вторник, 30 октомври 2007 г.

Как се печелят избори

При последните избори за кметове и общински съветници това се видя най-добре в София.Спечели бате Бойко и то без да си дава много зор и да харчи пари за плакати и телевизионни изявления. Защото агитацията в ногова палза я направиха неговите опоненти.Именно те агитираха да него като го плюеха и вадеха компромат след компромат.А човека просто си седеше и ги слушаше. И им гледаше сеира.Защото хората вече не вярват на думи - искат и дела. А Боюко Борисов направи за година и половина неща ,които другите не успяха да направят и за два мандата. И е много ясно, че той се цели не в кметското място, а далеч над него. В премиерското кресло. Даже мисля, че тези избори бяха излишни и трябваше направо да отидем на избори за ново правителство и премиер. Е, иде пролет. Ама трябва да почакаме да мине зимата. Тя ще бъде сурова, мразовита.Първо ще трябва да изядем туршиите и киселото зеле и после да мислим за смяна на водачите. Зимата на нашето недоволство може да прерасне в бунта на нашето задоволство.

петък, 21 септември 2007 г.

Юруш народе на стачките !

Който превари той ще натовари.Сега е момента. Пролетта на недоволството започна със заплаха за стачка на шофьорите. Само заплаха, и то много резултатна. След това дойде ред на учителите.Само че те замълчаха и с това помислиха, че ще стреснат власта. Грешка. Министъра им отговори, че и той може да замълчи. И така ще има да си мълчат цяла година. А сега им казва, че не знае откъде да вземе пари за да повиши заплатите им. Ами от там г-н министре ги вземете, откъдето взехте и за шофьорите. Нали тези учители учат и техните деца. Само че властта не я е страх от учителите. Страх я е от още стачки. От лавината на стачките. Защото много често става така, че когато двама се карат, печели трети. Да видим кой ще е това. А дотогава мълчете. Нали знаете, че мълчанието е злато?

Коритаров Live - с Мартин Заимов

На 20.09. 2007 г. в сутрешният блог по Нова телевизия водещия Георги Коритаров ни срещна с кандидата за кмет на София, Мартин Заимов. С присъщото му чувство на непокизъм Коритаров доста добре лавираше между лаконичните отговори на Заимов. Изтискваше го като лимон. И имаше защо. Като внук на известния в миналото генерал Владимир Заимов, кандидата на СДС се оплете като пиле в калчища. А Коритаров се беше подготвил много добре. На въпрос защо е казал, че дядо му никога не е бил съветски шпионин, Заимов отговори, че знае това от документите с които разmолага семейството му. А Коритаров тука извади две книги, издадени в бившия Съветски съюз, в които черно на бяло пише, че генерал Владимир Заимов е удостоен със званието Герой на Съветския Съюз. -"Значи,че се срамувате от дядо си?"- контира го Коритаров. В отговор на това Мартин Заимов каза- "На кого говорите? На мен ли?" " Човека може и да разбира от финанси(и това е спорно), но явно е ,че не може да се държи достойно пред медиите и не може да реагира на провокиращи въпроси. И иска да става кмет. Пази боже!

вторник, 18 септември 2007 г.

Заслужава си да се замислим




Посетих откритата изложба на фотографа Ян Артюс-Бертран при НДК. Поразителни снимки.Показващи неща, които човек може де види само от птичи поглед. Но именно гледната точка на автора те кара да осъзнаеш нещата свързани с природата, нейната уникалност и опазване.. Изключителни кадри и прекрасни места е заснел автора. А мястото на което са изложени е много добре подбрано. Това също така помага за по-доброто възприемане на изложбата. Сигурна съм, че след разглеждането на тази уникална изложба хората ще се отнасят към природата по друг начин.




понеделник, 10 септември 2007 г.

Матрьошките в българския политически театър

Кой кой е? Кой на кой човек е?Това са въпроси, които хората в България си задават вече близо 18 години. И като че ли отговор няма.И не може да има. Тъй като се оказва, че всеки е човек на някого. И ако днес някои от връзките не са съвсем ясни, то след време лъсват и всичко се изяснява. В началото на прехода тези връзки не бяха така ясно очертани. С течение на времето политическите кукли намериха съратници и се присламчиха в театъра на политиката.Оформиха се в клубове по интереси. В момента политическата верига е станала толкова голяма, че може да опаше цялата страна. Стана ясно, че социалистите (комунистите) са свързани с царистите и с ДПС.Стана ясно, че седесарите са свързани с комунистите (макар да не го признават). Ясно е ,че кмета на София е свързан и с царя и със седесарите и с комунистите. И това ще стане още по-ясно когато спечели изборите в София. А той ще ги спечели именно защото в това ще му помогнат слабите кандидатури и на комунистити, и на десните и на царистите. Умишлено слаби кандидатури. Само едно не е ясно- кой е свързан с народа? Защото докато политиците излизаха на българската сцена както матрьошките излизат една от друга, на народа се подхвърляше торба с лъжи. И хората бъркаха в тази торба с надежда да извадят нещо свясно. Но уви! Всичко което изваждаха бе още някоя политическа матрьошка. И то от онези малките. Не е ясно още кой се крие в матрьошката майка? Поживьом, увидем! Може би в някой друг живот?

петък, 3 август 2007 г.

Нормално качество ли е завистта?

Провокирана съм от една тема, която много време вече присъства в българското медийно пространство- завръщането на медиците от Либия. Добре се върнаха хората, и то живи . И добре ги посрещнахме. И добре им завидяхме. За нещо, което даже не са получили още. А може и да не получат? Предмета на завистта се оказаха едни апатраменти.Е, доказа българина,че е такъв какъвто е- завислив. А защо никой не им завидя за годините, които прекараха в странство? Защо никой не помисли, че на тяхно място може да е самият той и тогава щеше да оплюва държавата и да моли някой да му помогне? Защото е така. Вярно е , че в държавата ни има доста хора, на които трябва да се помогне. Но това не значи да завиждаме на тези, които прекараха в затвор доста години. И държавата трябва да им даде доста повече от едни пари и социални осигуровки. За да се реваншира поне частично за това, което им причини с бездействието си през тези години. Защото те са наши сънародници и не заслужават тази съдба. Горкият Левски, ако можеше да види това? Представете си, че беше дочакал Освобождението и за заслуги то бяха наградили с нещо?! И после някой да изтърси, че никой не го е карал да се бие за народа и да прави революция. И е заслужил съдбата си. А той е отишъл да се бори за свободата на тоя народ. Какъв народ,бе?

събота, 7 юли 2007 г.











Малко снимки от протеста за парк Странджа.Около 400 души бяха пазени от четири автобуса с полицаи. Но протеста премина тихо и кротко, без екцесии. За щастие!
В края на страницата можете да видите видео от протеста.

петък, 6 юли 2007 г.

От каво ме хвана срам

 Когато преди няколко дни моята дъщеря ми каза, че отива на
протест си казах- ''Господи и това доживях да видя.
Още не е наясно със
себе си, а тръгнала за протестира''.А и често да си призная
ме беше страх от някакви екцесии и от това в мелето да не и
се случи нещо лошо. Пред себе си се съмнявах
в успеха на едно такова начинание и си мислех, че едва ли ще
се съберат повече от 10-15 човека.На другият протест
на 4.07.2007 година реших да отида и аз с нея.И бях мното
изненедана от това, което видях.Изключителни млади и не толкова
млади хора се бяха събрали пред художествената галерия, донесли
своите самоделни плакати и скандираха
-Спасете Странджа.
Нещо, което цял народ трябва да скандира го правеха около 400
младежи и отсрамваха цялата нация.А отзад в градинката зад
бившия мавзолей майки спокойно разхождаха децата си и не се
интересуваха от това ,което ставаше пред тях. Сякаш живееха
в друга държава. Младежите бяха толкова оригинални в костюмите
и сценките, които разиграваха, че помислих че са студенти в
театралното училище и използват митинга за сцена. Учудващо е,
къде се бяха изпокрили родителите и по-възрастното поколение
и защо не бяха с децата си.Ето от това ме хвана срам.
След като видях това обаче се успокоих за своята дъщеря и
за това поколение.Мисля, че децата са по-добри от своите
родители.Варвам искрено в това.


Какво ни вълнува

Какво ни вълнува в това напрегнато време? Може би политиката?Може би отглеждането и възпитанието на децата ни? Може би времето, което с изненеда откриваме, че се променя? Или може би всичко това заедно? Ще си помислите и ще решите. Аз мисля,че всичко това е важно. Повече обаче ме вълнува цинизма с който тези въпроси се поставят.Вземете например концерта, който се организира на много от световните сцени - Live Earth. В това няма нищо лошо, само че да видим кой го организира? Под патронажа на бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор. И в това според мене е цинизма.Сетил се човека сега след като не можа да стане президент. А да не забравяме, че САЩ са единствената страна, която отказва да подпише договора от Киото за намаляване на вредните газове в атмосферата. Това е евтин популизъм и търсене на дивиденти. Истината е една- Земята е в опасност и ако искаме да я спасим трябва да действаме бързо и да бъдем единни и последователни. А не да задействаме защитните си реакции, когато времето изтича и гонга за край на мача ще бие скоро. А победител в тази мач няма да има. Всички са губещи.

Последователи