сряда, 23 декември 2009 г.

Празници

Зема е. Криза е. Но по време на празници хората се отпускат. Не всички, разбира се. Защото за да се отпусне човек трябват пари.Струва ми се обаче, че настроението на хората сега не е особено празнично.Пазаруват се предимно хранителни продукти.За подаръци - ако остане нещо.Все пак за да се чувстваме добре на празника ни трябва нещо съвсем просто - обич. Способни ли са повечето хора на това? Да се замислим дали да поднесем на любимите си хора една пържола или да им дадем всичката любов, на която сме способни.Или може би и двете?

Зима е.Криза е. А можем да направим нещата да изглеждат по-добри. Поне да се опитаме.
Весели празници!

вторник, 8 декември 2009 г.

Представи си

На 8.12.1980г. си отива от света Джон Ленън. Маниак посяга на живота на една легенда.
В песните си Ленън обичаше да мечтае за един по-добър свят.


Да си спомним за него.

сряда, 2 декември 2009 г.

Кажи му аго, да му стане драго

Доживяхме и това. Стихове във възхвала на Б.Б.Бравос! Благодарната поетеса Венета Бакалова написа това-

„О, достолепни Генерале, поведи ни!

Ний вярваме във твоя свят обет!

От враговете – Де Пе Се (ДПС), пази ни!

Проправяй бъдния ни път напред,

За да застане нашата България

Във Европейския съюз със чест,

Да заблести като небесна лъчезария

Да я приветстват всички! Светла вест!

Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!"

Имаше песен. Сега и стихове.Какво ли предстои? Може би мюзикъл?
А генералът мълчи и се радва на хвалебствията. Явно е приятно да те гъделичкат?

събота, 7 ноември 2009 г.

Наистина ли стигат 45 години?



Когато дойде 10-ти ноември 1989г. бях на 32г. Тогава се роди и дъщеря ми. Сега тя е на 20г. Нейното детство мина в тия бурни години. Моята младост също. Тя не помни нищо, но аз помня. Много добре. Сега се чудя (понеже ме пита) какво да и кажа за тия години? Чудя се, не защото не искам да и кажа, а защото не знам какво да и кажа. Понеже много неща сега ми се изясниха и от разстоянието на годините видях всичко по друг начин. Ще и кажа за еуфорията от промяната след 45г. комунизъм. За митингите и концертите на СДС. За надеждите. И за илъганите надежди и за голямия банков обир на държавата. За опашките по магазините и за дефицита, който не беше само от продукти от първа необходимост, но и дефицит на честност, на отговарност пред собствения народ. За забогатяването на едни и обедняването на други. За лъжите на една партия и премятането на едни куфарчета. Ако ме попита обаче за това дали съжалявам за нещо, ще кажа не. Не се чувствам излъгана.По скоро се чувствам участик в един филм.Обаче в него ми се отреди ролята на статист.Статиста е важен, понеже без него филма не става. И сега бих постъпила по същия начин.Бих участвала в същия филм. Но сигрно ще искам друга роля.По-главна. Защото идеята в която вярвах е същата.Само хората, на които вярвах вече не са. И ако съм огорчена от нещо, то това са тези, които ловяха риба в мътна вода и се облагодетелстваха и забогатяха за наша сметка. Хората могат да те излъжат. Независимо от коя партия са. И пак бих ходила на митинги и бих викала "БКП е мафия" и "Кой не скача е червен", защото вярвам в това. Вярвам на това, което видях през тези 20г. Вярвам в голямия митинг през 1990г. на СДС на Орлов мост. И в това, което се случи през 1997г. пред Народното събрание. Бях свидетел на барикадата му и страха в очите на социалистите вътре, които пееха възрожденски песни и с това се мъчеха да си дадат кураж. А ги беше страх. Страх ги беше от хората. От тия хора, за чиито гласове се бореха по време на избори. И от тия близо един милион души, които изгониха в чужбина. Защото им трябваха и тяхните гласове. И техните пари.
Много от вас сигурно се питат защо бе нужно всичко това? И защо трябваше да минат толкова години, за да проумеем някои очевидни неща. Слепи ли сме били? Не, не сме. Просто ни е трябвало повече време. За да отрезнеем след еуфорията и да свалим очилата. Ония с 3-те диобтъра късогледство. Защото искахме всичко да мине мирно, без екцесии. Тиха революция, така да се каже.Но такава няма.
Има само псевдо революция.


вторник, 3 ноември 2009 г.

Ужилването

Свидетели сме на поредната измама, която социалистите си спретнаха на последния конгрес на партията.Измама в гласуването определи новия партиен съвет. Всички хора на Станишевич бяха избрани с голямо мнозинство. Измамата обаче станала явна и подразнила много от конгресмените. Раздавали се едни листчета, на които пишело кой да бъде избран и кой не. Позор. Срам. Ама не. Тия дето са се възмутили от цялото това ужилване явно са от по-младите членове на партията столетница.Или са забравили за играта "Тука има, тука нема". Иначе не мога да си обясня защо се възмущават. Може би защото сега на някои дават листчета, а преди са давали едни куфарчета с едни пари. Така де. Къде е правдата тука? Такива приоми и хватки са характерни и често срещани в историята на Благоевата партия. Например в предното народно събрание Танчето Дончева жестикулираше с едни флумастри като началник гара. Червено, зелено,червено, зелено. И законът е приет. С голям шлем. Сега пък им давали едни листчета. Голяма работа. Много докачливи станаха от тая партия. А това нямаше да стане ако едни комплотаджии и отцепници не искаха да свалят Станишевич от поста му на лидер. Явно част от четиридесетте разбойника искаха да отлюспят Али Баба. И да отворят сами пещерата. То не че е останало нещо вътре, ама знае ли човек. Проверката е висша форма на доверие. Даже и към бивши другари комунисти. Бивши ли казах? Грешка на езика. Няма бивши комунисти, както няма и бивш негър. Време е обаче за смяна на местата.
Долу Али Баба и четиридесте разбойника.
Да живее бандата на Оушън 5.
Статистите пазете тишина.
Камера.
Работи.
Клапа.
Екшън.

петък, 30 октомври 2009 г.

Прочетено от пресата

"До 1-ви ноември- всички съседи в домова книга"


Готвят се глоби за тия дето не са направили събрание в блока където живеят. Ето от къде ще дойдат пари в общините. Глоби и глоби. Това иска българинът.Той от добро не разбира. Само глобата е го оправи. Интересното в случая обаче е друго. В домовата книга трябва да бъдат вписани всички живущи с трите си имена. Всички, дори и домашните любимци. Кучета, котки, змии, гущери, тарантули, игуани и др. подобни твари. Даже ако имате мишка и тя трябва да бъде вписана. С трите си имена по паспорт. Без ЕГН-то. Не е законно да го искат. Само не разбрах дали хлебарките се смятат за домашни любимци, защото те, както е известно, са много домашни, но не са любимци. Както и да е.
От домовите събрания отиваме в селото на Доган. Там с парите отпуснати за канализация са се уредили само 10 къщи. Останалите да живеят в л... пардон, във фекали. Сами се сетете кои са тия къщи. Дали имат нещо общо с родата на Сокола? По скоро НЕ!
Направи ми впечатление и една анкета от днешния брой на Стандарт.



Видя ми се много безсмислена. Първо- не може да зяпочнете бизнес, защото такъв в България няма.
Второ- ще емигрирам.
Къде по дяволите ще емигрирате? Та те емигрантите се връщат по родните места.
Трето- ще сложа парите в банка. И после банката да фалира. Не става.
И за да ви спестя по-нататъшното четене ще кажа, че Ники Кънчев никога няма да ви даде тези пари.Досега на никого не ги е дал. Няма да ги даде и на вас.
А вие си пускайте SMS-и. Просто си пускайте. Така за удоволствие.
Отдавна имам чувството, че пускането на SMS-и е станало национален спорт. За всичко се пускат. Даже няма да се учудя ако гледате "По света и у нас" и от там ви кажат, че ще продължат да ви съобщават новините, само ако пуснете SMS на номер едикой си.
Цената е 2.40 с ДДС.

сряда, 28 октомври 2009 г.

Николай Бареков се е самозабравил




Това ще прочетете първо като отворите блога на Ники Бареков. Явно той много се е вживял в ролята си на медиен гуру.Е, все пак се има за нещо човека. Но не е само това. В блогът Бареков не пише от свое име, а от името на БЛОГА. От негово име говори и взима интервютата. Ето, убедете се сами-

Цитат:
"Провокиран от последните политически скандали, блогът потърси и успя да се свърже с Алексей Петров, който тези дни отново е в центъра на вниманието."

И още:
"Ето какво още каза Гамизов пред блога:

Г-н Гамизов, из кои софийски улици се е разхождал докладът на ДАНС, както каза Кокинов?"

Блогът каза, блога запита. Ей, голяма работа е тоя блог.
А къде е човекът? Няма го.
Какво тук значи някаква си личност?
Само за тая "Барекада" не ми стана ясно нещо?!
Бареков за амбразура ли се мисли, или за моряка Матросов?
Ex,Бареков не си човек ти, а си желязо.

събота, 17 октомври 2009 г.

Пак ще се срещнем след..........години

video


Приятни срещи със съученици след почти 35г. Не е за вярване, но е факт. Оказа се, че да се съберем след толкова години не е мисия невъзможна.Е, не можахме да се съберем всички. Но явно тези, които идват на тези крайно приятни питейно-хранителни мероприятия са достатъчни. Спомени, смях и много приятни моменти ме зареждат положително за дълго време след това.
35г. не са малко време. Затова бях учудена, че имаме още какво да си кажем и ни е приятно да бъдем отново заедно.
Надявам се, че това важи и за останалите ми приятели?!
И че освен вчера ще има и утре.




понеделник, 12 октомври 2009 г.

Джипито- денонощен телефон на доверието

"От 100 до 500 лева глоба ще отнася занапред джипи, което не си вдига телефона, независимо дали е в работно, или в извънработно време. Санкцията ще важи дори ако пациентът го потърси нощем или в почивните дни, а той не пожелае да разговаря с него. Това предвижда проект за изменение в Закона за здравното осигуряване."

Е, това е новина вече. Джипито няма да има оправдание, че е нощ или че е в отпуск. Звъннете ли му ще трябва да ви отговори. Иначе глоба. Можете да си говорите вече с доктора колкото и за каквото искате. Няма ограничение в темите. Можете дори да обсъждате поредната загуба на националния ни отбор по футбол. Или пък да се оплачете от тъщата. Той (тя) е длъжен да ви изслуша. И накрая на разговора може да му споменете, че ви боли кръста. Ама съвсем накрая. За да не развалите хубавата раздумка. И всичко това може да става денонощно. Или в промеждутъка между написването на болничния или рецептата. Въобще на доктора да не му остане викакво време за кафе или за празни приказки.

петък, 2 октомври 2009 г.

История(та) на Македония




Македония е страната на изгряващото слънце. То е жълто, а не както японците го изобразяват в знамето си (като жалко препържено яйце)

Македония е Велика Независима Република, която НЕ се намира на Земята, а Земята се намира в нея.

Столицата е Скопие (5 милиарда жители), като по-големи градове са Срезачка (1 милиард) Сбрадва (500 милиона) и Стрион (250 милиона).

В територията й влизат всички страни от Балкана, които са нейни васали.

Европейският Съюз и NATO са кандидати да се присъединят в Македония.

Зараждане

Създадена милиарди години преди Иисус Христос да се роди, Македония е преминала през абсолютно всички войни на Земята, като Световна Сила.

Тя е родила великия македонски воин Александър Македонски и го е изпратила на лека, скучна, изследователска мисия към Близкия Изток. С двамата си помощници, с абсолютно насмешие, сразил и унижил с голи ръце всички владетели в Арабия и техните милионни армии. След цяла седмица в завоевания, милиони избити и хиляди пропътувани километри, Александър се завърнал в родината си, където се самоотровил, понеже славата не му понасяла.


Ранно средновековие

Когато Хан Аспарух стъпил на македонска почва и се възхитил от силата на тамошните воини, веднага си извадил македонски паспорт. От благодарност, владетелят на Македония му иззел всичките територии, чак до река Волга, но в замяна му подарил цяло село от каменни руини, което преди представлявало многокръчмено селище, предназначено с цел напиване и оплискване с алкохол и повръщано. Затова го нарекли Плиска.

Когато Византия изтропала с крака на балканска почва, македонците пропъдили с насмешка пратениците, които помолили за капитулация. За Велика Македония било унижение да прати елитните си войски на двубой със смешници. Имали по-големи проблеми, като това дали лозята им ще хванат мана. Било дадено разрешение на Хан Крум, като смешна нисша сила, да атакува византийците с македонски оръжия. Естествено, изходът от битката бил 1:0 за македонците. За съжаление, лозята хванали мана и владетелят на Македония наложил на Хан Крум да вкара в сила наказателни мерки на всички, които притежават лозя и пият вино. Ако притежател на такива залежи не изпраща реколтата си в Македония, следвало да го удавят във вино от лозя с мана.

Отоманците

В по-късен етап Османската Империя насъбрала милиардна войска, която преминавала през Босфора цяла година, с една единствена цел - да... си издадат македонски паспорти. За да им се отплати, македонският владетел им иззел всички територии, но им позволил да се заселят безплатно в петзвездни общежития, в срок до 500 години, и да наложат наказателни мерки на жалкото племе българи, които се имали за велики, и се опитали да се отцепят от Велика Македония.

Балканската война

Всички живеели в мир и разбирателство до Балканската война. Тя се разпалила, защото северните македонци твърдели, че готвят по-ароматен боб от южните. Последвали две люти войни 1912-1913, които завършили с победа за северняците. Край на войната сложил един изследовател, който забелязал, че на север слагат половин лъжица червен пипер повече. Това сринало морала на южняците и те се предали.


Световните войни

Нов виц се разнесъл из Велика Македония - Първа Световна Война. Като най-могъщата сила на Света, тя се отзовала моментално, мобилизирайки само едно предградие цигани, които те сметнали за нисши смешници, изпращайки ги на фронта. Победата била сигурна и бърза. С помощта на 3 каски и 1 граната, те победили немската армия на "тука има, тука нема".

Втората Световна война дошла 20 години по-късно. Адолф Хитлер завзел 5% от Европа. Оставала му Македония. Той отишъл лично с милиардната си войска и паднал на колене пред великия македонски владетел, молейки го да приеме териториите и войниците му, само и само да не унищожи неговата империя. За да му се отплати за щедростта, владетелят на Македония му иззел всички територии и го изгорил жив в бункера му.

Низшите македонски отцепници

През 1991 трети конфликт разцепил балканските почви. Васалства Словения и Хърватия решили, че техният диалект коренно се различава от останалите балкански диалекти. Например, в Хърватия произнасят "патриот" като "патриот", което коренно се различава от сръбския диалект и ръкопис - "патриот" или от словенския - "патриот".

Цели 10 години се спорело и милиони били убити, когато Македония най-накрая се справила с по-важния проблем (да установят дали магаретата ядат боб) и решила да сложи край на конфликта с думите "Вие сте в границата на Велика Македония, следователно македонският език доминира над вашите смешни селски диалекти. Нима забравихте откъде произлизате и кой ви ограмоти? Засрамете се и склонете глава пред Велика Македония!!!"


Модерна история

През 2003 година македонският съвет избира нисшата сила Америка, която да изпрати разузнавач в Близкия Изток, който да провери дали македонската територия и традиции там са се променили от толкова хиляди години.

