повече от 20 метра. Дворът е превърнат в детска площадка- това добре. Но от другата му стана се носи мирис на кебапчета. А там където има кебапчета има и бира. Това е сигурно. Много функционално използване на църковния двор. Мистичното отстъпва място на прагматичното.
Господ да ни е на помощ!

.

Молба

Когато отворих прозореца на пролетта,

тя плахичко  влезе и замълча.

Помислих , че малко се стресна  от

лютия студ, запънал вратата със своя кожух.

Недей се страхува, красавице моя.

 Поне  за малко остани.

Не давай на леда  отново  власт.

За туй те молим  настойчиво  врабеца, вишната  и аз.

20.03.2012г.

София

Вдигни очи

 Температурите малко се покачиха и замириса на......пролет. Снегът се е стопил и следите от мръсотията по улиците е повече от видима. Въпреки това решавам да се поразходя по софийските прашни тротоари. Този път се заричам да не гледам в краката си и настрани (с ясния риск, че мога да се просна по очи), а само нагоре....нагоре. Гледката ме удиви. Надявам се и вас.

 Някои от тези уникални къщи са превърнати в...заведения.

 ......ох, тия климатици....!

 Невероятни орнаменти по сградата на БНБ.....

и още по-изящен купул на сграда .

Прочетено от пожълтелите страници

"Жените са огромна сила, когато те са организирани, политически съзнателни и активни"
"Нашето прогресивно отечественофронтовско семейство трябва да се основава на :
- равноправието на жената и мъжа
- взаимно уважение между жената и мъжа
- мзаимната морална помощ между съпруга и съпругата
- дружната грижа за отглеждането и възпитанието на детето
-на съвместната работа за осъществяването програмата на Отечествения фронт

Трябва да се  установи здраво, културно отношение към жената катоп към жена-човек, жена-другар, жена-майка на нашите деца-  най-гелемия капитал на народа"

Леден сън

Замръзнали  улици,

висулки  навред.

Поемам от въздуха

капчици  лед.

С пресъхнали устни отпивам  

водната  мъгла.

И надежда  събирам

и чакам пролетта .


19.02.2012
Размръзваща се София

На виното с любов

Свещта на масата гори.

Две чаши.

Наоколо искри.

Дали от виното  или

от любовта,

главата ми се залюля.

Поредна глътка  устните отпиват,

възторжено очите те следят.

И  в тоз  пенлив поток  те отразяват

 и моята любов
 и моя стар порок.

14.02.2012

Снеж(и)на и замръзнала  София

Амнезията като лек, а не като болестно състояние

"Амнезия (на гръцки Ἀμνησία) е състояние в което паметта е увредена. По-просто казано амнезията представлява загуба на памет. Причините за амнезия биват органични и функционални. Органичните причини включват удар, травма или зараза на мозъка, или използването на наркотици. Функционалните причини са психологически фактори като защитните сили на организма."

Това е написано в Уикипедия относно амнезията. Като го прочетох и ми светна пред очите. Направо ми засия. Сетих се за един дето не може да си спомни нищо, когато го извикаха пред съда и се правеше на треснат. Много е удобно това заболяване. Направо действа като противоударен щит. Обгръща те и не дава на противника да проникне в кухата му глава. Не знам само как се лекува такова състояние? Лечението зависи от болния. Може и да не пожелае да се излекува и да продължава да затъва в миналото си. Защото  има и един друг ефект. Болния не може да си представи бъдещето. Времето за него е спряло. А може би и за нас. Помня как  как някога беше  наше.Мислехме, че и благата и парите ще ни затрупат. Но затрупаха едни други хора. Така ние си останахме само с времето. 

Тик-так, тик-так...........

Ще си спомним ли някога.....нещо.....някой.....?
Може би, но не сега...

Ледено одеяло

Снежинките бавно се трупат навън

постилат ни бяла завивка  за сън.

В пухкавата  пяна  се къпе врабче ,

помислило снега за топла вана.

Не знам дали премръзнало е днес,

не знам дали  се е наяло,

но явно с кеф завива се със зимното си, ледено  одеяло.

И както ескимос  от северните ширини

се крие в бялото  иглу,

врабчето със снега покри замръзналото, мокро  тяло.

По(д)слушани думи

Топлото януарско слънце ме подмами. Това му е работата на зимното време- да мами. И да ни кара като мюрета да излизаме на светло и да се излагаме  на  измамната му  топлина, от която бузите стават червени и студени. По "Графа" оживлението беше пълно. От всякъде се носеше миризма на банички и пица на парче. Забързани и не толкова  бързащи  люде  дъфчеха и преглъщаха в движение.Хапка-крачка, хапка-крачка.... Получих обилно слюнкоотделяне  и влязох в Доната. Исках да се постопля и да  отдъхна на едно кафе. То кафетата станаха повече от едно. Причината за това се оказаха две дами на пределна възраст (около и може би над 80г.). И по-точно разговорът, който водеха. Едната бабка разпалено обясняваше на другата за това какво са намерили военните при разкопките до Царичина. Как се появявали редовете в тетрадката на екстрасенса  Логинова и за какво се отнасяло написаното. С вещината на експерт възрастната  дама  сравняваше написаното в Библията с предполагаемото "ни мъж, ни жена", което трябвало да намерят в края на тунела. Само че, тунелът така и не бе разкопан  напълно. Обясняваше подробно глави от църковната книга, в които Исай роди Аврам,  тоест и там се описва еднополово същество. Цитатите се сипеха върху главата ми един след друг и бях принудена да си взема още едно кафе. Мислех си, че ако не сменят темата може да получа предозиране с кофеин и да получа удар. Но, не! Темата бе заместена с врачки, гадателки, болни колена, артритни стави и илачи против хипертония и висок холестерол.. Ура! Бях спасена. Парамедицината взе връх над паранормалното. Приказките бяха консервирани и затворени, така както консервираха тунела при Царичина.

Бях доволна от подслушаното. Сега можех пак да се покажа на щипещото зимно слънце и да проветря  главата си. Бабетата останаха в кафето за още приказки. 

 La vita e bella!