сряда, 11 декември 2013 г.

Напред, науката е .....слънце


Поредна акция на студенти и преподаватели. Шествието тръгна от университета и спря пред Народното събрание. После продължи към Орлов мост, където за кратко блокира движението.
Пред Парламента преподавателите поставиха барикада от книги.

















петък, 15 ноември 2013 г.

Ранобудни студенти и заспал народ

Идвайки към  Парламента чух две лелки  да оплюват протеста и студентите.Едната каза: "- Не знам какво реват против комунистите и миналото? Всичко, което се построи се направи по това време. Всичко имахме тогава.Сега само  се руши" .
Ей, главо гумена! Кратуно стоманена! Най- важното ни беше отнето - СВОБОДАТА  да мислим, СВОБОДАТА  да действаме и СВОБОДАТА  да говорим.  Днешните протести на студентите са пример за нас, техните родители, въпреки че барикадиралите се вътре чугунени глави нямат намерение да си тръгнат. Вече мисля и се надявам Европа да се намеси и най вече  да си прибере ПЕС-овете. Дано, дано.....




 Полицията беше завардила всички улички  около Народното събрание.

 По дрехите на  пазителити на реда нямаше никакви опознавателни знаци.


 Накъдето и да се насочеха студентите ги пресрещаше редица нагъсто строени униформчени.



Браво!

вторник, 12 ноември 2013 г.

Наше ли е времето или на нашите деца?

Днешните събития пред Парламента ме накараха да се замисля за това какъв пример даваме на децата си? Преди 24 години седяхме също така пред Народното събрание и викахме, че който не скача е червен. Сега студентите подеха нов вик- "Който скача е студент". Явно прозрели,че червени са всички независимо в коя партия членуват. Нас успяха да ни излъжат. Не искам това да се повтори с нашите деца. И тези, които трябва да емигрират не са младите, а народните избранници. Напред,деца ! С вас сме.













вторник, 22 октомври 2013 г.

Пътеписи от Германия- 1. Пътуване с влак

Когато тръгвах за Германия се притеснявах,че времето ще бъде лошо и дъждовно. Оказа се,че съм сбъркала в прогнозата. Есента беше приятна, а имаше и дни с по-високи температури. Въобще, страхотно за разходки и снимане.Новото за мен беше, че пътувах с влак. Железницата в тази страна се движи съвсем навреме. Вагоните са чисти и не е претъпкано. Вътре има табло, на което можете да видите коя спирка наближава, както и от коя страна се отварят вратите. Пероните са обозначени ясно. Има автомати за билети, но ако ви е трудно да се оправите с тях не е проблем - използвайте райзе бюрото. Когато си купите билет от там ви издават и лист с обозначените спирки на влака, времето ,за което ще пристигнете, както и евентуалната смяна на влака. Всичко е разчетено и разграфено все едно ползвате GPS. Това, разбира се, на ми попречи да сбъркам спирката и да сляза на друга гара, но идването на следващ влак ни ооткара на правилното място. Железницата е най-добрия начин да посетите и някой друг град. Така пестите време и нерви за паркирането,което се оказа голям проблем в Германия и съседната й Холандия. По-късно разбрах, че може с билет от 30 евро да обиколиш цяла Германия, като слизаш и се качваш от влак на влак. Прекрасно, нали! Но това ще го оставя за някой следващ път.





събота, 14 септември 2013 г.

Картофеното пюре е от картофи

От известно време  гледам с интерес Джейми Оливър и неговата Food Revolution. Възхищавам се на енергията на този млад човек и неговото желание да повлияе на английската система за хранене в училищата. Изумлението ,ми ,когато наблюдавах епизодите бе породено от начина, по който децата, малки и по-големи, приемаха предлаганата им прясна, органична храна. С отвращение. Цупеха се на картофеното пюре- направено от пресни картофи, а не от някаква неясна смес. Тези деца ядяха с удоволствие само пържени картофи, нагетс, бургери и други полуфабрикати, състава, на които не е много ясен. Невъзможна беше да ги накарат да хапнат органично пиле, зеленчуци и плодове. Пиеха подсладено прясно мляко, в което захарта беше в много големи количества. Задачата на кухненския персонал се свеждаше само до притопляне на полуфабрикатите и сервирането им. Джейми положи големи усилия за да накара тия деца да хапнат и опитат неговата здравословна храна, а не само бургерите на Макдоналдс.
Като резултат от това ядене децата страдаха от запечен стомах и други стомашни болести. Рискът от рак на дебелото черво бе реален.



Казвам това, защото сме свикнали да виждаме само негативното в нашата  мила страна. В едно нещо, обаче ги бием англичаните. И това е, че в нашите училища децата ядат супа, ястие и десерт. Знаят и обичат плодовете и зеленчуците. И заслуга за това има не Джейми Оливър, а родителите и училището. Разбира се, всичко започва от семейството и е обяснимо, че ако детето  се храни правилно в къщи, то  ще приема с удоволствие прясната, органична храна, където и да му я поднесат. Знам, че няма да откажем лесно децата от Макдоналдс, но поне трябва да намалим до минимум храненето там. Има и още една причина да сме една или две крачки пред английските деца. И това са бабите. Много семейства разчитат на бабите за отглеждането на децата. Естествено, бабите готвят. И то много вкусно. Нищо не може да се сравни със супичката на баба и нейната вкусна манджа.
Едно от нещата, по които си приличат всички деца е дългото стоене пред компютрите. Болест на технологичното време, в което живеем.Тук можем да се сравним с английските деца.
В това мисля, че и Джейми няма да може да помогне.
Но за храната на нашите деца сме отговорни само ние.

понеделник, 26 август 2013 г.

понеделник, 29 юли 2013 г.

За силата да изразяваш свободно волята си или как ни връзват червените връзки




За пореден път  от Позитано показаха как  внушават единомислие и покорство на членовете се. На събора на Бузлуджа  избирателите им се появиха с червени връзки  и обагриха цялата поляна. Може  би така са искали да ги забележат и от Космоса. Но, не би! Извънземните явно са гледали в дуга посока. Естествено  пионерските символи им  бяха вързани напълно  доброволно”. Никой не се е съпротивлявал.  Досущ както едно време. Интересно е какво са искали да ни покажат с това напълно безмислено и налудничаво  действие? Дали  свободната си воля или  това, че вярват на ръководството си и биха приели всяко едно негово решение, кавото и да е то?Дори и това, че вече са се отказали да строят комунизма, щото са навлезли в развитото капиталистическо общество. Поне някои от тях.  Не знам. Видно е само, че с тази масова проява едни искат да внушат на нацията, че са много, че са силни, че са обединени и че са червени.  И освен това, че съвсем спонтанно” и “неорганизирано са дошли на поляната на Бузлуджа. Стана ясн , че избралите Позитано  вече съвсем открито одобряват  връзката на своите ръководители с явни олигархични кръгове.  Разделната линия  минава мужду жъртите павета, сутрешното кафе, пилоните на НДК и червените връзки. Едни пият кафе доброволно, докато други допускат да им връзват връзки и да стягат възела, ако изразиш по-свободно  и различно  мнение. Съвсем обяснимо е, че червения електорат предпочита безплатните   кебапчета пред  други ободряващи напитки (по здравословни причини). Не е изключено  след кафето , протестиращите пред Народното събрания да продължат протеста си ‘на шкембе чорба с много чесън’’. Мирисът на черната напитка и посланиято, което предава,  може да са били недостатъчно силни за народните „любимци, но ароматът на чесъна и шкембето няма как да не бъдат усетени.
Въпрос на вкус.

 

петък, 26 юли 2013 г.

Поредно сутрешно "на кафе" пред Парламента



Импровизирана пресконференция на площад  Народно събрание  по повод побоя над протестиращи на 23-ти юли, 2013г.


Различното лице на протеста.

неделя, 21 юли 2013 г.

Някои мисли за промяната

Българинът се умори. То не бяха обещания през последните двайсет и три години,то не бяха лъжи. С тях израсна цяло едно поколения, което вече не мисли по същия начин както родителите си едно време. Младите не искат да чакат и да дават шанс. Те искат всичко да се случи бързо и сега.И са прави. Колко години трябваше да минат, за да проумеем, че всички които ни управляваха  досега използваха власта за свои лични облаги и се облагодетелстваха от нея. В прекия смисъл. За тия години показахме,че не сме дорасли за свобода и демокрация. Доказахме го с мълчанието си и търпението си. Търпението не е злато, а съгласие. Съгласие с порочния модел на управление и власт на политическата мафия. Днес децата ни показаха,че нещата трябва и може да се променят. С протести, с чуваемост. Показаха ни, че шансът е на страната на хората от улицата и власта трябва да се  съобразява с тях. Задкулисно  се опитват  да  ни манипулирт  като разделят  хората на тия от жълтите павета и тия от пилоните на НДК. Стари и изпитани методи. Разделяй и владей! Младите хора и  креативните им идеи  показват,че времето е друго  и им се дава нов шанс за промяна. И няма да позволят на никой да им ги отнеме  и да определя бъдещето им. Не и този път.





събота, 13 юли 2013 г.

Различната улица

Промяната  е налице. Хората не са същите. Улиците не са същите. И протеста не е същия. Не се бунтуваме срещу която и да е партия. Протестираме срещу ОТВРАТИТЕЛНИТЕ. И това   ни обединява.







Последователи