Харесвам залеза повече от изгрева. Не знам защо? Може би защото е по-дълъг и остава повече време за наблюдение? И за размисъл. Навярно е това. Загледана в кървавите багри насочвам мислите си в определена посока. И взимам решения. За живота, за хората около мен. За настоящето и бъдещето. Никога за миналото. Може би защото със скриването на слънцето тялото и душата ми се подготвят за идването на новия ден? Красотата на залязващото слънце и озареното небе ме карат да се настройвам позитивно и в очакване. Очакване за нещо ново и прекрасно. Какво ли? Не знам още.
Утрото ще покаже.
