събота, 7 ноември 2009 г.

Наистина ли стигат 45 години?



Когато дойде 10-ти ноември 1989г. бях на 32г. Тогава се роди и дъщеря ми. Сега тя е на 20г. Нейното детство мина в тия бурни години. Моята младост също. Тя не помни нищо, но аз помня. Много добре. Сега се чудя (понеже ме пита) какво да и кажа за тия години? Чудя се, не защото не искам да и кажа, а защото не знам какво да и кажа. Понеже много неща сега ми се изясниха и от разстоянието на годините видях всичко по друг начин. Ще и кажа за еуфорията от промяната след 45г. комунизъм. За митингите и концертите на СДС. За надеждите. И за илъганите надежди и за голямия банков обир на държавата. За опашките по магазините и за дефицита, който не беше само от продукти от първа необходимост, но и дефицит на честност, на отговарност пред собствения народ. За забогатяването на едни и обедняването на други. За лъжите на една партия и премятането на едни куфарчета. Ако ме попита обаче за това дали съжалявам за нещо, ще кажа не. Не се чувствам излъгана.По скоро се чувствам участик в един филм.Обаче в него ми се отреди ролята на статист.Статиста е важен, понеже без него филма не става. И сега бих постъпила по същия начин.Бих участвала в същия филм. Но сигрно ще искам друга роля.По-главна. Защото идеята в която вярвах е същата.Само хората, на които вярвах вече не са. И ако съм огорчена от нещо, то това са тези, които ловяха риба в мътна вода и се облагодетелстваха и забогатяха за наша сметка. Хората могат да те излъжат. Независимо от коя партия са. И пак бих ходила на митинги и бих викала "БКП е мафия" и "Кой не скача е червен", защото вярвам в това. Вярвам на това, което видях през тези 20г. Вярвам в голямия митинг през 1990г. на СДС на Орлов мост. И в това, което се случи през 1997г. пред Народното събрание. Бях свидетел на барикадата му и страха в очите на социалистите вътре, които пееха възрожденски песни и с това се мъчеха да си дадат кураж. А ги беше страх. Страх ги беше от хората. От тия хора, за чиито гласове се бореха по време на избори. И от тия близо един милион души, които изгониха в чужбина. Защото им трябваха и тяхните гласове. И техните пари.
Много от вас сигурно се питат защо бе нужно всичко това? И защо трябваше да минат толкова години, за да проумеем някои очевидни неща. Слепи ли сме били? Не, не сме. Просто ни е трябвало повече време. За да отрезнеем след еуфорията и да свалим очилата. Ония с 3-те диобтъра късогледство. Защото искахме всичко да мине мирно, без екцесии. Тиха революция, така да се каже.Но такава няма.
Има само псевдо революция.


вторник, 3 ноември 2009 г.

Ужилването

Свидетели сме на поредната измама, която социалистите си спретнаха на последния конгрес на партията.Измама в гласуването определи новия партиен съвет. Всички хора на Станишевич бяха избрани с голямо мнозинство. Измамата обаче станала явна и подразнила много от конгресмените. Раздавали се едни листчета, на които пишело кой да бъде избран и кой не. Позор. Срам. Ама не. Тия дето са се възмутили от цялото това ужилване явно са от по-младите членове на партията столетница.Или са забравили за играта "Тука има, тука нема". Иначе не мога да си обясня защо се възмущават. Може би защото сега на някои дават листчета, а преди са давали едни куфарчета с едни пари. Така де. Къде е правдата тука? Такива приоми и хватки са характерни и често срещани в историята на Благоевата партия. Например в предното народно събрание Танчето Дончева жестикулираше с едни флумастри като началник гара. Червено, зелено,червено, зелено. И законът е приет. С голям шлем. Сега пък им давали едни листчета. Голяма работа. Много докачливи станаха от тая партия. А това нямаше да стане ако едни комплотаджии и отцепници не искаха да свалят Станишевич от поста му на лидер. Явно част от четиридесетте разбойника искаха да отлюспят Али Баба. И да отворят сами пещерата. То не че е останало нещо вътре, ама знае ли човек. Проверката е висша форма на доверие. Даже и към бивши другари комунисти. Бивши ли казах? Грешка на езика. Няма бивши комунисти, както няма и бивш негър. Време е обаче за смяна на местата.
Долу Али Баба и четиридесте разбойника.
Да живее бандата на Оушън 5.
Статистите пазете тишина.
Камера.
Работи.
Клапа.
Екшън.

Последователи

Възникна грешка в тази притурка