Още на входа на васалство Ирак, разузнавачът е убит. Иракските граждани се оплакват, че не могат да се почувстват като македонци заради мургавата си кожа, и заплашват да обявят независимост, ако Македония не им изпраща крем за избелване на кожата. Отговорът е милионна войска от нисшата сила Америка, която има за цел да източи всичкия нефт на арабските македонци. Но понеже армията й се състои от 95% негри и 5% негри от други страни, американската армия претърпява пълен провал, защото се разцепва на Bloods и Crips, като в гетата.

Дори с гетовската война налице и сигурната загуба на Америка, македонският араб Саддам Хюсеин се предава. За да му се отблагодари, владетелят на Македония нарежда да му избръснат брадата, да го нахранят със специалитети и да го приведат в приличен вид за... неговото обесване.

Военна мощ

В момента Македония притежава единственото оръжие за "масова унищожация" в света - Македонска Нiнжа с дефектен пистолет Люгер от Втората Световна, който е зареден със снаряд от оръдие на релси

Военната флота разполага един продънен сал от черешова дървесина, който патрулира по атлантическото езеро.

Военновъздушните сили хвърлят петцифрени суми за поддръжката на вестниково хвърчило, което изпълнява строго секретни мисии в тила на врага, благодарение на свойството си да не може да бъде засечено от радари.

Важни Дати

Създаване на Света - Създаване на Македония (Всъщност, македонците са създали Света)

320 пр.н.е - Александър Македонски избива 50 милионна арабска войска с голи ръце. Нови територии в Арабия, чак до Индия.

30 - Иисус Христос приема македонската вяра. За благодарност македонският владетел го разпъва на кръста.

681 - Получаване на 20-милионна войска и нови територии, простиращи се до река Волга

1000 - Разгром на Византия. Нови територии на юг.

1945 - Милиардна войска и нови територии на запад.

2003 - Много нефт.

2008 - Мир и спокойствие.

Състояние в момента

В наши дни Македония не е обременена с никакви тежки проблеми. Най-напрегнати в този период са социолозите.

Ето един наскоро наболял проблем: "Маниjак штипе за цицки и бега"

Според доверен източник, маниjакот все още е на свобода.


Препечатано от мрежата

четвъртък, 24 септември 2009 г.

"Пиянството на един народ"-драма. В главната роля домоуправителя на блока.




Вече не само на пътя ще проверяват за подпийнали. Според предложените промени в Закона за етажната собственост това ще става и в блока, в който живеете. Да, правилно сте прочели?! Няма грешка. Домоуправителите ще имат право да ви проверят при влизане, ако се усъмнят в трезвеността ви или забележат, че се поклащате леко. Тогава ни подават дрегера и ако покажете над допустимата норма не ви дават да си влезнете в къщи. И затова домоуправителите ще получават до две средномесечни заплати на заети в бюджетната сфера. Е, сега да видим ще има ли някой да се прибира пийнал? А за да сте сигурни, че няма да прекалите с напитките е добре като отивате на ресторант да си носите дрегер и да се самопроверите. И ако се окаже, че сте употребили повечко направо да се запътите към отрезвителното. И на сутринта свежи, свежи да се приберете в къщи. Ни лук яли, ни лук мирисали. И най-важното трезви. Напук на домоуправителя. Да види той, кон боб яде ли ?


Ха, наздраве!

четвъртък, 17 септември 2009 г.

17.09.- ден на София и софиянците


Много се спори и спекулира с темата за София и провинцията. Още от тоталитарно време тази омраза беше усилено подсилвана. Беше модно да се омъжиш или ожениш за софиянец,за да получиш софийско жителство. Това беше сакрална мечта за всеки провинциалист.Сега това не е нужно, но деленето продължава. Вярно е, че София се пренасели. Но не може да виним хората от провинцията, че идват в столицата да търсят препитание. Вярно е, че тук се намират най-много и добри учебни заведения. И затова е пълно със студенти и млади хора, дошли за по-добро образование. Наслояването на омраза между софиянците и провинцията не е само на тема пренаселване. Много често чувам обиди от рода- "Ей, селянин". Това все още се смята за обида. Селското е символ на ниско възпитание и лошо поведение.
Но мисля, че по-голямата обида e да си роден в София и да имаш просташко поведение и отношение към хората.
Защото не е важно какъв си и откъде си, а какъв манталитет и възпитание имаш.
Свидетел съм на много просташко поведение от така наречените кореняк софиянци. И обратно. Мястото където си роден не определя какъв си.
По-скоро трябва да изкореним ниската култура и простащината в самите нас независимо от месторождението си. Да не си изхвърляме боклука от балкона. Да не се блъскаме в транспорта и да не псуваме наляво и надясно.
И да изхвърляме на подходящо място фекалиите на домашните си любимци.
"Кучета и котки може, а прасета не може!"
Както казваше Дочо Булгуров от филма "Селянинът с колелото". И беше много прав.
Следващите кадри ги заснех двадесет минути след като написах тази публикация. На трамвайната спирка на Красно село в София.
Ето я селянията, от която трябва да се отървем.


сряда, 9 септември 2009 г.

