По някои улици и натоварени кръстовища на София, а вероятно и на други градове в страната, може да видите продавачи на стари книги. Цените варират от 1 до 3,4 лева в зависимост от автора, заглавието и от това колко е запазена книгата. Изданията са предимно преди 1989г. А и малко след това, когато имаше криза за печатарска хартия. Винаги съм се чудила какви хора продават книгите си и какво трябва де е това нещо, което може да те накара да продадеш библиотеката си събирана с години? Навярно си спомняте колко трудно човек можеше да се снабди с търсена книга преди 1989г.? По времето на социализма имаше опашки за всякакви дефицитни стоки -от бебешката Хумана до бананите. Книгите също така бяха дефицитни и доста от най-търсените заглавия се предлагаха под щанда.За да се снабди човек с хубава книга трябваше да има познат книжар или човек, който да работи в печатницата. И все пак доста хора успяха да направят хубави колекции . И сега на някои им се налага да продадат част или цялата си библиотека. И то за цена на книга от 1-2лв. Не е тайна ,че предимно пенсионери се възползват от предложението на търговците да продадат книгите си на тези смешни цени. Вярно е, че времената са трудни и някои хора трудно преживяват с пенсиите си и се надяват така да си помогнат поне малко.Веднъж попитах един такъв търговец от какви хора предимно купува книгите и после ги препродава и какво кара хората да се лишат от събирана толкова години колекция. Отговори ми, че доста от тях са възрастни и трудно преживяват.За един възрастен човек 2лв. на ден са много пари. Той трябва да избира да се нахрани или да гладува.А една жена казала, че никой от внуците не чете и затова решила да се раздели с доста книги.Жалко е да се чуе такава констатация, но това е истината. Вече не е проблем да се снабдите с добра книга. Цените не са от най-ниските и може да се замислите дали да си я купите или да отидете с тези пари да пиете по-няколко бири с приятел.
Трудно е да повярва човек,че сега в началото на 21 век хората не събират книги, а си говорят за това какъв компютър са си купили и колко гигабайта е твърдия му диск.Трудно е да се повярва и на факта, че библиотеката за някои е само красиво украшение на стената останало от родители или от баба и дядо..По важно е да се намери място за компютъра ,за да има къде да играе детето. А в Интернет има всичко, което му е нужно като информация. Защо ще трябва да чете, като с едно натискане на клавиша ,това което търси е вече на екрана пред него?. И не заема място по лавици и разни шкафове.В Интернет може да посетите всяка една библиотека по света. И то без да напускате дома си.
Разсъждавайки по темата се сетих за книгата на Рей Бредбъри- 451˚ по Фаренхайт. В нея главния герой беше пожарникар и задачата му беше да изгаря всички книги, които някой беше скрил.Книгите носят информация и знания и властите забраняваха притежанието им. Чудя се доколко тази научнофантастична книга би могла да се превърне в действителност? И дали някой хора сега продавайки доброволно книгите се не се превръщат в герои от романа на Бредбъри?
Надявам се ,че не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар