Много се спори и спекулира с темата за София и провинцията. Още от тоталитарно време тази омраза беше усилено подсилвана. Беше модно да се омъжиш или ожениш за софиянец,за да получиш софийско жителство. Това беше сакрална мечта за всеки провинциалист.Сега това не е нужно, но деленето продължава. Вярно е, че София се пренасели. Но не може да виним хората от провинцията, че идват в столицата да търсят препитание. Вярно е, че тук се намират най-много и добри учебни заведения. И затова е пълно със студенти и млади хора, дошли за по-добро образование. Наслояването на омраза между софиянците и провинцията не е само на тема пренаселване. Много често чувам обиди от рода- "Ей, селянин". Това все още се смята за обида. Селското е символ на ниско възпитание и лошо поведение.
Но мисля, че по-голямата обида e да си роден в София и да имаш просташко поведение и отношение към хората.
Защото не е важно какъв си и откъде си, а какъв манталитет и възпитание имаш.
Свидетел съм на много просташко поведение от така наречените кореняк софиянци. И обратно. Мястото където си роден не определя какъв си.
По-скоро трябва да изкореним ниската култура и простащината в самите нас независимо от месторождението си. Да не си изхвърляме боклука от балкона. Да не се блъскаме в транспорта и да не псуваме наляво и надясно.
И да изхвърляме на подходящо място фекалиите на домашните си любимци.
"Кучета и котки може, а прасета не може!"
Както казваше Дочо Булгуров от филма "Селянинът с колелото". И беше много прав.
Следващите кадри ги заснех двадесет минути след като написах тази публикация. На трамвайната спирка на Красно село в София.
Ето я селянията, от която трябва да се отървем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар