сряда, 24 ноември 2010 г.

Днес

Днес наистина е един щастлив ден за мен. Още сутринта си пожелах нещо и малко след това то се сбъдна. Не си помислих и за един миг, че е съвпадение. Не и след като няколко часа след това една дъга ми се усмихна. Цветна, истинска. Мечтите се сбъдват. Сега остава и тото да пусна.

неделя, 21 ноември 2010 г.

Там, където Дядо Йоцо гледа

Има места където дъхът спира. Високи скали, виеща се река, тесни дървени мостчета, синьо небе и един прекрасен слънчев ден. Всичко това намерих в Искърското дефиле и Лакатник. Гарата е съхранила соцатмосфера и мириса на локомотивите, задвижвани с въглища. Гара за двама?Не. Мястото е доста посещавано през почивните дни. Туристи, алпинисти и групи от ученици. Селото и скалите над него са доста оживени в края на седмицата. И въпреки това Лакатник изглежда като замръзнал във времето. Стара, очукана гара. Само пристигащите и тръгващи влакове донасят полъх на живот. И хората. Донякъде.









сряда, 17 ноември 2010 г.

Маршрут за уикенда




Земенския манастир е едно чудесно място за посещение през почивните дни. Намира се на около 70км от София по пътя за Кюстендил. Разположен е близо до гр. Земен в Коньовската планина. Манастира не е действащ и е към НИМ. Сградите са реставрирани и скоро вероятно в тях ще може да се нощува. Църквата и стенописите в нея са от 11-14 век. Уредничката ще ви посрещне любезно и ще ви разкаже за историята и стенописите на манастира и църквата.


неделя, 14 ноември 2010 г.

Прeди да падне първия сняг



Есенни шарки в Южния парк на София. Пътеките- цветни шарени черги. Дарветата с листа като коледни играчки. Разноцветно, но и малко тъжно. Идва зима.




вторник, 9 ноември 2010 г.

Спомен от бъдещето



Завърших гимназия през 1975г. Тогава не си и помислях за неща като гласност и перестройка. И през ум не ми минаваше. Когато в бившия Съветски съюз умря Брежнев и лидерите на тази страна започнаха да се сменят доста често не можех да осмисля какво става и че това ще доведе до промени и у нас. Даже и когато по времето на Андропов започнаха да правят проверка на документите за самоличност на улицата и да сервират алкохол само след определено време. Не ми беше ясно какво е свобода на словото. Не знаех какво е да си свободен. Не знаех какво е да можеш да правиш каквото поискаш, без с това да накърняваш нечие право. Знаех единствено, че банани има през зимата. Знаех, че има "дефицитни стоки". Знаех, че за до си купиш нова и стойностна книга трябва да имаш връзки. Затова, когато по телевизията казаха, че са свалили Тодор Живков не можах да повярвам. Дъщеря ми се роди пет месеца преди 10-ти ноември 1989г. С нея заедно ходихме на митинги. Тя не можеше да скача и да вика, но аз го правех. И се радвах. Радвах се като дете. Като човек, който дълго време е бил под водата и най- сетне е поел глътка въздух. Поел е така дълбоко, че чак се задавя. Този въздух ми действаше като опиум. Много време мина оттогава. Детето ми порасна. Сега е самостоятелна и може сама да вика. За когото иска. Тя не си спомня за времето на режима на тока и за опашките за кисело мляко. Но аз помня. Помня всичко. И затова сега, когато някй започне да прави ревизия на това време и да казва, че всичко е било напразно, няма да се съглася с него. Вярно е, че доста се окраде. Но също така е вярно, че доста и се направи. Направи се, въпреки кражбите. Въпреки стремежа на някои да натрупа богатство за сметка на масите. Сега доста се омаловажават някои неща. Това е, защото хората имат склонност да забравят какво е било. Забравят за свободата, която са постигнали, защото никога дотогава не са я имали. Да бъдеш свободен не означава да бъдеш сит и нахранен. Духът иска иска различна храна. И явно несвободния човек не може да понесе изведнъж такова изобилие. Стомахът му не понася свободата и си иска бананите през зимата. Моето дете, обаче не помни това време. За щастие. За нея времето тече по друг начин. В нейното време. Сега тя трябва да пее -"Времето е наше, спете спокойно деца". И да мисли за своите деца.
Защото историята не се повтаря.
Освет ако не я четете отзад- напред.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Лятноносталгично


Мислите ме носят на юг
като полет на птица.
Задъхвам се от спомена за лятото и топлото море.
Не искам да порасна,
а пак да съм дете.
Уви, не е възможно.
Будилника на времето отмерва безотказно.
Дали възможно е да върнем времето.
Дали ще е напразно?

Последователи