09.09.2009





Няма де ви честитя тоя ден. Защото не го считам за празник. И като такъв не знам какво да честитя.Дали това, че една партия с помощта на чужда армия е дошла на власт? Или това, че вече 20 години не е на власт? Или поне така си мисли народът. Защото на всички е ясно, че 100-годишната партия управлява страната не 45г., а цели 60г.Даже спорът за това, дали да се махнат паметниците на съветската армия ми изглеждат безсмислени.Именно за това, защото с махането им няма да променим влиянието на съветския "брат". С окупацията на страната ни на 09.09.1944г. Съветския съюз превзе територията България. И даде власта в ръцете на комунистите. Превзе ни с аргумента на силата и оръжието. Сега, 60години по-късно същата тая съветска държава се мъчи да ни превземе с помощта на газа и енергийните ресурси. И сега има верни съюзници в България, които помагат това да се случи. С голями усилия и по силата на световните събития все пак успяхме да се освободим от силата на оръжието и принудата да ни управлява един порочен строй. Строяхме развитото социалистическо общество, но не успяхме да го построим. И слава богу.Но дали сега ще успеем да се освободим от енергийните окови на Русия? Времето ще покаже. И нашата готовност да търсим други алтернативи за газ.
Ето защо не мога да ви честитя тоя ден.
От тая дата единствено могат да са доволни решилите да сключат граждански брак именно днес. Те са тези, които намират в този ден единствено уникалното повторение на числата. И искат това да им донесе щастие.
Дай боже!

понеделник, 7 септември 2009 г.

Не боговете, а божите служители са полудяли

Искам да се извиня на всички вас, които сте прочели публикацията ми "Боговете сигурно са полудяли".Днес с изказването на отец Николай се убедих, че не бог,а отеца е загубил ума си. Казал божият човек, че смъртта на нашите сънародници на Охридското езеро е следствие на това, че хората не са се отказали да посетят концерта на Мадона. И божията ръка се е стоварила върху им. Горките хора надали са били на концерта, а може и да не са чували за Мадона.И не Мадона, а някоя човешка небрежност е виновна за тази трагедия.Чудя се и се мая.За това ли да се тревожа или,че свинските пържоли ще стават все по-водни и невкусни поради глобалното затопляне.На животните им се отразява зле жегата.
Мисля си, обаче че на дядо Николай главата му не е понесла горещиите.Явно е така. Иначе не би изрекъл такава глупост.Дали хората ще му простят? Да, навярно ако могат да го разберат.
Дали господ ще му прости? Може би. Господ обича еднакво всичките си чада.
Блажени са верующите.
Междувременно хранете се добре, че свинското месо скоро няма да е толкова нкусно.Господ ще ни накаже пак за някой наш грях.
Бон апети и да ви е вкусно.

петък, 21 август 2009 г.

Боговете сигурно са полудели

И аз така си помислих след като чух, че българската православна църква призовава за бойкот на концерта на Мадона. Много разголена се появявала на коцертите и казала, че сексът бил нейната религия. Леле, ужас! Това било недопустимо за праведните християни. Анатема! Няма да се учудя ако решат и да я отлъчат.Не, че на нея ще и пука от това, ама така и се пада.Нашата църква явно забрави как по соцвреме когато дойдеше Коледа и Великден пускаха по телевизията най-добрите концерти и филми, та дано младите не отидат на църква.Ето тогава църквата мълчеше угоднически.А сега пак мълчи, явно невиждаща оскъдното облекло на чалгга певиците и че първо трябва да оправят своят морал и после този на Мадона.Със забрани обаче не става.Защото доста години ни забраняваха това и онова.Казваха ни как да се обличаме и каква музика да слушаме. И да бъдем като Павел Морозов.
Църквата поиска да вкара грешницата Мадона обратно в кошарата.И призова да се бойкотира концерта и.Забравили са обаче, че сега хората имат право на мнение и избор.И никой няма да застане на амбразурата.
Прости им господи.
Те не знаят какво правят.

вторник, 11 август 2009 г.

Венециански репортажи-4.Мостовете на Венеция



Звучи малко като заглавие на известен роман. Приликата обаче е само привидна. Мостовете на Венеция са толкова популярни както и каналите и площадите на този град-приказка. Когато човек се разхожда из града преминава по около 400 моста, които пресичат каналите. На всеки един от тях има струпани хора, които се наслаждават на гондолите, преминаващи отдолу. Често явление е да видите някой певец, развличащ возещите се. Песента му се носи над водата и от зяпачите се понасят гръмки ръкопляскания. Имах чувството, че се намирам на концерт, а мостовете са балконите на тази опера на открито. Гондолиерите стоят до някой мост и ви канят да се качите.Най-интересно ми се видя разминаването на гондолите по тесните канали. Няма никаква опасност някой да блъсне с друга лодка. Майсторствато на гондолиерите е голямо, независимо от това дали карат по Канале Гранде или по малките и тесни канали. Често за да се разминат се налага едната лодка да се доближи до сградата и оттам гондолиерът с ловко и леко подпиране да я отблъсне от стената.



Мостовете пресичат града като паяжина. Не видях два еднакви. Може да се случи да се въртите в кръг наоколо, но няма опасност да се загубите. Табелите Per San Marco u Per Rialto са навсякъде.Тези знакови места са ориентир за всички туристи.
Най-известните мостове са "Риалто" и "Мостът на въздишките".
И двата са страшно красиви и човек не може да спести възхищението си.Въпреки че,под "Риалто" има открити сергии и навалицата е доста голяма.При посещението ни "Мостът на въздишките" беше в ремонт, който се оказа,че е чак до 2010 год.Все пак и отвън можахме да се насладим на прекрасната архитектура.Пред него снимките на туристите не секват дори и вечер.





