събота, 28 януари 2012 г.

Амнезията като лек, а не като болестно състояние

"Амнезия (на гръцки Ἀμνησία) е състояние в което паметта е увредена. По-просто казано амнезията представлява загуба на памет. Причините за амнезия биват органични и функционални. Органичните причини включват удар, травма или зараза на мозъка, или използването на наркотици. Функционалните причини са психологически фактори като защитните сили на организма."
Това е написано в Уикипедия относно амнезията. Като го прочетох и ми светна пред очите. Направо ми засия. Сетих се за един дето не може да си спомни нищо, когато го извикаха пред съда и се правеше на треснат. Много е удобно това заболяване. Направо действа като противоударен щит. Обгръща те и не дава на противника да проникне в кухата му глава. Не знам само как се лекува такова състояние? Лечението зависи от болния. Може и да не пожелае да се излекува и да продължава да затъва в миналото си. Защото  има и един друг ефект. Болния не може да си представи бъдещето. Времето за него е спряло. А може би и за нас. Помня как  как някога беше  наше.Мислехме, че и благата и парите ще ни затрупат. Но затрупаха едни други хора. Така ние си останахме само с времето. 
Тик-так, тик-так...........
Ще си спомним ли някога.....нещо.....някой.....?
Може би, но не сега...

сряда, 25 януари 2012 г.

Ледено одеяло




Снежинките бавно се трупат навън
постилат ни бяла завивка  за сън.
В пухкавата  пяна  се къпе врабче ,
помислило снега за топла вана.
Не знам дали премръзнало е днес,
не знам дали  се е наяло,
но явно с кеф завива се със зимното си, ледено  одеяло.
И както ескимос  от северните ширини
се крие в бялото  иглу,
врабчето със снега покри замръзналото, мокро  тяло.

сряда, 11 януари 2012 г.

По(д)слушани думи



Топлото януарско слънце ме подмами. Това му е работата на зимното време- да мами. И да ни кара като мюрета да излизаме на светло и да се излагаме  на  измамната му  топлина, от която бузите стават червени и студени. По "Графа" оживлението беше пълно. От всякъде се носеше миризма на банички и пица на парче. Забързани и не толкова  бързащи  люде  дъфчеха и преглъщаха в движение.Хапка-крачка, хапка-крачка.... Получих обилно слюнкоотделяне  и влязох в Доната. Исках да се постопля и да  отдъхна на едно кафе. То кафетата станаха повече от едно. Причината за това се оказаха две дами на пределна възраст (около и може би над 80г.). И по-точно разговорът, който водеха. Едната бабка разпалено обясняваше на другата за това какво са намерили военните при разкопките до Царичина. Как се появявали редовете в тетрадката на екстрасенса  Логинова и за какво се отнасяло написаното. С вещината на експерт възрастната  дама  сравняваше написаното в Библията с предполагаемото "ни мъж, ни жена", което трябвало да намерят в края на тунела. Само че, тунелът така и не бе разкопан  напълно. Обясняваше подробно глави от църковната книга, в които Исай роди Аврам,  тоест и там се описва еднополово същество. Цитатите се сипеха върху главата ми един след друг и бях принудена да си взема още едно кафе. Мислех си, че ако не сменят темата може да получа предозиране с кофеин и да получа удар. Но, не! Темата бе заместена с врачки, гадателки, болни колена, артритни стави и илачи против хипертония и висок холестерол.. Ура! Бях спасена. Парамедицината взе връх над паранормалното. Приказките бяха консервирани и затворени, така както консервираха тунела при Царичина.
Бях доволна от подслушаното. Сега можех пак да се покажа на щипещото зимно слънце и да проветря  главата си. Бабетата останаха в кафето за още приказки. 
 La vita e bella!

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Януарско слънце

Януари е. Макар да е още доста рано, започвам  да мисля за пролетта. Подвежда ме надничащото през маранята слънце. Не е топло, но все пак усещам топлина в тялото си. Това ми е достатъчно, за да хвана апарата и да изляза навън. Светлината се оказа прекрасна- топла и цветна. Януарски снимки, но с пролетно настроение.





Последователи

Възникна грешка в тази притурка