петък, 30 юли 2010 г.

До Араповски манастир





Араповският манастир е основом през 1856г. от йеромонах Софроний. Намира се на 8 км от Асеновград. Това е единствения манастир построен в равнината и единствен издигнат през турското робство.



Красиво подреден и поддържан.



Помислено е и за домашните обитатели.....

Цветята са навсякъде. Прелест!



четвъртък, 29 юли 2010 г.

Какво гледах тази седмица

Два филма правени през 1971г. и през 2009г. "Roma bene"- "Рим на аристократите" на Карло Лидзани и "Всичко ни е наред" на Кърк Джоунс. В италианската класика от 1971г. ще видите Франко Фабрици, Нино Манфреди, Филип Льороа, Вирна Лизи. Бях гледала филма много отдавна. Сега отново ми хареса много.
В американския филм играе Робърт де Ниро и това май е само достойнството на филма. Иначе сценарият е доста познат и предугадим.




вторник, 27 юли 2010 г.

Слънчево затъмнение на края на света





Възхитителни кадри от слънчевото затъмнение на 11юли 2010г. Мястото е Великденски остров в Тихи океан. Последното затъмнение на острова е било през 591г., тоест преди 1419г.









Същото природно явление наблюдавано от Андите.

събота, 24 юли 2010 г.

Под тепетата

Разходката из стария Пловдив винаги ме е зареждала с енергия и добро настроение.



Времето тук сякаш не съществува.Попадаш в друг, по-спокоен и необременен свят.



Наслаждавам се на всичко това, докато вървя по калдаръмените улици.



Високи дувари и обагрени къщи. Наслада за очите.



Мъча се да усетя духа и настроението на онова време.Дали ще успея?

петък, 23 юли 2010 г.

Кино, кино

Отново френски филм. Фани Ардан, Жерар Депардьо и Емануел Берт във филма "Натали". Прекрасно наглед семейство.Щастлив брак. Но в един момент съпругата разбира, че мъжът и има любовница.Нещата, обаче не са така както изглеждат.Краят изненадва.

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Време за кино

Велико френско кино. Прекрасен Филип Ноаре.Днес коментара ми е за филма
"Отворете, полиция"
От трите части на филма изгледах само две, но това ми даде достатъчво основания за задоволство. Много приятен сценарий и отлична игра на актьорите. А за Филип Ноаре какво да кажа? Ами това просто е Филип Ноаре. Страхотен!Първата част е заснета през 1984г., а втората през 1990г. Третата част е от 2003г.

неделя, 11 юли 2010 г.

Из улиците на София


Нощна стража. Рембранд няма нищо общо.


Закриха безплатния басейн пред НДК. Срам и позор!

петък, 9 юли 2010 г.

Време за кино

Всеки петък в блога ще пиша за кино. Ще ви показвам какво съм гледала през седмицата и ще научите моето мнение за филма.Няма да ви препоръчвам нищо.Няма да правя критика на нищо.Само ще споделям.А вие сами ще решите дали да гледате или не. Няма да има подбор по известност на актьорите и по години на снимане. Ще има както по-стари, така и по-нови филми.
И така започвам....

Филм- "Заедно, това е"
Това е филм от 2007г. Режисьор е Клод Бери. В ролите ще видите Одри Тоту, Гийом Кане, Лоран Стокер, Франсоа Бертен и др.
Много се радвам, когато видя една обикновенна човешка история представена просто и вълнуващо.Когато гледам филми като този имам чувството, че съм на улицата и историята се развива пред очите ми. Струва ми се, че въпреки гледам кино на монитора, участвам в действието.Актьорите са натурално искрени и ме спечелиха. Определено харесвам филми като този.

четвъртък, 1 юли 2010 г.

July Morning



Чудесна утрин. Днес е July Morning.Посрещаме слънцето с надежда.Надежда, която имахме вчера и ще имаме и утре. Това никой не може да ни го отнеме.











Снимки: Ели Симеонова и Нина Симеонова

вторник, 29 юни 2010 г.

четвъртък, 24 юни 2010 г.

Лично



Ден като ден.
Съвсем обикновен.
Но за теб е той рожден.