Казваме довиждане на Венеция, на каналите, на мостовете, на тълпите туристи и на безбройните Ristorante.
Защото ще се върнем пак.

четвъртък, 6 август 2009 г.

Венециански репортажи- 3.Площад Сан Марко

Добре дошли в най-голямата гостна на Европа.Така шеговито е определян най-големият площад във Венеция- Сан Марко.В сегашният си вид е оформен през 12-ти век по случай срещата на папа Александър III с император Барбадоса. На площада се намират най-важните административни сгради на Венеция- Дворецът на дожите,катедралата Сан Марко,камбанарията и сградите на новите и старите прокурации.Плащадът е пълен постоянно с туристи. Често на него се оформя и сцена, където се изнасят концерти.
За да влезе в катедралата човек трябва да почака на доста голяма опашка.Но чакането си струва. От върха на катедралата се открива прекрасна гледка.


Катедралата отвътре не е нищо особено и не може да се сравнява с пищността на нашите църкви.За да се качите на терасата ще трябва да изкачите доста стръмни стълби и като стигнете най-горе ще ви поискат 4 Евро.Хитро, нали?!Но така е в цяла Венеция. Плаща се навсякъде и за всичко.Все пак гледката, която се открива и защеметяваща.





В края на площада е т.нар."пиацета"-малък площад.Там се издигат две колони и на едната се намера символът на Венеция -крилатия лъв.Говори се, че венецианците избягват ва минават под колоните, заради многото обесени там.


На площадът се намират и две от най-известните кофенета във Венеция- "Флориан" и "Куадри" - любими на лорд Байрон и Стендал.Докато си пиете кафето ви свири и оркестър. Така че, да преглътнете по-лесно сумата от 5 Евро за едно кафе.С музика.Не знам защо, но тези оркестри много ми напомниха на Титаник.Може би защото и Венеция подобно на големия кораб потъва.Бавно, но неизбежно.И когато на площад Сан Марко не остане нито един гълъб, това ще значи само едно- прекрасната Венеция е под водата.Тъжно.






Управата на града е забранила да се хранят гълъбите на площада, заради многото вреди които нанасят на сградите.

понеделник, 20 юли 2009 г.

Венециански репортажи-2.Островите във венецианската лагуна

Единственият начин да избягате от летните горещини във Венеция е като отидете до някой от островите,разположени във венецианската лагуна.Хващате вапорето LN {Linea Nort}и се отправяте на път.За да стигнете до о-в Лидо ви трябват около 40 минути.Островът е известен с хубавия си плаж и китни хотелчета.Няма да видите високи и наблъскани един до друг бетонни постройки.На плажа липсват и чадъри. Вместо тях има малки кабинки с шезлонги.




Движението във лагуната е доста оживено.Освен вапорето може да видите и бързи моторни лодки.Просто това е единствания начин за местните и за туристите да се придвижат мужду островите.Едно вапорето, на два етажа може да побере до 750 пътника.


От Лидо се отправяме към о-в Мурано.Известен е с произведенията от стъкло.Там виждаме майсторите да леят фигурки и да оформят предмети пред група туристи-зяпачи.После последните се втурват към градчето, за да накупят сувенири.Приятно занимание за някои.За мен остава снимането. Обожавам припкането по такива места и намирането на незабележими за другите детайли, които да запечатам с камерата си.Тук не намирам затруднение в това.




Разполагаме с много малко време - около един час, което обаче ни стига да обиколим острова. Успяваме да хванем поредното вапорето, което ни отвежда в цветния свят на мечтите - о.Бурано.Предварително бях чела за острова, но картинката надмина очакванията ми.Все едно бях в някаква приказка и зад някой ъгъл щеше за се покаже магьосника с вълшебната пръчка. С тая вълиебна пръчка, с която беше нашарил тези къщи.




Има обаче няколко версии, за това че всяка къща е боядисана в различен цвят.Едната е, че в миналото рибарите от селището са искали да виждат отдалече своята къща когато се прибират от риболов.Друга е, че всяка фамилия от острова е искала да има отделен цвят на къщата, за да се отличава от другата.Не знам кое от тези неща е вярно, но на мен всичко ми изглеждаше като от приказка и през цялото време имах чувството, че така чаканият магьосник ще се покаже зад някой ъгъл. Е, така и не го видях.






Денят е към края си и хращаме поредното вапорето, за да се върнем във Венеция.Прекосяваме лагуната за пореден път.Морето е напълно спокойно и няма опасност да хванете морска болест.Пред погледа се разкрива чудна, нереална гледка на силуета на Венеция и залязващото слънце.Сякаш попадаш в чудния свят на мечтите си.Свят на прекрасен сън,от който не ти се иска да се събудиш.

петък, 17 юли 2009 г.

Венециански репортажи -1. Море, канали, гондоли и пица



Когато стъпих за първи път в слънчева Венеция никога не предполагах, че само след пет дни няма да искам да си тръгна.И щях да се влюбя за цял живот в този прекрасен град.


