вторник, 25 ноември 2008 г.

Шоуто на Велизар Енчев

Не, драги читатели това не е побългарена версия на прочутото шоу на Лари Кинг.Това, на което станехме свидетели в снощното предаване по телевизия СКАТ си беше чисто наше, българско шоу. Водещият Велизар Енчев беше поканил уволнения от Нова телевизия журналист Георги Коритаров. Дадено беше правото на Коритаров да изкаже своята версия и виждане за това защо беше уволнен. Заедно с него бе и Светла Василева(тя се представи като упълномещено лице на Топлофикация- Правец), която бе гост в едно от последните предавания на Коритаров в сутрешния блок на Нова телевизия. Дотук добре. Страшното стана след като след близо час и половина обяснения и защита от страна на Коритаров, за това че именно Валентин Златев е станал причина за неговото уволнение, в предаването се включи и Кеворк Кеворкян. Почувствал се обиден дето Коритаров четял само части от статията в “Труд”, която известния журналист прибързано(според мене) озаглавил “Рекет”. От екрана започнаха да се сипят такива хули и попържни, че на човек да му стане гадно да слуша. Езикът на г-н Кеворкян беше цветист и пъстър. Не си спомням някога да е използвал такъв език в своето предаване”Всяка Неделя” по БНТ. За разлика от него Коритаров запази самообладание и не се подаде на тона му.
Като слушах това предаване си помислих за миг, че съм попаднала в някакъв зверилник. Помислих си за разликата между добрата жупналистика и това просто да си мислиш, че си велик телевизионер. Човек не може винати да стои на стари лаври и да си мисли,че другите са по-прости от него. А колкото до добрата журналистика си мисля, че Кеворкян първо трябваше да се запознае с тезата на Коритаров и тогава да слага такива квалифициращи и заглавия под статията си. И да се подписва отдолу. Защото подписът на добрия журналист трябва да стои под добра и мотивирана статия.
А не под някаква махленска разговорка.
На такава обаче се превърна предаването по телевизия СКАТ.
А Лари Кинг да гледа и да се учи.

неделя, 23 ноември 2008 г.

Ура! Избраха го.

Пак го избраха. Ама как кой? Другарят Станишев е новия-стар водач на Кому...пардон, на Социалистическата партия. И резултътът е зашеметяващ- с 97.47%.Почти като при Тато.Само че там такива избори завършваха с 99.99%.Браво другари. Сега след като Сергей доказа, че може да кара трамвай, защо да не му дадеме да покара и партията.Е, вярно е че трамвая беше празен.То и партията не е много пълна. Аме нейсе.Добре се справя човекът.И другарите били много доволни от клипа.Изпълнил си бил мисията и сега много млади хора щели да се влеят в редиците и.В какви редици? Като гледам май една права линия не могат да оформят, а камо ли редици. Мисля си обаче, че най-лошото е когато човек вземе да си вярва на щуротиите и глупостите.И да се взима на сериозно и да мисли, че е велик. Тогава настъпва такова надлъгване, на което и Пинокио би завидял.Нито докладите на Брюксел ги стреснаха, нито отрицанието на собствения им народ.
Е, карайте си трамвая.Само не забравяйте, че той отдавна е за депо.А там ремонта може да продължи доста време.

четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Забранено за хора със слаби нерви

Направо да умреш от смях.Четете и сами си правете изводите:
"Във връзка с получени сигнали от обезпокоени граждани , че неквалифицирани водачи управляват трамваи, Столична община апелира софиянци да запазят спокойствие. Гарантираме, че в градския транспорт няма опасност пътниците да попаднат в трамваи, управлявани от неподготвен водач като Сергей Станишев. Ватманите в градския транспорт са квалифицирани, преминали са 3- месечен курс на обучение и всички те имат положен изпит и свидетелство за управление. Още преди курса кандидат- водачите полагат психо-тест и представят медицинско свидетелство за здравословно състояние."
Това е отговор на Столичната община във връзка със запитвания на разтревожени граждани, които са видяли клипа с ватмана Сегрей. И има за какво да са разтревожени хората.Оказа се,че другаря Сергей няма дори шофьорска книжка. Като гледат как същия управлява държавата, направо треска ги тресе.А друг е въпроса, че пътниците в тоя трамвай се возят без билет.Гратис. Ама те така са свикнали.Всиичко да им е гратис.То като свикне веднъж човек на това му се услажда и не може да се откаже лесно.Цялата им партия се е накачулила в тоя трамвай и пътува, пътува.Незнайно за къде.Може би към светлото бъдеще.
Само че за хората няма място там. Те се возят направо на стъпалата. А някои въобще и не могат да се качат. Други пък не искат да се качат.Тяхна си работа. Ако искат.Защото това трамвайче уверено върви, ли върви.
Но май от трамвай Желание се е превърнало в трамвай на ужасите.Като в роман на Стивън Кинг.

вторник, 18 ноември 2008 г.

Трамвай желание- предизборен клип на БСП

Като видях това клипче направо не можах да повярвам. Гледам, гледам и не вярвам на ушите си.Един другар кара трамвай,а друг другар го гони.Другар до другар, мила моя майно льо....! Настигна го малко инфарктно.Тоя клип направо ме подлуди. Като гледам това си мисля, че ПР-ите на БСП работят направо за опозицията. Иначе такова нещо не може да се роди в ничия глава.Направо шедьовър.Откъде са намерили тоя трамвай-реликва?И той като цялата им партия явно е изваден от нафталина. А колкото до това, че вътре имаше един единствен пътник- нормално. То тая партия може да събере само един трамвай с поддържници.А водача (ватмана) кара с лявата ръка. Като истински водач на лява партия. С лявата ръка, ама кара на дясно. И лъже електората си, че ги води към светли бъднини.
"Нас червеното знаме роди ни....".....ех, Серго, Серго.Eй, другари, опомнете се! Кой ли ви вярва вече? Даже и вие самите не си вярвате.Само за едно можем да бъдем сигурни. Те са на всеки километър.
А на кой сме НИЕ?

петък, 14 ноември 2008 г.

Крилце или кълка

Спомняте ли си филма “Крилце или кълка”? В него главният герой (Луи дьо Фюнес) правеше проверка на заведенията и ги класираше съобразно менюто и обслужването. Повод да се сетя за това ми даде едно посещение в реномиран ресторант в центъра на София. Скъпо заведение, в което келнерът ти седи над главата и ако види, че си свършил с питието или нещо друго веднага ти го долива. Та във въпросното заведение се наложи да ползвам тоалетната. И тогава настъпи ръзочарование- там нямаше вода. Представете си около 100 гости, на които ще се наложи поне веднъж пред вечерта да посетят мястото за личви вужди?! Но това не беше най- страшното. Представих си как се справят в кухнята при липсата на вода. Къде си мият ръцете след приготвянето на храната? Като капак на това дойде и факта ,че част от моето семейство получи стомашно разтройство на другия ден. Явно , че и храната не беша на висота. Но не в ценово отношение. Ако героят на Луи дьо Фюнес беше дошъл в този ресторант щеше да му даде нулева оценка. Защото критерий за категорията на заведението трябва да бъде не само ястието и обслужването , а и хигиената в ресторанта.
В далеч по-евтини и народни заведения съм се сблъсквала с по-добри условия.Даже на едно две места имаше поставен бутон-звънец, с който да извикате сервитьора, а не да викате и да вдигате ръка. А тоалетните бяха в изряден вид. Все пак трябва да се има предвид,че в цената е включена и хигиената в тоалетните и това дали има сапун и тоалетна хартия. Българинът доста свикна да се храни по заведения, да провежда делови срещи там или просто да се среща с приятели. Изборът е доста голям. Мисля си, че ако има издадена такава брошура, в която да е описано всяко едно заведение заедно с доброто и лошото, което предлага, собствениците на такива ресторанти ще се замислят повече. И ще започнат да се конкурират повече.
А всичко това е в наш интерес. Ние консумираме и ние плащаме. А ако ни хареса идваме отново.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Носталгично за социализма

Сега установих, че ми е мъчно за социализма. Мъчно ми е за опашките за банани, за петъчния руски (пардон, съветски) филм, за бурканчетата с кисело мляко, за надписите в парковете -"Не газете тревата", за манифестациите на площада, за партийните секретари и най-вече за откритите партийни събрания. И за доста други неща ми е мъчно. За това, че не мога вече да гледам в службата си образите на политбюро на ЦК. Че не мога да слушам речите на др. Тодор Живков и че няма от къде да си купя томовете му. Липсват ми есенните опашки за зеленчуци и мириса на огън и печени чушки в дворовете. Носталгия ме е налегнала и за съветското кино. И особено за филма "Ленин във Финландия". А за кафето Инка да не говоря! Направо умирам за него.
Но за това пък сега мога да гледам лъва на Метро Голдуим Майер колкото си поискам. Мога да си седя в стаята с изключено парно и да си гледам на плоския екран най-плоските филми. Ако не ми спрат тока, който не съм платила. Ако ли това не стане мога да изляза и да се повозя на колата си. Която съм спряла от движение (заради скъпия бензин). Или пък мога да отида на почивка на море. Казват, че сега било евтино. Е, студено е малко, но какво от това. Ще се обличам повече с дрехите Second hand (втора употреба). Хем са евтини, хем топлят. Нещо от рода три в едно. И ще гледам да не хвана пневмония. Че нямам здравна осигуровка и ако се разболея няма кой да ми помогне. Не че и на тия дето имат ще им помогне някой.
Абе, Господ да ни е на помощ!!!

сряда, 5 ноември 2008 г.

Американски избори и българска действителност

Америка гласува. И то така, както ние не сме виждали скоро.Пред изборните секции се бяха извили такива опашки, каквито не сме виждали от социалистическо време. И то нашите не бяха за избори, а за банани и други дефицитни стоки. Отива обикновенния американец да гласува, защото знае, че гласът му ще бъде чут и ще има значение. Че никой няма да му налага за кой да гласува и няма да му предлагат пари за гласа му. Америка поиска промяна и я получи. Това е демокрацията. Има на какво да се учим. Има и от кого да се учим. Само че при нас няма желаещи за промяна. Не отдавна видях надпис на една стена, който гласеше- "Изборите не променят нищо.Ако го правеха щяха да ги забранят"
Това се наби в главата на българина и много трудно ще го накарат да мисли различно. За това се постараха политиците и различните партии. Постараха се да внушат на избирателя, че какъвто и избор да направи това няма да има значение. И най-вече се постараха да внушат на българина, че всички са маскари. И докато това не се оправи няма да виждаме такива опашки пред избирателните бюра, както в Америка. Ще си стоим в къщи или ще ходим за гъби. И после ще се тюхкаме и ще се чудим защо нещата не вървят у нас.
Ето за това!?

Последователи

Възникна грешка в тази притурка