понеделник, 10 ноември 2008 г.

Носталгично за социализма

Сега установих, че ми е мъчно за социализма. Мъчно ми е за опашките за банани, за петъчния руски (пардон, съветски) филм, за бурканчетата с кисело мляко, за надписите в парковете -"Не газете тревата", за манифестациите на площада, за партийните секретари и най-вече за откритите партийни събрания. И за доста други неща ми е мъчно. За това, че не мога вече да гледам в службата си образите на политбюро на ЦК. Че не мога да слушам речите на др. Тодор Живков и че няма от къде да си купя томовете му. Липсват ми есенните опашки за зеленчуци и мириса на огън и печени чушки в дворовете. Носталгия ме е налегнала и за съветското кино. И особено за филма "Ленин във Финландия". А за кафето Инка да не говоря! Направо умирам за него.
Но за това пък сега мога да гледам лъва на Метро Голдуим Майер колкото си поискам. Мога да си седя в стаята с изключено парно и да си гледам на плоския екран най-плоските филми. Ако не ми спрат тока, който не съм платила. Ако ли това не стане мога да изляза и да се повозя на колата си. Която съм спряла от движение (заради скъпия бензин). Или пък мога да отида на почивка на море. Казват, че сега било евтино. Е, студено е малко, но какво от това. Ще се обличам повече с дрехите Second hand (втора употреба). Хем са евтини, хем топлят. Нещо от рода три в едно. И ще гледам да не хвана пневмония. Че нямам здравна осигуровка и ако се разболея няма кой да ми помогне. Не че и на тия дето имат ще им помогне някой.
Абе, Господ да ни е на помощ!!!

Няма коментари:

Последователи

Възникна грешка в тази притурка