понеделник, 25 октомври 2010 г.

Поздрав от Господ



Харесвам залеза повече от изгрева. Не знам защо? Може би защото е по-дълъг и остава повече време за наблюдение? И за размисъл. Навярно е това. Загледана в кървавите багри насочвам мислите си в определена посока. И взимам решения. За живота, за хората около мен. За настоящето и бъдещето. Никога за миналото. Може би защото със скриването на слънцето тялото и душата ми се подготвят за идването на новия ден? Красотата на залязващото слънце и озареното небе ме карат да се настройвам позитивно и в очакване. Очакване за нещо ново и прекрасно. Какво ли? Не знам още.
Утрото ще покаже.




вторник, 19 октомври 2010 г.

Io sono di guardia, qui


Внимание!Аз съм пазача тук.


И съм много страшен.Имам големи зъби и лапи. Устата ми също е огромна.Хапя, хапя.


И много силно лая.
Бау!

събота, 16 октомври 2010 г.

Черепишки манастир- едно кътче от рая

"Душата ми копней за тишина
Сърцето ми тупти безспир за мир
Зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир"

Змей Горянин













Последователи

Възникна грешка в тази притурка