Движението във лагуната е доста оживено.Освен вапорето може да видите и бързи моторни лодки.Просто това е единствания начин за местните и за туристите да се придвижат мужду островите.Едно вапорето, на два етажа може да побере до 750 пътника.
От Лидо се отправяме към о-в Мурано.Известен е с произведенията от стъкло.Там виждаме майсторите да леят фигурки и да оформят предмети пред група туристи-зяпачи.После последните се втурват към градчето, за да накупят сувенири.Приятно занимание за някои.За мен остава снимането. Обожавам припкането по такива места и намирането на незабележими за другите детайли, които да запечатам с камерата си.Тук не намирам затруднение в това.
Разполагаме с много малко време - около един час, което обаче ни стига да обиколим острова. Успяваме да хванем поредното вапорето, което ни отвежда в цветния свят на мечтите - о.Бурано.Предварително бях чела за острова, но картинката надмина очакванията ми.Все едно бях в някаква приказка и зад някой ъгъл щеше за се покаже магьосника с вълшебната пръчка. С тая вълиебна пръчка, с която беше нашарил тези къщи.
Има обаче няколко версии, за това че всяка къща е боядисана в различен цвят.Едната е, че в миналото рибарите от селището са искали да виждат отдалече своята къща когато се прибират от риболов.Друга е, че всяка фамилия от острова е искала да има отделен цвят на къщата, за да се отличава от другата.Не знам кое от тези неща е вярно, но на мен всичко ми изглеждаше като от приказка и през цялото време имах чувството, че така чаканият магьосник ще се покаже зад някой ъгъл. Е, така и не го видях.
Денят е към края си и хращаме поредното вапорето, за да се върнем във Венеция.Прекосяваме лагуната за пореден път.Морето е напълно спокойно и няма опасност да хванете морска болест.Пред погледа се разкрива чудна, нереална гледка на силуета на Венеция и залязващото слънце.Сякаш попадаш в чудния свят на мечтите си.Свят на прекрасен сън,от който не ти се иска да се събудиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар