сряда, 10 август 2011 г.

На концерт

Природата е жива. Диша и пърха с крилца. Усещам я, като мина покрай някой храст, цвете или бодил. Спирам. Заслушвам се и я чувам. Гласът е слаб, едва доловим. Но го чувам. Променя се само, когато се скрие слънцето. Тогава сякаш всичко заспива за кратко и чака новите слънчеви лъчи да го огреят. Звуците са различни. От слабо жужене, до галещия ухото лек стон на вятъра. Всичко е обгърнато от светлина и топлина. Нищо не смущава този концерт. Дори и прищракването на моя апарат. Синхронът на звуците ме омайва и се чуствам част от един голям и величествен оркестър.
Липсва само диригент.
Но тук той просто не е нужен.






Последователи

Възникна грешка в тази притурка