вторник, 19 май 2009 г.

Oда на радостта

Оръзна ми да ме учат на демокрация хора, които и понятие си нямат от това
Омръзна ми да ме харесват и ухажват на всеки четири години. Искам това да става всеки ден.
Омръзна ми да ми казват кой е престъпник и кой не е.Те са добре известни.
Омръзна ми да си играят на стражари и апаши.В тая игра винаги лошите да печелят.
И да съм честна ми омръзна. Не знам защо?
И да съм вярваща.Избиха ми вярата от ума, а сега искат да ми я набият.
И да съм бедна ми омръзна. А казват, че бедността не е порок.
Омръзна ми да ми да пускам SMS-и да бъда десета. Искам поне един път да съм първа.
Омръзна ми да ми дават кебапчета и да ми казват за кого да гласувам. Ставам вегетарианка.
И да мразя ми омръзна.Не че няма кого.
И да обичам ми омръзна. Води към пристрастяване.
Омръзна ми да ми казват в кой контейнер да си изхвърлям боклука. И така няма кой да го вдигне.
Вече ми омръзна да псувам политиците. Множат се.
И киселото мляко вече не го обичам. Ям йогурт и активия
В края на крайщата взех да не се поглеждам в огледалото.
Че току виж и сама съм си омръзнала

Няма коментари:

Последователи

Възникна грешка в тази притурка