неделя, 21 ноември 2010 г.

Там, където Дядо Йоцо гледа

Има места където дъхът спира. Високи скали, виеща се река, тесни дървени мостчета, синьо небе и един прекрасен слънчев ден. Всичко това намерих в Искърското дефиле и Лакатник. Гарата е съхранила соцатмосфера и мириса на локомотивите, задвижвани с въглища. Гара за двама?Не. Мястото е доста посещавано през почивните дни. Туристи, алпинисти и групи от ученици. Селото и скалите над него са доста оживени в края на седмицата. И въпреки това Лакатник изглежда като замръзнал във времето. Стара, очукана гара. Само пристигащите и тръгващи влакове донасят полъх на живот. И хората. Донякъде.









Няма коментари:

Последователи