вторник, 22 март 2011 г.

Въпрос на едно пораснало дете

-Мамо, защо човек се ражда, щом трябва един ден да умре ?- този въпрос изстреля моята пораснала дъщеря. Питането й ме завари неподготвена. Не знаех какво да отговоря и затова изломотих някакви шаблони и готови фрази. Не знам дали остана доволна от отговора? Аз, не! На другия ден, след като мислите ми малко се поизчистиха от тежкия момент, който понесохме, бях готова с отговора.


Сутрин трябва да видиш слънцето,
а вечер луната.
Лятото трябва да помиришеш цветята.
Да се повъргаляш в тревата.
Когато пораснеш да чуеш училищен звън
и с приятели да играеш навън.
Да усетиш морския бриз и топлия вятър.
Дупето ти да се напълни с пясък.
Да се напиеш в Малката Текила с трясък.
Зимен студ бузките ти да загрее
и дъхът ти с въздуха да слее.

Тепърва хубавото предстои.
Да чуеш детски плач и ти.
Да сменяш пелени и да не спиш дори.
Да те ядосва някой малък змей.
Да пита туй, онуй, защо и как?
Тогава ти, пораснало дете, какво ще отговориш,а?
Сега пък питам аз?


Последователи

Възникна грешка в тази притурка