вторник, 30 юни 2009 г.

Препечатано от в. "Дневник"

Следващият материал е от анализи на в. "Дневник".Публикувам го без промени и съкращения.


Станишев - №1 в наглостта

От Бойко Пенчев, "Литературен вестник"

Много шумотевица се вдигна покрай последните фриволни изказвания на Ахмед Доган. Всъщност Доган просто съчетава полезното с приятното - от една страна, си позволява разкоша да е откровен, а от друга, върши поне три неща - сплотява депесарските редици, инжектира гласове към псевдонационалистите и отклонява вниманието от стратегическия партньор. Няма за какво да му се сърдим. Истината, дори когато боли, е по-полезна от фалша.

Всъщност откровенията на Доган са като свеж полъх сред потопа от лъжи и лицемерия, бълвани от пропагандната машина на БСП. Чест прави на Сергей Станишев, че не е оставил мръсната работа на другите и е категорично №1 в безочието и манипулациите. Като истински лидер и социалист.

Да започнем с една от относително дребните лъжи. Преди два дни във Велико Търново лидерът на БСП загрижено споделя, че неговите опоненти избягвали публичните дебати. (По информация от в. "Монитор".) Той искал да се говори по същество за проблемите на държавата, а те се криели... Разбира се, всички помним, че още в края на март лидерите на "Синята коалиция" официално поканиха Станишев на дебат, но той високомерно отказа с думите, че не можел да обходи всички партии. "Синята коалиция" била нямала електорално присъствие, за да иска дебат с премиера, поясни след това Антон Кутев. Интересно тогава защо БСП непрекъснато излъчва предизборни клипове с брадви, в които заплашителен глас предупреждава, че "Иван Костов ще го направи отново", а хората получават на имейла си предупредителни писма, подписани от Станишев, в които натрапчиво се повтаря "Костов, Костов, Борисов и Костов, Костов, Иван Костов..."? Не е ли това доста голямо внимание към един политически субект с незначително електорално присъствие? Е, далеч по-лесно е да превърнеш опонента в зловещ персонаж от клип, отколкото да дебатираш очи в очи с него. Слагаш му брадва в ръцете и после на висок глас се възмущаваш, че бяга от дебат и сее конфронтация.

Грандиозната наглост обаче не е в откровените лъжи, а в централното послание на Станишев. А именно - заплахата, че Борисов и Костов готвят "тотална разпродажба на всичко, което е останало собственост на държавата". (Така казал Станишев на предизборна среща във Варна.) Впрочем то не е и вярно, но не това е най-възмутителното. Станишев прибягва към клеймящи "капитализъма" клишета, за да представи БСП като защитник на "бедните". Това е реторика за сплотяване на червените редици, позната от началото на 90-те. Тогава червените стратези заклеймяваха "конфронтацията", за да има време за конверсия на политическата власт на комунистите в икономическа. Само че вече сме 2009 г. Приватизацията, такава или онакава, беше проведена от правителството на ОДС и, слава Богу, защото иначе щяхме още да сме някъде между Беларус и Монголия. Приватизацията е история. Нечестното, облагодетелстващо кръг от избраници преразпределяне на публичен ресурс в наши дни става не чрез приватизация, а чрез корупция в усвояването на еврофондове и бюджетни средства, чрез нагласени търгове и скандални "заменки". Крадат се не предприятия, а парични потоци. Така става ограбването днес и другарите от БСП и ДПС много добре го знаят, защото имаха възможност да го практикуват 4, да не кажем 8 години. Което се вижда и от Брюксел, и от Ройтерс, че даже и от лековерния български избирател. И за да замъгли тази картина, пропагандният отдел на БСП извади от килера плашилото на приватизацията.

Всъщност не е трудно да се види, че цялата предизборна кампания на БСП е построена върху мита "Костов". "Костов" е универсалното обяснение за всички неблагополучия, които ни правят най-бедната и корумпирана държава в Европа. Само че експлоатирайки мита "Костов", БСП внушават негативни нагласи не само към Костов, ДСБ и "Синята коалиция", но и към фундаментални ценности на пазарната икономика, за които уж имаше обществен консенсус. Социалистите например са отговорни за нереформираното здравеопазване с вихреща се фармацевтична мафия, но сега плашат, че Иван Костов щял да приватизира болниците. С подобни похвати се култивират атавистични колективни страхове, ирационални носталгии, които в краткосрочен план могат да носят гласове, но в по-далечно бъдеще не се знае накъде ще избият. С безогледната си негативна кампания БСП сее недоверие към пазарната икономика, а сателитите й "Атака" и РЗС - към демократичните норми и процедури. Едните гъделичкат стаените желания за държавен социализъм, другите - за камионетки и "бързи процедури". Това е опасният реваншизъм - съблазняването на избирателя с въображаеми "благини" от тоталитарното минало. А ако Станишев се чуди защо го освиркват, да отвори речника на буквата "С". Но не на "социализъм". Да отвори на думата "справедливост".



Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Кл. Охридски"

Линк към оригиналната статия.

понеделник, 29 юни 2009 г.

