Топлото януарско слънце ме подмами. Това му е работата на зимното време- да мами. И да ни кара като мюрета да излизаме на светло и да се излагаме на измамната му топлина, от която бузите стават червени и студени. По "Графа" оживлението беше пълно. От всякъде се носеше миризма на банички и пица на парче. Забързани и не толкова бързащи люде дъфчеха и преглъщаха в движение.Хапка-крачка, хапка-крачка.... Получих обилно слюнкоотделяне и влязох в Доната. Исках да се постопля и да отдъхна на едно кафе. То кафетата станаха повече от едно. Причината за това се оказаха две дами на пределна възраст (около и може би над 80г.). И по-точно разговорът, който водеха. Едната бабка разпалено обясняваше на другата за това какво са намерили военните при разкопките до Царичина. Как се появявали редовете в тетрадката на екстрасенса Логинова и за какво се отнасяло написаното. С вещината на експерт възрастната дама сравняваше написаното в Библията с предполагаемото "ни мъж, ни жена", което трябвало да намерят в края на тунела. Само че, тунелът така и не бе разкопан напълно. Обясняваше подробно глави от църковната книга, в които Исай роди Аврам, тоест и там се описва еднополово същество. Цитатите се сипеха върху главата ми един след друг и бях принудена да си взема още едно кафе. Мислех си, че ако не сменят темата може да получа предозиране с кофеин и да получа удар. Но, не! Темата бе заместена с врачки, гадателки, болни колена, артритни стави и илачи против хипертония и висок холестерол.. Ура! Бях спасена. Парамедицината взе връх над паранормалното. Приказките бяха консервирани и затворени, така както консервираха тунела при Царичина.
Бях доволна от подслушаното. Сега можех пак да се покажа на щипещото зимно слънце и да проветря главата си. Бабетата останаха в кафето за още приказки.
La vita e bella!
Няма коментари:
Публикуване на коментар