Звучи малко като заглавие на известен роман. Приликата обаче е само привидна. Мостовете на Венеция са толкова популярни както и каналите и площадите на този град-приказка. Когато човек се разхожда из града преминава по около 400 моста, които пресичат каналите. На всеки един от тях има струпани хора, които се наслаждават на гондолите, преминаващи отдолу. Често явление е да видите някой певец, развличащ возещите се. Песента му се носи над водата и от зяпачите се понасят гръмки ръкопляскания. Имах чувството, че се намирам на концерт, а мостовете са балконите на тази опера на открито. Гондолиерите стоят до някой мост и ви канят да се качите.Най-интересно ми се видя разминаването на гондолите по тесните канали. Няма никаква опасност някой да блъсне с друга лодка. Майсторствато на гондолиерите е голямо, независимо от това дали карат по Канале Гранде или по малките и тесни канали. Често за да се разминат се налага едната лодка да се доближи до сградата и оттам гондолиерът с ловко и леко подпиране да я отблъсне от стената.
Мостовете пресичат града като паяжина. Не видях два еднакви. Може да се случи да се въртите в кръг наоколо, но няма опасност да се загубите. Табелите Per San Marco u Per Rialto са навсякъде.Тези знакови места са ориентир за всички туристи.
Най-известните мостове са "Риалто" и "Мостът на въздишките".
И двата са страшно красиви и човек не може да спести възхищението си.Въпреки че,под "Риалто" има открити сергии и навалицата е доста голяма.При посещението ни "Мостът на въздишките" беше в ремонт, който се оказа,че е чак до 2010 год.Все пак и отвън можахме да се насладим на прекрасната архитектура.Пред него снимките на туристите не секват дори и вечер.
Казваме довиждане на Венеция, на каналите, на мостовете, на тълпите туристи и на безбройните Ristorante.
Защото ще се върнем пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар