събота, 21 февруари 2015 г.

Задният двор




Първото, което се сещам , когато чуя думата детство е задния двор. Няма значение дали е нашия или някой съседски . Просто това е задния двор. Място, където се събирахме да играем на майки с деца. Там си менкахме стъклените топчета.  Правехме си палатки от картони. Зимата там строяхме снежни замъци и крепости.Често там привиквахме някой, за да го сбием. Там се криехме,когато извършвахме поредната беля. Мястото беше свещенно за децата от махалата. Там играехме на стражари и апаши. Вечер там си разказвахме страшни истории до късно. Докато някой не ни извикаше по име. Там обмисляхме кога и къде да направим поредната пакост. Я да претърсим някой таван или мазе. По това време таваните бяха общодостъпни. Спокойно можеше да се влезе във входа, който никой не заключваше. Тогава приятелите ми не бяха толкова много. Само  десетина. За разлика от сега, когато имам стотици. Но тях не мога да ги намеря в задния двор. Просто защото такъв няма. Сега моя заден двор е монитора на лабтопа. И в този екран са всичките ми познати и приятели. Скрили са се там и чакат някой да ги извика. Да им даде знак за някоя нова беля. Но това няма как да стане. Не мога да им свирна с уста. Няма да ме чуят. Мога да им пусна съобщение или да ги сръчкам. Но не мога да им свирна. Мога да им пусна някоя снимка или шегичка, която да харесат. Но не мога да им свирна. Мога да им разкажа за някоя стара беля. Но няма да видя, дали се усмихват или не. Сега мога да отворя Гугъл и да отида на някой остров с бял пясък и зелени води. Мога виртуално да се изкъпя и да лежа на плажа. Но не мога да извикам приятелите си от задния  двор, защото тях ги няма. Няма го и двора. Мястото е запустяло. Буренясало. А най-вероятно и двора е заключен и е ограден. Никой няма да може да влезе. Нито крадец, нито дете. Децата вече отдавна са пораснали. Има деца на децата. Но те нямат нужда от заден двор. Те си имат екран. Той им е задният двор. Там играят. Там се запознават с нови приятелчета. Там си казват истини. Или лъжи. Там се влюбват. Там ревнуват. Там се обвързват. Там се хранят. Там учат. А задния двор? Ако попитат Гугъл , дали ще им отговори? Казват, че той знае всичко.

Последователи

Възникна грешка в тази притурка