Отпиваш от вино пенливо.
Следват думи, малко сълзи и отново смях.
Не знам защо преследват те отново мисли,
за живот изгубен в грях и страх.

За отровени надежди.
За измяната, дори.
Предателство към теб самата.
и твоите несбъднати мечти.

Не се терзай.
Отпий отново и отново.
И сълзите си избърши
Че догодина пак те чакат
тез недовършени лъжи.

В живот и здраве ти ги посрещни!

вторник, 15 юни 2010 г.

С джапанки на Черни връх- мисията възможна



Нима е възможно да се покори Черни връх с джапанки? Оказа се, че няма невъзможни неща. Стига да поискаш да се спасиш от горещините на София и да поемеш от прохладата на планината. На върха температурите бяха поне с десет градуса по-ниски. А супата от леща и страхотния човек до теб правят денят още по-прекрасен.












петък, 28 май 2010 г.

Най-доброто stop motion

Страхотно направено.Въздействащо и силно.

Pen story

Два уникални според мен клипа, които показват, че фотографията не е само натискане на бутончето.
Ето първия-


И втория-



Вие решете кой е по добър!

сряда, 19 май 2010 г.

Днес и сега

Днес ми се иска да ти кажа нещо хубаво.

Да ти кажа колко прекрасен е животът, въпреки че понякога е трудно да си го припомниш.

Да ти кажа, че всеки миг си струва, хубав или лош, и че нито едно усилие не е напразно.

Днес ми се иска да те хвана за раменете и да те разстърся, да те накарам да се огледаш, не, не наоколо, вътре в теб.

Днес ми се иска да си спомниш, че всичко, което ти трябва, за да бъдеш щастлив, си е вътре в теб. Че не работата, къщата , човекът до теб или дори децата ти са това, което те кара да се радваш на живота.

ТИ си този, който избира дали да е щастлив или не. ТИ си този, който избира за какво да е щастлив.

Зная колко е лесно на думи. Но и зная, че понякога усилието да промениш нещо струва точно толкова, колкото самата промяна.

Днес ми се иска да успееш да видиш нещата така, сякаш ги виждаш за първи път. Да се почувстваш отново като малко дете, за което светът е нов, безкраен и пълен с възможности. Да дишаш с пълни гърди и да се смееш на глас.

Днес ми се иска да ти кажа, че животът ти се случва точно в този момент, докато четеш тези редове, докато прекарваш ръка през косата си или отпиваш от чашата с кафе.

Не го пропускай, моля те. И се опитай да бъдеш щастлива.

понеделник, 3 май 2010 г.

Спонтанно


Седя в тъмна стая.
Никой няма.
Покой.
Очакване.
Забрава.
Заравям се в спомени стари.
Купища със снимки черно-бели.
Захвърлени и пожълтели.
От страх не отръскани от нафталина.
Нерециклирани, неекологични.
Събудени внезапно. Невротични.
Ревящи за кардиолог.
Кой ще ми помогне без рецепта.

Само бог.

петък, 30 април 2010 г.

Пролетно



Пренареждам душата си.
Като стар гардероб.
На старите си дрехи не искам да съм роб.
Място има. За всеки грях. За тях. За нас.
И за тъгата.
И за радостта,
от грейналото слънце след дъжда.
За щастието от паднала роса.
За мъката от любовта.
За неизказаните думи
и римите дошли незнайно откъде.
Напомнящи изпито вино и изядено мезе.

За всичко ще намеря място.
И мислите ще наредя.
Доброто до лошото.
Сълзите до смеха.
И приятелите до врага.

Спомените ще поставя най-накрая..
Там отляво, май е най добре.

Вече няма накъде.
Тясно стана.

София, 29.04.2010

сряда, 28 април 2010 г.

Празноду(и)мки


Ден като ден, ама не. Събудих се и като видях коя дата е ми стана лошо. Лелееее.....! Пак ли тая дата е дошла? Всяка година идва, мам.. а и! И това го казах сънена. Сънена мога да изрека големи глупости. Щото като се замисля, добре че идва. Иначе сега щяхте да казвате –“Добър човек беше. Бог да я прости” И щяхте да сте прави. Прощаваш, прощаваш и накрая- бог да те прости. Е, ама свършиха баламите. И аз както ония дето от понеделник отказват цигарите си казах, че от ТОЯ ДЕН спирам да прощавам. Каквото било, било. Който простен, простен. За другите няма да има прошка. Всички под ножа, тоест под думите, де. Ще назовавам всичко направо, без недоизказки и недое...вки. Пък, който се обиди си е за негова сметка. Дано да няма много обидени. То си е за тяхна сметка. Като не искат да чуят истината, да се обиждат. Или ако искат да я чуят, да не се обиждат. И всичкото това прозрение на ТИЯ години. Сега разбрах, защо хората казват, че не е късно да проумееш някои неща и да направиш всички, които са ти яли душичката на пестил.. Все пак на ТИЯ години. Ама какво им е на годините? Нищо. На мен се притеснявам да не ми стане нещо. Или вече не е останало какво да ми става. Не. Това последното да не се чете. Иначе, ако нищо не ти става, не ставаш за нищо. Тука се получи малко сложно за проумяване, но ако го прочетете няколко пъти ще разберете. Не е зле човек да се изразява малко сложно и с думи помпозни. Та да го помислят за по-образован и по-важен. Нищо, че като се погледне в огледалото ще види същата тая маймуна, дето се мисли за много умна. Само че, на малко повече години. Добре, че са годините , та да може да проумеем, че си оставаме същите примати. Защо човек поумнява само като минат години, или не? Иначе вятър го вее на.... каквото си иска.
Само с чувството не знам какво ще правя. Не с отрицателното. С крайно положителното. На тия години.С онова дето те кара да не спиш и да изглеждаш като някакъв изчезнал вид от природата, напълно непознат на науката.Кретенски. И то на влюбен кретен. Е, за това сега се замислям (леле, това отдавна не ми се беше случвало). Защото е по-добре да изглеждаш като идиот само в собствените си очи. Но когато това стане и в очите на другите и започнат да забелязват тъпия ти и празен, воднист и размътен поглед, става лошо.Един вид ставаш център на внимание и подозрение. Направо ти иде да се пренесеш в клетката на някои макак и да си се гледате проникващо. И щастието ще е пълно, понеже още някой ще те гледа така идиотски и ще си кажеш- “Гледай го пък тоя тъпунгер какво гледа.Като истинска маймуна. Сигурно е влюбен.” Ама това ще е за другия. На теб какво ти пука?
Та, такива мисли на такъв ден. Какво му е на деня? Нищо. На мислите също.
Добре е, че ги има.
Мен също.
ЧРД!

петък, 23 април 2010 г.

Аз преживях социализма


Спомняте си ги, нали? Малки, картонени чудовища на пътя.Готови да прегазят всеки спрял автомобил и каруца на пътя.Но не загряваха на Витиня и стигаха там закъдето тръгнеха. Е, малко бавно, но сигурно. Опасността беше само за тия дето бяха зад това чудо на соцтехниката, бълващ от ауспуха дим колкото вулкана в Исладия, с непроизносимо име. Истински динозавър на инжинерната мисъл. За съжаление изчезнали, но не и забравени.
Дали така ще стане и с киселото мляко?
Да се готвят безвкусните гумени домати и огромните репи.
И тях ще преживея.







понеделник, 19 април 2010 г.

Led Zeppelin най-великата група в Англия

Led Zeppelin e обявена за най-великата група на Англия, а парчето "Stairway To Heaven" за най-любимо на британците за всички времена.
Ето и пълния списък,от който избираха жителите на острова:

1. Led Zeppelin - Stairway To Heaven

2. The Who - Won't Get Fooled Again

3. Queen - Bohemian Rhapsody

4. Led Zeppelin - Whole Lotta love

5. Deep Purple - Smoke On The Water

6. The Who - Baba O' Reilly

7. Led Zeppelin - Rock n ' Roll

8. Free - All Right Now

9. The Beatles - Revolution

10. The Rolling Stones - Gimme Shelter



Забележете, че в класацията има цели три парчета на Led Zeppelin.
Браво Англия!

Последователи