Първите впечатления заваляха още щом слязох от автобуса и се прекачих на вапоретото.Това водно рейсче е единствения начин да се стигне до града.А оттам вече е лесно- пеша и пресичайки над 400-те моста.Тълпите от туристи пъплят като мравки по тесните улички. И въпреки това никой не бърза и не бута другите.Във Венеция можете да чуете всякаква реч- китайска,руска, гръцка,индийска и английска.


Колоните от туристи кръстосват кривите улички и кокетните магазини.Ако огладнеете можете да се спрете пред закусвалните за бързо хранене или пред някое ресторантче, където ще ви предложат морски деликатеси, пица или паста.Менюто на ресторантите е предвидливо сложено отпред заедно с цените на ястията.


Атракциита на града няма съмнение са гондолите и гондолиерите.Облечени в традиционни панталони,моряшки фланелки и сламени шапки с панделки те управляват превозните си средства с голяма лекота и финес.Всички гондоли са пригодени за петима пътника и са обзаведени със столове за по-голямо удобство.Често може да чуете и изпълнение на италианска ария или народна песен носеща се от гондолата.Това е допълнителна атракция както за возещите се,така и за хората спрели се на някой от мостовете.Лакатушите по тесните улици и се опасявате да не се загубите.Няма такава възможност. По сградите се виждат предвидливо нанесени надписи PER RIALTO и PER SAN MARCO, моста Риалто и площад Сан Марко- две от големите атракции за туристите.Моста Риалто е разположен на Canale Grande и е най-големия от трите моста пресичащи канала.




Тълпите от туристи там не секват.Снимките също.От там се насочвате към площада Сан Марко.На него можете да видите изисканите кафенета, в които са отсядали Стендал, Флобер и Хемингуей.Разбира се цената на едно кафе там не е както в Мак Доналдс.За сметка на това обаче може да се насладите на изпълнението на някой от оркестрите пред кафенето.И то напълно безплатно.



На площада е разположена прочутата базилика Сан Марко.За да я посетите обаче трябва да се наредите на една доста дълга опашка. Чакането не е много и си заслужава, заради прекрасната гледка от терасата.Насочваме се по крайбрежната алея, за да видим прочутия мост на въздишките. За мое най-голямо съжаление той беше в ремонт и бе така опакован, че максимално да ме затрудни при снимането.От там се открива прекрасна гледка към най-широката част на канала. Гондолите са наредени една до друга в очакване на клиенти.Дори и през нощта.

понеделник, 6 юли 2009 г.

Как брадвата се стовари върху триглавата ламя

Пази се от гнева на търпеливите. Казал го е народът.Този гняв се отрази и на сегашните избори за парламент.Не може да се заиграваш със страха на хората и с техните надежди.Да размахваш някакви си там брадви и пенсионери.Воден от максимата,че една лъжа повтаряна многократно става истина, Дмитриевич за пореден път наговори куп неистини. Като това, че управлението им било много успешно, ама ние не сме го знаели още.Щели сме да го разберем, ама по-късно.Че новите управляващи няма да се справят.Тука може да има предвид заложените капани и клопки за новото правителство.Че гласуването за Борисов ще доведе Костов на власт.Ех, Серго, Серго! Да не искаш ГЕРБ да се коалира с твоята партия?!Както каза президента.По точно нареди.Още една недомислица.А колкото до управлението на държавата, то се видя че ти един трамвай не можеш да каращ, камо ли една държава да управляваш.И причината за това е,че дърпаш ръчката само на ляво.И въртиш само в кръг.От това кръгово движение на народа му се зави свят. Това го накара и да извади брадвата. Същата тая брадва, който беше подготвил за друг.И да я стовари по твоята и по главата на партията ти.Силата на удара изненада даже и самите гласоподаватели.И друг път да знаеш,че който гроб копае другиму, сам пада в него.
Пак народна поговорка.

неделя, 5 юли 2009 г.

Изборен туризъм в Дания

Това е заснето в Копенхаген на днешните избори. Рейс от Швеция е изсипал около 50 български турци за гласуването на парламентарните избори.Познайте за кого са гласували?

вторник, 30 юни 2009 г.

Препечатано от в. "Дневник"

Следващият материал е от анализи на в. "Дневник".Публикувам го без промени и съкращения.


Станишев - №1 в наглостта

От Бойко Пенчев, "Литературен вестник"

Много шумотевица се вдигна покрай последните фриволни изказвания на Ахмед Доган. Всъщност Доган просто съчетава полезното с приятното - от една страна, си позволява разкоша да е откровен, а от друга, върши поне три неща - сплотява депесарските редици, инжектира гласове към псевдонационалистите и отклонява вниманието от стратегическия партньор. Няма за какво да му се сърдим. Истината, дори когато боли, е по-полезна от фалша.

Всъщност откровенията на Доган са като свеж полъх сред потопа от лъжи и лицемерия, бълвани от пропагандната машина на БСП. Чест прави на Сергей Станишев, че не е оставил мръсната работа на другите и е категорично №1 в безочието и манипулациите. Като истински лидер и социалист.

