По празници обзема ме прозрение
И хващам се за някое творение
като удавника за своята коса.
Да се измъкна неуспявам,
затъвам в дупката
за своите дела.
След кратко наблюдение, напивам се и пак заспивам
и на убита птица се преструвам
И чакам някой с целувка да ме съживи.
Крилата ми отново да пораснат и да полетя.
Мечтите ми отново да възкръснат
полети с живата вода.
По празници обзема ме недоумение.
Дали вълшебствата са божие творение?
Няма коментари:
Публикуване на коментар