петък, 6 юли 2007 г.

От каво ме хвана срам

 Когато преди няколко дни моята дъщеря ми каза, че отива на
протест си казах- ''Господи и това доживях да видя.
Още не е наясно със
себе си, а тръгнала за протестира''.А и често да си призная
ме беше страх от някакви екцесии и от това в мелето да не и
се случи нещо лошо. Пред себе си се съмнявах
в успеха на едно такова начинание и си мислех, че едва ли ще
се съберат повече от 10-15 човека.На другият протест
на 4.07.2007 година реших да отида и аз с нея.И бях мното
изненедана от това, което видях.Изключителни млади и не толкова
млади хора се бяха събрали пред художествената галерия, донесли
своите самоделни плакати и скандираха
-Спасете Странджа.
Нещо, което цял народ трябва да скандира го правеха около 400
младежи и отсрамваха цялата нация.А отзад в градинката зад
бившия мавзолей майки спокойно разхождаха децата си и не се
интересуваха от това ,което ставаше пред тях. Сякаш живееха
в друга държава. Младежите бяха толкова оригинални в костюмите
и сценките, които разиграваха, че помислих че са студенти в
театралното училище и използват митинга за сцена. Учудващо е,
къде се бяха изпокрили родителите и по-възрастното поколение
и защо не бяха с децата си.Ето от това ме хвана срам.
След като видях това обаче се успокоих за своята дъщеря и
за това поколение.Мисля, че децата са по-добри от своите
родители.Варвам искрено в това.


Няма коментари:

Последователи

Възникна грешка в тази притурка