Да започнем с една от относително дребните лъжи. Преди два дни във Велико Търново лидерът на БСП загрижено споделя, че неговите опоненти избягвали публичните дебати. (По информация от в. "Монитор".) Той искал да се говори по същество за проблемите на държавата, а те се криели... Разбира се, всички помним, че още в края на март лидерите на "Синята коалиция" официално поканиха Станишев на дебат, но той високомерно отказа с думите, че не можел да обходи всички партии. "Синята коалиция" била нямала електорално присъствие, за да иска дебат с премиера, поясни след това Антон Кутев. Интересно тогава защо БСП непрекъснато излъчва предизборни клипове с брадви, в които заплашителен глас предупреждава, че "Иван Костов ще го направи отново", а хората получават на имейла си предупредителни писма, подписани от Станишев, в които натрапчиво се повтаря "Костов, Костов, Борисов и Костов, Костов, Иван Костов..."? Не е ли това доста голямо внимание към един политически субект с незначително електорално присъствие? Е, далеч по-лесно е да превърнеш опонента в зловещ персонаж от клип, отколкото да дебатираш очи в очи с него. Слагаш му брадва в ръцете и после на висок глас се възмущаваш, че бяга от дебат и сее конфронтация.

Грандиозната наглост обаче не е в откровените лъжи, а в централното послание на Станишев. А именно - заплахата, че Борисов и Костов готвят "тотална разпродажба на всичко, което е останало собственост на държавата". (Така казал Станишев на предизборна среща във Варна.) Впрочем то не е и вярно, но не това е най-възмутителното. Станишев прибягва към клеймящи "капитализъма" клишета, за да представи БСП като защитник на "бедните". Това е реторика за сплотяване на червените редици, позната от началото на 90-те. Тогава червените стратези заклеймяваха "конфронтацията", за да има време за конверсия на политическата власт на комунистите в икономическа. Само че вече сме 2009 г. Приватизацията, такава или онакава, беше проведена от правителството на ОДС и, слава Богу, защото иначе щяхме още да сме някъде между Беларус и Монголия. Приватизацията е история. Нечестното, облагодетелстващо кръг от избраници преразпределяне на публичен ресурс в наши дни става не чрез приватизация, а чрез корупция в усвояването на еврофондове и бюджетни средства, чрез нагласени търгове и скандални "заменки". Крадат се не предприятия, а парични потоци. Така става ограбването днес и другарите от БСП и ДПС много добре го знаят, защото имаха възможност да го практикуват 4, да не кажем 8 години. Което се вижда и от Брюксел, и от Ройтерс, че даже и от лековерния български избирател. И за да замъгли тази картина, пропагандният отдел на БСП извади от килера плашилото на приватизацията.

Всъщност не е трудно да се види, че цялата предизборна кампания на БСП е построена върху мита "Костов". "Костов" е универсалното обяснение за всички неблагополучия, които ни правят най-бедната и корумпирана държава в Европа. Само че експлоатирайки мита "Костов", БСП внушават негативни нагласи не само към Костов, ДСБ и "Синята коалиция", но и към фундаментални ценности на пазарната икономика, за които уж имаше обществен консенсус. Социалистите например са отговорни за нереформираното здравеопазване с вихреща се фармацевтична мафия, но сега плашат, че Иван Костов щял да приватизира болниците. С подобни похвати се култивират атавистични колективни страхове, ирационални носталгии, които в краткосрочен план могат да носят гласове, но в по-далечно бъдеще не се знае накъде ще избият. С безогледната си негативна кампания БСП сее недоверие към пазарната икономика, а сателитите й "Атака" и РЗС - към демократичните норми и процедури. Едните гъделичкат стаените желания за държавен социализъм, другите - за камионетки и "бързи процедури". Това е опасният реваншизъм - съблазняването на избирателя с въображаеми "благини" от тоталитарното минало. А ако Станишев се чуди защо го освиркват, да отвори речника на буквата "С". Но не на "социализъм". Да отвори на думата "справедливост".



Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Кл. Охридски"

Линк към оригиналната статия.

понеделник, 29 юни 2009 г.

Щтрихи от един следобяд

Почти шест часа е.Около храм-паметника "Св.Александър Невски" се събират хора за митинга на СДС.Удивена съм от броя им.Очудващо голям. Това ме радва, разбира се.Напомня ми за подобни митинги на сините, когато площадите едвам побираха множеството.Сега пак сам радостна.Настроението на площада се предава и на мен. Има много млади хора. И възрастни.Носят знамена и скандират лозунги, които малко бяхме позабравили.Радва ме и това, че хъса и настроението на хората са се върнали.Това е признак за промяна.В пространството около НДК, обаче цари едно друго настроение. Безгрижие и веселие е обхванало хората, наобиколили брейк-танцъорите.Отвреме на време присветват светкавиците на фотоапаратите.Стъмва се.Градът бавно напуска делничното си настроение и се готви за почивка.Постепенно,като малки светулки започват да проблясват първите нощни светлини.Брейкърите продължават да танцуват в полумрака.Отвисоко градът прилича на лунапарк.Тук там се вижда осветена реклама на някоя по-висока сграда.Улиците се опразват. Светят само витрините на магазините.В далечината гордо се откроява храм-паметника "Св.Александър Невски" огрян от светлината на прожекторите.Изпъкналият му силует се откроява на фона на тъмнината.И ни пожелава лека нощ.
















Последователи

Възникна грешка в тази притурка