вторник, 30 юни 2009 г.

Препечатано от в. "Дневник"

Следващият материал е от анализи на в. "Дневник".Публикувам го без промени и съкращения.


Станишев - №1 в наглостта

От Бойко Пенчев, "Литературен вестник"

Много шумотевица се вдигна покрай последните фриволни изказвания на Ахмед Доган. Всъщност Доган просто съчетава полезното с приятното - от една страна, си позволява разкоша да е откровен, а от друга, върши поне три неща - сплотява депесарските редици, инжектира гласове към псевдонационалистите и отклонява вниманието от стратегическия партньор. Няма за какво да му се сърдим. Истината, дори когато боли, е по-полезна от фалша.

Всъщност откровенията на Доган са като свеж полъх сред потопа от лъжи и лицемерия, бълвани от пропагандната машина на БСП. Чест прави на Сергей Станишев, че не е оставил мръсната работа на другите и е категорично №1 в безочието и манипулациите. Като истински лидер и социалист.

Да започнем с една от относително дребните лъжи. Преди два дни във Велико Търново лидерът на БСП загрижено споделя, че неговите опоненти избягвали публичните дебати. (По информация от в. "Монитор".) Той искал да се говори по същество за проблемите на държавата, а те се криели... Разбира се, всички помним, че още в края на март лидерите на "Синята коалиция" официално поканиха Станишев на дебат, но той високомерно отказа с думите, че не можел да обходи всички партии. "Синята коалиция" била нямала електорално присъствие, за да иска дебат с премиера, поясни след това Антон Кутев. Интересно тогава защо БСП непрекъснато излъчва предизборни клипове с брадви, в които заплашителен глас предупреждава, че "Иван Костов ще го направи отново", а хората получават на имейла си предупредителни писма, подписани от Станишев, в които натрапчиво се повтаря "Костов, Костов, Борисов и Костов, Костов, Иван Костов..."? Не е ли това доста голямо внимание към един политически субект с незначително електорално присъствие? Е, далеч по-лесно е да превърнеш опонента в зловещ персонаж от клип, отколкото да дебатираш очи в очи с него. Слагаш му брадва в ръцете и после на висок глас се възмущаваш, че бяга от дебат и сее конфронтация.

Грандиозната наглост обаче не е в откровените лъжи, а в централното послание на Станишев. А именно - заплахата, че Борисов и Костов готвят "тотална разпродажба на всичко, което е останало собственост на държавата". (Така казал Станишев на предизборна среща във Варна.) Впрочем то не е и вярно, но не това е най-възмутителното. Станишев прибягва към клеймящи "капитализъма" клишета, за да представи БСП като защитник на "бедните". Това е реторика за сплотяване на червените редици, позната от началото на 90-те. Тогава червените стратези заклеймяваха "конфронтацията", за да има време за конверсия на политическата власт на комунистите в икономическа. Само че вече сме 2009 г. Приватизацията, такава или онакава, беше проведена от правителството на ОДС и, слава Богу, защото иначе щяхме още да сме някъде между Беларус и Монголия. Приватизацията е история. Нечестното, облагодетелстващо кръг от избраници преразпределяне на публичен ресурс в наши дни става не чрез приватизация, а чрез корупция в усвояването на еврофондове и бюджетни средства, чрез нагласени търгове и скандални "заменки". Крадат се не предприятия, а парични потоци. Така става ограбването днес и другарите от БСП и ДПС много добре го знаят, защото имаха възможност да го практикуват 4, да не кажем 8 години. Което се вижда и от Брюксел, и от Ройтерс, че даже и от лековерния български избирател. И за да замъгли тази картина, пропагандният отдел на БСП извади от килера плашилото на приватизацията.

Всъщност не е трудно да се види, че цялата предизборна кампания на БСП е построена върху мита "Костов". "Костов" е универсалното обяснение за всички неблагополучия, които ни правят най-бедната и корумпирана държава в Европа. Само че експлоатирайки мита "Костов", БСП внушават негативни нагласи не само към Костов, ДСБ и "Синята коалиция", но и към фундаментални ценности на пазарната икономика, за които уж имаше обществен консенсус. Социалистите например са отговорни за нереформираното здравеопазване с вихреща се фармацевтична мафия, но сега плашат, че Иван Костов щял да приватизира болниците. С подобни похвати се култивират атавистични колективни страхове, ирационални носталгии, които в краткосрочен план могат да носят гласове, но в по-далечно бъдеще не се знае накъде ще избият. С безогледната си негативна кампания БСП сее недоверие към пазарната икономика, а сателитите й "Атака" и РЗС - към демократичните норми и процедури. Едните гъделичкат стаените желания за държавен социализъм, другите - за камионетки и "бързи процедури". Това е опасният реваншизъм - съблазняването на избирателя с въображаеми "благини" от тоталитарното минало. А ако Станишев се чуди защо го освиркват, да отвори речника на буквата "С". Но не на "социализъм". Да отвори на думата "справедливост".



Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Кл. Охридски"

Линк към оригиналната статия.

Няма коментари:

Последователи

Възникна грешка в тази притурка