Завърших гимназия през 1975г. Тогава не си и помислях за неща като гласност и перестройка. И през ум не ми минаваше. Когато в бившия Съветски съюз умря Брежнев и лидерите на тази страна започнаха да се сменят доста често не можех да осмисля какво става и че това ще доведе до промени и у нас. Даже и когато по времето на Андропов започнаха да правят проверка на документите за самоличност на улицата и да сервират алкохол само след определено време. Не ми беше ясно какво е свобода на словото. Не знаех какво е да си свободен. Не знаех какво е да можеш да правиш каквото поискаш, без с това да накърняваш нечие право. Знаех единствено, че банани има през зимата. Знаех, че има "дефицитни стоки". Знаех, че за до си купиш нова и стойностна книга трябва да имаш връзки. Затова, когато по телевизията казаха, че са свалили Тодор Живков не можах да повярвам. Дъщеря ми се роди пет месеца преди 10-ти ноември 1989г. С нея заедно ходихме на митинги. Тя не можеше да скача и да вика, но аз го правех. И се радвах. Радвах се като дете. Като човек, който дълго време е бил под водата и най- сетне е поел глътка въздух. Поел е така дълбоко, че чак се задавя. Този въздух ми действаше като опиум. Много време мина оттогава. Детето ми порасна. Сега е самостоятелна и може сама да вика. За когото иска. Тя не си спомня за времето на режима на тока и за опашките за кисело мляко. Но аз помня. Помня всичко. И затова сега, когато някй започне да прави ревизия на това време и да казва, че всичко е било напразно, няма да се съглася с него. Вярно е, че доста се окраде. Но също така е вярно, че доста и се направи. Направи се, въпреки кражбите. Въпреки стремежа на някои да натрупа богатство за сметка на масите. Сега доста се омаловажават някои неща. Това е, защото хората имат склонност да забравят какво е било. Забравят за свободата, която са постигнали, защото никога дотогава не са я имали. Да бъдеш свободен не означава да бъдеш сит и нахранен. Духът иска иска различна храна. И явно несвободния човек не може да понесе изведнъж такова изобилие. Стомахът му не понася свободата и си иска бананите през зимата. Моето дете, обаче не помни това време. За щастие. За нея времето тече по друг начин. В нейното време. Сега тя трябва да пее -"Времето е наше, спете спокойно деца". И да мисли за своите деца.
Защото историята не се повтаря.
Освет ако не я четете отзад- напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар