понеделник, 18 юли 2011 г.

Обичам те, Созопол!

Няма съмнение, че Созопол е един от най-красивите и най-старите градове по българското черноморско крайбрежие. На мястото на сегашния град е основана елинска колония и получава името на бог Аполон, който е закрилник на колониите. През последните години Созопол се разрастна много, но ако се разхождате в старата част ще усетите по-добре атмосферата на града. Тесните и понякога едва пропускащи улици привличат много хора. Най-добре, обаче, се чустват хората на изкуството. И има защо. През времето, което прекарах там не можах да се наситя на гледките, радкриващи се от тесните тераси и процепи между къщите. От всяка една пролука се очертаваше един много красив и различен поглед към морето. Часовете минаваха, а аз продължавах да ходя и не усещах нито умората, нито жегата. Натисках затвора на апарата си без да мисля за това колко кадъра са ми останали (предимството на цифровата фотография) и продължавах да търся детайли и невидими за обикновенните хора неща, които да запечатам. Възрастни лелки седяха пред портите и продаваха смокиново сладко, непритеснени даже от голямата жега. Картини, художествено изработени рамки и керамични изделия украсяваха сергиите. Красота! Наслада за сетивата!
Обичам те, Созопол!
8-14 07. 2011г.









петък, 15 юли 2011 г.

Нека да е лято.......

Само да е лято.....
В ушите да звучи само плясък на вълни.....
Лицето да се огрява от сутрешните лъчи.....
И малка лодка да ни чака на брега....заедно с нашите спомени.



събота, 2 юли 2011 г.

Тишината била цветна, знаете ли?



Денят е мрачен. Облаците изведнъж се струпват на едно място и дъждът се изсипва като из ведро. Това ме натъжава, но съвсем за кратко. Едва сме излезли на караулката на пътя за Кремиковци и слънцето отново се ококорва. Отначало срамежливо, после по смело наднича изпод облаците. Манастирът е съвсем близо до селото. Толкова е близо, че чак не мога да повярвам такава тиха и спокойна обител да се намира до такова студено и сиво място. Липсва пушекът от комините.Отстъпил е на разбитите останки от сгради и стърчащи колони и железа. Всичко ми напомня за едно сиво минало и се чуствам като в декор от някой научно-фантастичен филм.След няколко завоя сивият дим и е заменен от красивата гледка към София и Витоша. Тихо и цветно е вътре. Много цветно. Добре поддържана църква и двор. Отпускам се на една от пейките и се опитвам да не мисля за нищо. Получава се. В съзнанието ми е само тишината и боядисаните в унисон с цветята пейки.













































































Последователи