На терен

Киното е шантава работа. И кинаджиите, също.Интересното е, че в този хаос от артисти,режисьор, осветители и задължително някой(обикновенно това е втория режисьор), който крещи на статистите, се създават шедьоврите.Е, не винаги.Та за статистите ми е думата.Това са тези видими и невидими сенки и фигури по екрана, без които филм не може да има.Тези неуморими "пишман артисти", готови на безброй дубли в името на изкуството.Готови да ги "убият" и после да ги "съживят" безброй пъти.И пак в името на това пусто изкуство, наречено кино. Дубъл след дубъл и те пак са там. И пак са същите. Пременени, оцветени, напляскани с грим, те достойно седят на терена и очакват заповеди.
-Микрофон........Работи
-Камера..........Работи
-Клапа и ........екшън...
Лентата се завърта и действието започв. Минута след минута, час след час. До пълно изнемогване и в очакване на думите на режисьора- "Имаме го". Тогава край,идва почивка за по един сандвич и отново се хвърлягаме в действието. И така до пълно изнемощяване и понякога до припадък.Метър след метър.После пак вик и снимаме отново.Това е то изкуството. Иска жертви.
Има ги в лицето на статиста.


Камиончето за кафе за статистите.


Масовката в очакване.


Носталгия по таварищ Джугашвили в камиона на осветителите.


Камерата и оператора.


Подготовка на главните действащи лица.


И вкусната хапка на статиста.