Щтрихи от един следобяд

Почти шест часа е.Около храм-паметника "Св.Александър Невски" се събират хора за митинга на СДС.Удивена съм от броя им.Очудващо голям. Това ме радва, разбира се.Напомня ми за подобни митинги на сините, когато площадите едвам побираха множеството.Сега пак сам радостна.Настроението на площада се предава и на мен. Има много млади хора. И възрастни.Носят знамена и скандират лозунги, които малко бяхме позабравили.Радва ме и това, че хъса и настроението на хората са се върнали.Това е признак за промяна.В пространството около НДК, обаче цари едно друго настроение. Безгрижие и веселие е обхванало хората, наобиколили брейк-танцъорите.Отвреме на време присветват светкавиците на фотоапаратите.Стъмва се.Градът бавно напуска делничното си настроение и се готви за почивка.Постепенно,като малки светулки започват да проблясват първите нощни светлини.Брейкърите продължават да танцуват в полумрака.Отвисоко градът прилича на лунапарк.Тук там се вижда осветена реклама на някоя по-висока сграда.Улиците се опразват. Светят само витрините на магазините.В далечината гордо се откроява храм-паметника "Св.Александър Невски" огрян от светлината на прожекторите.Изпъкналият му силует се откроява на фона на тъмнината.И ни пожелава лека нощ.
















четвъртък, 25 юни 2009 г.

Смешното и грозното около нас

Няколко забавни и не дотам забавни кадри от заобикалящото ни.Дали всички го забелязват?


Ресторант от веригата "Ало,ало"




Колчетата не са проблем за някои.




Да знаеш да чакаш....







Всичко за продан





Удобството преди всичко.

сряда, 24 юни 2009 г.

451˚ по Фаренхайт

По някои улици и натоварени кръстовища на София, а вероятно и на други градове в страната, може да видите продавачи на стари книги. Цените варират от 1 до 3,4 лева в зависимост от автора, заглавието и от това колко е запазена книгата. Изданията са предимно преди 1989г. А и малко след това, когато имаше криза за печатарска хартия. Винаги съм се чудила какви хора продават книгите си и какво трябва де е това нещо, което може да те накара да продадеш библиотеката си събирана с години? Навярно си спомняте колко трудно човек можеше да се снабди с търсена книга преди 1989г.? По времето на социализма имаше опашки за всякакви дефицитни стоки -от бебешката Хумана до бананите. Книгите също така бяха дефицитни и доста от най-търсените заглавия се предлагаха под щанда.За да се снабди човек с хубава книга трябваше да има познат книжар или човек, който да работи в печатницата. И все пак доста хора успяха да направят хубави колекции . И сега на някои им се налага да продадат част или цялата си библиотека. И то за цена на книга от 1-2лв. Не е тайна ,че предимно пенсионери се възползват от предложението на търговците да продадат книгите си на тези смешни цени. Вярно е, че времената са трудни и някои хора трудно преживяват с пенсиите си и се надяват така да си помогнат поне малко.Веднъж попитах един такъв търговец от какви хора предимно купува книгите и после ги препродава и какво кара хората да се лишат от събирана толкова години колекция. Отговори ми, че доста от тях са възрастни и трудно преживяват.За един възрастен човек 2лв. на ден са много пари. Той трябва да избира да се нахрани или да гладува.А една жена казала, че никой от внуците не чете и затова решила да се раздели с доста книги.Жалко е да се чуе такава констатация, но това е истината. Вече не е проблем да се снабдите с добра книга. Цените не са от най-ниските и може да се замислите дали да си я купите или да отидете с тези пари да пиете по-няколко бири с приятел.
Трудно е да повярва човек,че сега в началото на 21 век хората не събират книги, а си говорят за това какъв компютър са си купили и колко гигабайта е твърдия му диск.Трудно е да се повярва и на факта, че библиотеката за някои е само красиво украшение на стената останало от родители или от баба и дядо..По важно е да се намери място за компютъра ,за да има къде да играе детето. А в Интернет има всичко, което му е нужно като информация. Защо ще трябва да чете, като с едно натискане на клавиша ,това което търси е вече на екрана пред него?. И не заема място по лавици и разни шкафове.В Интернет може да посетите всяка една библиотека по света. И то без да напускате дома си.
Разсъждавайки по темата се сетих за книгата на Рей Бредбъри- 451˚ по Фаренхайт. В нея главния герой беше пожарникар и задачата му беше да изгаря всички книги, които някой беше скрил.Книгите носят информация и знания и властите забраняваха притежанието им. Чудя се доколко тази научнофантастична книга би могла да се превърне в действителност? И дали някой хора сега продавайки доброволно книгите се не се превръщат в герои от романа на Бредбъри?
Надявам се ,че не.

понеделник, 8 юни 2009 г.

Защо гласувам

Денят е неделя.Съвсем обикновенна неделя.Но изборна. Гласуваме за парламент на Европа. Същата тая Европа, към която толкова много се стремяхме. Вървях към изборната секция с дъщеря ми. И гледах излизащите и влизащите от там хора. Повечето бяха все възрастни. Такива като дъщеря ми се брояха на пръсти.И това ме натъжи. Защото си мисля, че именно младите хора трябваше да са тези, които трябва да гласуват. А не да си седят в къщи и да цъкат пред монитора.Защото с цъкане и кликване нищо не става. Трябва да се отиде до урната и да се пусне едно листче.И така да се изгонат тези, които през последните години ни лъжат и заблуждават, че са направили всичко добро в тая държава. А лошото идвало от предишните управления.И от такива които се учат сега да управляват. Аман!Така ще е докато не разберем, че държим съдбата си в нашите ръце. Нещата няма да се променят, ако допускаме цитанското и турско население да отиват под строй,а образованите хора да си седят в къщи и да не отиват до урните. Нямало смисъл.
За мене обаче има смисъл,защото-
-имам право на глас
-не искам после да ме е яд
И най- важното- да дам пример на детето си
Нима тези причини не са достатъчни?

Последователи

Възникна грешка в тази притурка