До Лакатник и назад

Пътуването с влак от София до Лакатник се оказа доста екстреммно изживяване. Времето в началото на пролетта се оказа приятно за едно такова пътуване. Изненадите започнаха още в началото. При касите на гарата се беше струпала тълпа от хора. Всички бяха вперили очи в информационното табло. Оказа се, че чакат да се композира влакът.Купихме си билети и също се загледахме в таблото.Изведнъж излезе номера на коловоза и тълпата хукна. И то не точно хукна , а се втурна с бясна скорост.. Ако имах хронометър може би щях да засека някой световен рекорд. Това бяха предимно възрастни хора- виладжии от околните села .И разбира се другата част от тълпата бяха алпинистите. За тях скалите на Лакатник са тренировъчен полигон.Безпокойството ме обхвана още в началото на пътя.С потеглянето влакът започна да издава такива звуци, от които настръхнах.Имах чувството, че всеки момент ще се разпадне и разцепи на две.Опитах се да не мисля да това и зареях погледа си навън. Да, ама нищо не видях. Прозорците бяха толково мръсни, че закриваха гледката отвън. Останалите пътници бяха заети с разговори за овощки и разсади и не обръщаха внимание на звуци и гледки . Алпинистите пък си разправяха разни стари случки и играеха на карти.И ето неусетно пристигнахме на гара Лакатник. Красивата природа и хубавото време ме накараха да мисля по-позитивно и да забравя скърцащите вагони.Природата в тази част на Стара планина и Искърското дефиле са невероятни. Реката описва завой точно покрай селото, което е заело хълма над нея. Къщите са накацали една над друга и отдолу се виждат само покривите им. Отправижме се към пещерата Темната дупка и оттам към платото над скалите. Изкачването откри невероятна картина .Реката и пътя се виеха един до друг и описваха една дъга. Над тях се проточваше железопътната линия и сякаш се мъчеше да се събере с тях.По-нагоре алпинисти катереха скалите. На билото разкрилата се гледка направо поразяваше. Застанал там човек се чувстваше толкова малък и нищожен пред това творение на Майката Природа.И тогава се сетих за Дядо Вазов и за неговия “Дядо Йоцо гледа”. Даже бях сигурна, че старецът седи на някоя скала и още съцерзава пролома. Може би още не е видял това, което е искал да види.