събота, 21 април 2012 г.

Пролетно -дъждовно





Вървя по меката пътека
застлана сякаш от памук.
В пръста под мен  с борови игли,
краката ми се движат леко
и без усилие отскачат в  тоз тунел  
от светлина и въздух лек.
Окъпана от пролетния дъжд  гората
млъкна изведнъж.
И в тази тишина съзрях ключовете  от портите на Господ.
Увиснали ей там, изведнъж,
на клон зелен, отрупан  от бодли.
И сякаш казваха ми -
Дръж , вземи ни и райските врати с нас отключи
Отминах ги.
Оставих ги за друг.
За мене раят  беше тук.
В таз гора, на меката пътека,
застлана сякаш от памук.












Последователи

Възникна грешка в тази притурка